За няколко лайка повече

В епохата на дигиталната революция животът се случва на дисплея на електронните ни устройства. Нов тип мислене, нов модел на поведение - повърхностно възприятие на света, духовна криза в мащаб.

Социалните медии се създадоха с цел да ни свързват един с друг, независимо къде се намираме, но бързо се превърнаха в арена на глупава показност и необуздана агресия. Култът към суетата и търсенето на бърза слава кара младите да мислят, че животът е лесен и бляскав, като разкрасяват с филтри сниманата храна, новите маратонки, котката вкъщи…

Истината, обаче, е съвсем друга и доста притеснителна. Надпреварата за виртуално внимание ни запраща дълбоко в самоти, от които се излиза все по-трудно. В стремежа си да „докажем“ себе си, ставаме все по-настъпателни, все по-агресивни, защото в дигиталното пространство се чувстваме велики и недосегаеми.

Манипулацията е на почит. Нуждата от духовно надграждане е сведена до нула. Никакъв интерес към култура, наука и изкуство. Нямаме нерви да изгледаме игрален филм докрай, защото бързите видеа в тик-ток ни подканват да изгледаме и следващото – кратки плиткоумни изображения, чрез които пустотата в нас нараства с всеки изразходван мегабайт.

Ниската обща култура кара тийнейджъри да бият невинни в мола, да пукат безпричинно гумите на колите на свои съседи и да драскат безразборно по фасадите на всякакви сгради, онагледявайки собствената си изолация от всичко нормално.

Критично мислене няма - емоджита заместват речта и четенето на книги.

Изпадаме в интелектуален колапс, а ограничените социални контакти в реалния живот задълбочават проблема. Младите все по-рядко излизат от зоната си на комфорт – виртуалната реалност им дава измамната сигурност, че нищо не може да ги нарани, няма кой да им потърси сметка за каквото и да било.

Броят на лайковете никога няма да бъдат подкрепа, а последователите не ще станат истински приятели.

Време да се зададат важните въпроси, за да се намерят правилните отговори за излизане от тази криза на духа. Любопитството и жаждата за знания са единственият правилен начин да се спасим в свят, изцяло подчинен на алгоритмите. Ако не преборим насилието, всеки от нас потенциално е следваща жертва.

Колкото по-повърхностно се отнасяме към живота, толкова по-тъжен ще става той. Родители, образователна система и обществото като цяло трябва да положат всички усилия, за да възпитават съпричастност, толерантност и уважение към другите. Защото забравянето на човешката същност е самоубийство. Да започнем от днес, утре ще е късно.

* Коментар на поета и писател Добромир Банев специално за Lupa.bg

Снимка: Ивелина Чолакова