Западът да се опомни - Путин трябва да бъде бит с цената на всичко

Проф. Николай Слатински, фейсбук.

Войната, която бушува и безумства съвсем недалеч от България, не е само Война на Русия срещу Украйна. Това е Война на Недемокрацията срещу Демокрацията. Държава-чудовище с ядрени ракети, абсолютно мракобесно и грозно царство на насилието и омразата, отправя зловещо предизвикателство срещу Европа, срещу Запада, срещу Демократичния свят.

Путин и неговата банда военни, икономически, финансови, морални престъпници се къпят днес в оптимизъм. Ако те бяха унили и уплашени в края на 2022 и началото на 2023 година, бити жестоко край Харков и в Херсон, то сега сияят, излъчват конски дози самоувереност и слонски дози цинизъм. Те са убедени, че е въпрос на време Украйна да се пречупи и нейният фронт да се разкъса, а военните ѝ да започнат хаотично отстъпление. Те са превъзбудени от картината, каквато съществува само в техните представи – как Западът се гърчи и изоставя Украйна. Да, твърдят те – ние бяхме сигурни, че Западът, защото е именно Запад – такъв, къкъвто е днес, ще се наиграе на подкрепа за Украйна и на „защита на своите сакрални ценности“, ще се умори от Войната, ще започне да изпитва досада от нея. Защото „Западът рано или късно предава онези, които безумно и безкритично вярват в неговата солидарност“.

...

Нека, обаче, доколкото е възможно, да оставим емоциите настрана. Да разсъждаваме трезво. Демокрацията е ефективна в нормалността. Недемокрацията е ефективна в извънредността.

Демокрацията е дебат, дискусия, спор, различни, дори алтернативни мнения; тя държи на общественото мнение, политиците мислят за преизбирането си за още един мандат, всичко е описано в закони, норми, правила, процедури, знаят се отговорностите на всички и главно тогава, когато ситуациите са от типа „и-и“. Но демокрацията е сложен и тромав механизъм за вземане на решения в рязко променени, извънредни ситуации, т.е. в ситуации „или-или“.

Недемокрацията е неефективна в нормалността, но е способна да взема бързи, категорични, безпрекословни решения в извънредни ситуации. Недемократите не се вълнуват от дребни подробности като избори, а животът на обикновените хора за тях не чини и пукната пара.

Ние видяхме как за нула време Иран и Северна Корея дадоха толкова много ракети, снаряди, дронове на Русия, колкото целия ЕС се оказа неспособен да даде. Оста на Злото демонстрира чудеса на взаимна подкрепа в сравнение с ленността и туткавостта на Съюза на Доброто.

Значи ли, че в извънредни ситуации като сегашната Война Демокрацията е обречена срещу Недемокрацията? Не, не значи. Защото Недемокрацията е ефективна в краткосрочен план. А Демокрацията е ефективна в дългосрочен план. Всяка извънредна ситуация, криза, война, беда се оказва в края на краищата (обърнете внимание – „в края“!) една несъмнено ясна и преодпределена игра – две системи се борят, противостоят си, спорят, надпреварват се, а накрая побеждава Демокрацията. При това много често Недемокрацията просто се разпада.

Тук има само един момент – че докато Демокрацията победи в дългосрочен план, кръвта на Украйна изтича. Украйна страда ужасно, все по-трудно ѝ е да устоява и да остава на крака. Историята някой ден ще направи навярно извода, че Украйна е победителят, но въпросът е за цената. В момента цената за оцеляването си плаща само и сама, все повече сама Украйна.

...

Да се взрем в днешна Русия, в тази държава-чудовище, в каквото тя бе превърната от Путин.

Наричат сегашната ѝ икономика ВОЕННА. Не, сегашната икономика на Русия е СИЛОВА.

Вярно, икономиката на Русия е ориентирана изключително към Войната, но от нея, от тази икономика печелят само военните, чекистите (кагебистите), работещите във ВПК (военно-промишления комплекс) и олигарсите, свързани с армията, рапресивните структури и ВПК.

