Защо е толкова мъчителен процесът на попълване на най-високите постове в ЕС?

Автор: ДПА

Преди шест месеца служители в Брюксел предупреждаваха, че надигане на популизма може да спъне дейността на Европейския съюз. Това пророчество не се сбъдна на изборите на Европейски парламент през май. Въпреки това блокът се бори с ключови решения - както се вижда в мъчителния процес за попълване на висшите постове.

Пакетната сделка, според която германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен вчера беше номинирана за председател на Европейската комисия, отне на лидерите на ЕС пет седмици и три срещи на високо равнище, за да я обсъдят, завършвайки с три дни на наситени преговори без прекъсване.

Незабавно, законодателите от ЕС се строиха да обругаят сделката, която изтласка встрани тяхната система на водещи кандидати, целяща да обвърже по-тясно процеса на избор с резултата от изборите за Европейски парламент през май.

Щом планът започна да се разпространява, социалистите и Зелените евродепутати започнаха да критикуват жестоко Фон дер Лайен като неприемлив избор.

Лидерите определиха също белгийския премиер Шарл Мишел за председател на Европейския съвет, испанския външен министър Жозеп Борел за следващ първи дипломат и председателката на Международния валутен фонд Кристин Лагард за ръководител на Европейската централна банка. Последните двама все още се нуждаят от официално одобрение.

Назначенията в ЕС винаги са изпълнени с трудности дела, но този път около мъчителните кръгове разговори и обществена безизходица се появиха въпроси за способността на Европейския съюз да действа като едно цяло.

Докато лидерите излизаха в понеделник от 20-часови неокончателни преговори на високо равнище, френският президент Еманюел Макрон изригна гневно срещу педантичния процес. "Нашият авторитет е дълбоко опетнен от тези срещи, които са прекалено дълги и които не водят до нищо, създавайки впечатление за Европа, която не е сериозна", каза обвинително той.

Процедурата по номиниране се препъна в някои от най-големите разломни линии, като централно и източноевропейците държави се противопоставиха на холандския социалист Франс Тимерманс заради усилията му да отстоява върховенството на закона в техните страни.

По същия начин, кандидати с либерален подход към миграцията станаха обект на критики от тези столици в ЕС, които бяха затворили вратите си за мигранти.

Планът за номиниране на Тимерманс, чийто съавтор в кулоарите на срещата на високо равнище на Г-20 миналата седмица в Осака беше германският канцлер Ангела Меркел, предизвика жестока критика от няколко нейни колеги в десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), които се почувстваха изключени от консултациите.

"Голямото мнозинство от министър-председателите от ЕНП не вярва, че трябва толкова лесно да се откажем без бой от председателството на комисията", каза в неделя ирланският премиер Лио Варадкар.

Тимерманс беше компромисна идея, след като водещият кандидат на ЕНП, германският евродепутат Манфред Вебер, не успя да осигури подкрепата на лидерите на ЕС, въпреки че неговата група излезе начело на изборите през май. Вебер оттегли вчера кандидатурата си, след като стана ясно, че няма надежда да си подсигури ръководния пост.

След изборите главните фракции в парламента не успяха също да се обединят около единствено предложение за председател на Комисията, въпреки че се придържаха към система, която трябваше да облагодетелства един от техните собствени доминиращи кандидати.

Месеци наред, изобилстваха предупреждения, че новият политически цикъл на ЕС може да бъде спънат от незаобиколими политически разделения; но се смяташе, че опасността произтича от крайната десница, популистите и евроскептичните сили.

Изборите за Европейски парламент през май обаче не донесоха популистка вълна, както мнозина се страхуваха. Господстващите десноцентристка ЕНП и левоцентристка Партия на европейските социалисти обаче загубиха места за сметка на либералите и Зелените, което доведе до по-раздробено законодателно тяло, в което изграждането на мнозинства e по-трудно.

Проточилата се шарада за най-високите постове в ЕС със сигурност ще отчужди и най-големите почитатели на европейския проект, коментира вчера сутринта германският всекидневник "Пфорцхаймер цайтунг".

"Може би Европейският съюз трябва да се справи с популистите от всички страни. Но в момента ЕС е собственият си най-голям враг", пишеше в редакционна статия.

Това става в критичен момент за бъдещето на ЕС. Блокът не само се опитва да спечели на своя страна евроскептиците като докаже, че има споделени възгледи и цели, но е изправен и пред глобални предизвикателства на фона на растяща враждебност на САЩ и заплахи от Русия и Китай.

В изказване преди редовните разговори на лидерите от ЕС през юни, на които въпросът с постовете също присъстваше, латвийският премиер Артурс Кришянис Каринш каза, че безизходицата е "симптоматична за времето си".

"В цяла Европа виждаме, че е много лесно да получиш блокиране на гласуването, така че да кажеш "не" на предложение. Хитростта е да получиш положителен вот", каза той и добави, че духът на сътрудничество и компромис, с които ЕС се отличава, "преминава през малко по-бурни води".

Германският канцлер Ангела Меркел обаче заяви, че е важно да не се бърза при такива важни решения.

"Преди да гласуват, лидерите на ЕС трябва да положат усилия да се уверят, че това не води към години на непреодолими напрежения, които са налице на много места", каза Меркел в понеделник, намеквайки за Брекзит като едно от няколкото предизвикателства, които ще изискват обединен подход.

"Зная, че ни отне повече време отколкото беше планирано, но все още не изоставаме от графика", каза накрая председателят на Европейския съвет Доналд Туск, като добави, че пакетът "си е заслужавал чакането".

(БТА)