Жена – президент? Та ние вече имахме – Румяна Радева
Ти я питаш какво е станало, тя те гледа обвиняващо и трае. „Нищо”, вика. „Всичко е наред”, повтаря
Първо искам да уточня, че безкрайно уважавам представителките на противния пол, в това число дори (донякъде) бившите си съпруги. Никой не е по-грижовен, търпелив, устойчив, приспособим и разбиращ от жените. Но дамските качества никак не подхождат на мъж, освен ако не е вторият син на Дженифър Лопес, третото камбоджанче на Анджелина Джоли, ранният Мариус, или късната Елза Парини.
Докато Илияна Йотова сън не я лови и се чуди дали българският избирател е дорасъл да посочи най-после госпожа за главнокомандващ, аз бързам да я успокоя – та ние вече два пъти сме гласували с голямо мнозинство за жена – президент. При това съвсем наскоро. Познавате я, казва се Румяна Радева и в момента се шляе между парламента и „Дондуков” и между „Безмер” и Рожен.
Заклевам се, ако не бяха селската му плешивина и грозните му, космати ръце, настоящият премиер си е стопроцентова мацка и ако беше папа, щеше да му се наложи да му бъркат в гащите за проверка на пола. Или да му точат кръв за тестове на Х-хромозомата като на боксьорката Имане Хелиф.
За да не съм голословен, да погледнем основните черти на женското поведение, които всеки клетник е изпитал на свой гръб у дома си. На първо място е побъркващото мълчание и вменяването на вина. Ти я питаш какво е станало, тя те гледа обвиняващо и трае. „Нищо”, вика. „Всичко е наред”, повтаря. Но ти си знаеш, че до час, или най-много до ден, върху бедната ти глава ще се изсипят всички земни бесове и тропически бури.
И Румяна Радева е точно такава. Зашила си е устата още преди изборите и това е. Нито я знаеш какво мисли, нито какво ти готви. Точно така евтината манипулаторка успя да бъде припозната едновременно от тъпите копейки като русофилка, от отчаяните бедняци като боркиня срещу корупцията и от младите провинциали като националистка.
След мълчанието следва пасивната агресия. С малки тестостеронни изключения жената никога няма да ти зашие един по муцуната или да те запердаши с лопата по главата. Тя стиска устни, криви се от яд и злоба и чака удобен момент да ти се изплюе в манджата или направо да ти сипе стрихнин. И Румянка от Славяново е баш такава – пукаше се от гняв и за „Боташ”, и за Украйна, и за Висшия съдебен съвет, но преди да й паднем в ръчичките със 131 депутата мнозинство думичка не обелваше.
После идва драматизирането. Не знам дали малката Даринка Радева става за актриса, ама майка й Румяна е за „Аскеер”. Излиза, загащва селския потник и започва с гробовен глас да обяснява как ни чака тактически ядрен удар в Европа до дни. Как сме на прага на Трета световна война. Как хазната е по-празна от главите на гласоподавателите й. Катастрофа след катастрофа, черна дупка след черна дупка. Като някаква дебела врачка от канал 2001, вещаеща злощастна съдба на глупак, обадил й се по импулсните телефони.
И накрая, разбира се, е ред на лъжите на дребно, емоционалния хаос и вътрешния конфликт като най-добро обобщение на поведението на госпожа Радева. Няма да даваме нищо на Украйна, но продължаваме да подкрепяме Украйна. Патриарх Кирил е политик, но не подкрепяме санкции срещу частни лица. Трябваше да има референдум и да оставим лева, но иначе сме за еврото. Опитват се да ни вкарат във война с Иран, но няма опасност да разположим американски самолети в наши бази. Договорът с „Боташ” е отличен и печеливш, но ще го замразим, че губим милиарди.
Не, скъпи мои, това не е поведение на жена. А на специфична, окосмена/епилирана част от женската анатомия. Няма да я посочвам, че ще загубим детската аудитория. Нали, Румянке?