Но макар ВПК да е разплуващото се ядро на руска силова, репресивна икономика, самият ВПК е част от огромния СПК (силово-промишлен комплекс) – мощна и мащабна система от служби, предприятия, хора, съоръжения и въоръжения, която е стъпила грубо върху гърлото на народите в Русия и смазва всяка съпротива, печели от Войната като получава невероятни финансови инжекции, стигащи под една или друга форма до 70% от бюджета на държавата.

За да може да се управлява държава с такава безбожна диспропорция в стопанския ѝ живот, е практически неизбежно да се развива и метастазира патологична командно-олигархична система на управление, която администрира, командори, заповядва, принуждава, наказва, отнема (напр. валутата на фирмите и гражданите), санкционира, осъжда абсолютно всички и всичко друго в страната. Тази командно-олигархична система „изяжда“ пазара, съкращава пазарните механизми, смазва пазарните сили и убива пазарните инстинкти. А ако Русия се справя относително успешно в условията на държава-бандитка, на която са наложени какви ли не икономически, финансови, търговски, индустриални и различни други санкции, то е именно заради развития след края на СССР пазарно-ориентиран бизнес. Той не само като всеки бизнес е иновативен, креативен, гъвкав, проактивен, но има умения, които липсват на бизнесите в демократичните държави – умее да се справя в много тежка, криминогенна, понякога брутална и с потресаващо високи рискове среда. Като убива пазара, путиновата върхушка, тази организирана престъпна група, заграбила цялата власт в Русия, реже клона, на който седи. Но Путин и бандата му не мислят перспективно, дългосрочно, стратегически – за тях е важно да победят някак във Войната. Останалото е без значение, защото не само Историята, но и мутрите знаят: победителите не ги съдят, победените ги заравят под земята.

Споменах отнемането на валутата. Това е безпрецедентен процес, вписващ се в стремежа на властите да изчегъртат от сметките на юридическите и физическите лица абсолютно всички финансови ресурси и инструменти, да ги пренасочат за целите на Войната. Доларът и еврото са обявени за вражески валути. Ако успява, държавата трупа резерви в други валути – най-вече в китайски юани. Недемокрацията на Путин воюва и срещу валутите на Демокрацията. Върви масова де-долар-изация и де-евро-изация на финансовата и икономическата система на Русия. В огромна степен те се заместват с юан-изация на руската икономика и финанси. Опитите паралелно за рупия-изация се провалят, защото рупията не е – да го кажем така – световна валута и Русия не е в състояние нищо значимо да направи с безчислените рупии, с които Индия плаща на Русия за евтиния нефт и газ, които получава в несметни количества.

Обикновените руснаци, които могат да спестяват някакви излишъци от доходите, трескаво преминават на юани. В скоро време хитове могат да станат също така дирханите и риалите...

Ненапразно говоря за юанизацията на Русия. Всъщност става дума за тотална китаизация на всичко руско. Русия се превръща в евтин суровинен придатък на Китай. Китай разменя дрънкулки, огледалца, стъклени топчета (автомобили, промишлени стоки, стоки с двойна употреба, резервни части за военната индустрия, чипове, технологии) срещу руското злато (истинско злато и черно злато – нефт и газ, дървесина, цветни, черни и благородни метали). Китай е на безумна печалба от отношенията с Путинова Русия – евтини суровини срещу високотехнологична продукция. Китай не инвестира в Русия, той изобщо не е заинтересован да развива технологии и производства в Русия – той си има такива предостатъчно. Китай печели при бедна, натикана в ъгъла, потисната от санкциите, мятаща се като риба на сухо Русия, която разпродава на безценица националните богатства. Да, Русия печели много от продажбата на тези богатства, но то е като при магистралните труженички, които обслужват евтино, а печелят от оборота – Русия печели много само защото продава много, но продава (обслужва) евтино. Благодарение на китаизацията на руската икономика и баснословните печалби на Китай от нея, безумията на другаря Си в икономиката и отказът му от стратегията на Дън Сяопин, получиха глътка въздух и позабавиха тежката икономическа криза в Китай.

