Жуниор Мораеш: Влиятелен човек искаше да ме измъкне от Украйна, останах със съотборниците си
Представях си как съм на площада в Харков, когато бомбата пада, призна бившият футболист на ЦСКА
Нападателят на Шахтьор (Донецк) Жуниор Мораеш разкри още детайли от тежки си дни в началото на военния конфликт между Украйна и Русия. Познатият у нас като бивш играч на ЦСКА бразилец има украински паспорт и е национал на страната. Той беше сред най-активните при организацията по евакуацията на южноамериканските футболисти от страната заедно със семействата им. Оказа се, че Мораеш лично е съгласувал всичко с президента на УЕФА Александър Чеферин.
“Имах възможност сам да се измъкна - разказва нападателят. - Обади ми се един много влиятелен мой приятел и ми каза: “Жуниор, за теб има готов автомобил, който да те вземе и да те откара до границата, стига да искаш”. Аз обаче му благодарих и казах, че ще остана с всички останали, докато и последният от нашата група не избяга.
Украйна съставлява голяма част от моя живот, нали? Моите деца са живели повече в Украйна, отколкото в друга страна. Техните приятели, училището, всичко беше там. При мен пък става дума за семейството, много приятели, близки хора…. Ето защо Украйна означава много за мен.
В самото начало не успях да осъзная какво точно се случва. Всичко обаче се превърна в един кошмар. Видях как много от тези неща бяха строени през годините, а сега те бяха разрушени. Обичах да се разхождам на площада в Харков, когато имахме мач в града.
Обожавах да пия кафе там, да се срещам с приятели… А след това в правителствената сграда там падна бомба и всичко беше разрушено. Представях си как аз вървя там, точно когато ракетата идва, разбираш ли? Помислих си, че можех да съм там по това време. Всичко беше много странно. Дори не мога да обясня по най-добрия начин как се чувствах.
Мисля, че животът на човек е най-важното нещо. По-важен е от професията на човек. В тази война виждаме много смърт. И когато помагате за спасяването на живота на някого, се чувствате по-добре. Това ми донесе облекчение и усетих сила да продължа.
С нас (докато се крият всички в мазето на хотел в Киев - б.р.) имаше 4-месечно бебе, три други бебета, четири деца на възраст между 3 и 5 години, възрастни хора, майки на футболисти, баби и др. В нощта на петък срещу събота (два дни след началото на войната - б.р) някои хора започнаха да изпадат в паника. Това бяха предимно по-младите, които се опитаха да избягат на сутринта. Те отидоха до вратата на хотела, за да видят какво се случва навън и дали биха могли да се измъкнат. Точно тогава обаче се чуха експлозии и това ги спаси, защото те останаха вътре. Уплашиха се и се прибраха.
Моята задача в момента е да помогна за спирането на войната. Говорим за спасяването на животи. Опитваме се помагам на хора, които останаха там. В момента не мога да мисля за бъдещето си като футболист”.