Да посоча отново ключовата дума за руската силова, командно-олигархична икономика – „отнемане“. Парите на гражданите се отнемат в полза на властта и Войната – чрез растящата инфлация, ограничаването на социалните разходи (инфраструктура – пътна, транпортна, авиационна, енергийна, отоплителна; образование, наука, здравеопазване, пенсии, помощи за изпаднали в беда хора, а в най-скоро време и чрез задължително купуване на облигации от физическите лица в помощ на Войната – а ако тези лица откажат да ги купуват, то те ще губят работните си места в бюджетната сфера и-или ще бъдат набедени за непатриотични.

Ще добавя тежката демографска криза в Русия. Населението се топи със смайващи темпове: болести и смърт, масова емиграция като евакуация, жертви във Войната, ниска раждаемост – раждаемостта в Русия днес е паднала до нивото на раждаемостта през ... 1945 година!!!

...

Силовата, репресивна, командно-олигархична икономика, която обслужва Войната и чрез насилие обезпечава подкрепа за или несъпротива срещу Войната е неспособна да живее без война. Да вземем десетките хиляди хора, работещи във ВПК на три смени, произвеждащи такнове и ракети в огромни количества и получаващи баснословни суми като заплати – с пъти по-големи от заплатите до 24 февруари. А съпругите на воюващите в Украйна военни – те получават стотици хиляди от раняванията и смъртите на своите съпрузи. А генералите, а чекистите с техните надбавки за това, че водят или подпомагат войната. А олигарсите с несметните печалби от военни поръчки? А цялата кремълска банда корупционери, които трупат милиони от Войната. А вопящите с пяна на уста богаташи-пропагаандисти? Какво ще стане с тях след края на Войната. Каква ще е първата им мисъл? Как всички тези хора от различни социални прослойки – от президента до обиновената чистачка във военния завод ща се пренаучават да живеят в мир и без огромните за тях и невиждани от някои от тях пари?

Изводът? На тази Путинова Русия, на тази държава-чудовище, на тази силова, репресивна, командно-олигархична икономика ще са нужни нови войни. И това ще бъдат войни срещу България, Молдова, Прибалтика... И-или войни (фактически граждански) срещу своя народ.

Всъщност Русия постоянно живее основно така – от война през война чрез война към война.

Жестока поредица: Война срещу други народи (Първата световна война) – война срещу своя народ (октомврийският преврат, първата фаза на сталинизма) – война срещу други народи (Втората световна война) – война срещу своя народ (втората фаза на сталинизма, строителството на комунизма) – война срещу други народи (Афганистан, Грузия, Украйна).

Русия е патологично неспособна да живее нормално. Въпросът винаги е бил един – Колко ненормално Русия може да живее – поносимо ненормално или непоносимо ненормално?

...

Огромна драма на Русия е, че само в Русия и до ден днешен на власт е поколението, родено в десетилетието (да го кажем приблизително) след смъртта на Сталин: 1955 – 1965 г. То днес е на 60–70 години. За Русия това поколение не е драма, а е просто трагедия – като поколение.

Първо, това поколение практически не е живяло или не помни славните няколко години на размразяването на следсталинската Русия – когато ужасът от репресиите, от възможноста да те арестуват през нощта и да те пратят в ГУЛАГ дори само по донос на съседа, е отминал. Тези хора са се формирали като личности в стагнацията на обществото, през „меката“ му ре-сталинизация, през десетилетията на фалша, на пречупените надежди за демокрация. Те са си научили урока, че трябва да бъдеш хитър, дори подлец, да мимикрираш, да говориш не това, което мислиш, а което трябва. Вървели са по стълбата нагоре с адски компромиси, лъжи, доноси, предателства. Стигнали са до подстъпите на властта и големите пари и тъкмо да дойде техният ред да управляват СССР и той взе, че се разпадна и ги остави на произвола на съдбата. Това е озлобено поколение, без принципи, свързано с чекистите (самото то от чекисти или от чекистки доносници, слуги, подлоги), алчно за пари и хищно желаещо власт, жадуващо реванш, научено да оцелява в страшните „девяностые“ (деведесетте, 1990 – 1999 г.) и бандитските „нулевые“ (нулевите, 2000 – 2009 г.) години. Поколение, което е аналогово, офлайн и зле образовано, развратно, безпощадано към слабите и страхливо пред силните.

Точно тези нискочели и болни от конспиративно мислене хора са масово на власт в Русия. Навсякъде другаде на власт е онлайн поколението, което не е живяло през соца или се е формирало като личности след соца. Бездна дели поколението, което е на власт в Русия и поколението, което е на власт в Демокрацията. А всъщност „бездна“ означава „без дъно“.

...

Пишейки за Русия, аз не оневинявам Запада. За жалост, Западът вече не е такъв, какъвто беше, и още не е такъв, какъвто трябва да бъде. Ние, оптимистите за победата на Украйна във Войната не бяхме наивници. Ако прогнозите ни (засега) не се сбъдват, то не а защото нас ни подведе нашият оптимизъм, а защото и нас, както и Украйна, ни предаде Западът. Ок, съгласен, нека да не казваме „ни предаде“, по-добре е да казваме „започна да ни предава“.

Както някога, в началото на 80-те години, днес пак започна надпревара във въоръжаването. Но тогава я инициара Западът и той победи в нея. Сега я инициира Русия, а Западът все още не се е включил в нея така, както е призван и призован да се включи. Западът може да спечели тази надпревара и да „помогне“ на Русия да я загуби, но му липсват Рейгън и Тачър.

Без лидери, по-точно без Лидери, нищо голямо не може да се случи. Ала оттук до хоризонта лидери на Запада не се виждат. Да се надяваме, че тях ги има, но те са още отвъд хоризонта.

Западът не сполучи дори да наложи санкции на Русия като хората. Всъщност санкциите на Запада работят. Но не санкциите де юре срещу Русия, а санкциите де факто срещу Украйна.

...

Западът така и не е стигнал до голямата Идея – а тя е, че тази Русия, тази Путинова Русия трябва да бъде победена. Тя трябва да бъде победена – на всяка цена и с цената на всичко.

Тази Русия е опасна за световното здраве. Тази Русия е държава-чудовище. И по-рано в човешката история е имала държави-чудовища, които са били опасни за световното здравде.

Но днес за първи път имаме държава-чудовище с ядрени ракети. И с безумен президент...

...

Отново ще кажа – ние, оптимистите за Украйна се надявахме Украйна да победи. Не само се надявахме, ние продължаваме да се надяваме и ще продължим да се надяваме, че Украйна ще победи. Но все повече, с огромна горчивина осъзнаваме, че при този Запад това е все по-невъзможно. И болката е, че друг Запад нямаме. Победата на Украйна е възможна само ако Западът стане друг, ако Западът се опомни, ако Западът прогледне, ако Западът се прероди.

Засега аз – като разумен оптимист, т.е. като добре информиран реалист, не виждам как това ще стане. И въпреки всичко се надявам Западът да се опомни, Западът да се прероди. В същото време все по-често и с все по-голяма тъга си казвам следното: Украйна трябва някак да издържи, да удържи, да се задържи на крака без да падне на колене. Докато Русия започне да агонизира. Докато Русия изчерпи възможностите си да продължава както досега. Докато Русия изпадне в политическа, икономическа, военна, ментална, ценностна несъстоятелност. Докато Русия се пречупи под огромната, нечовешка тежест на своята собствена порочност и чудовищност, на тотално сбъркания път и абсолютно непоносимата си, жалка безпътица.