Журналистът Иво Тонков пред Lupa.bg: Първата си голяма победа като ученик Димитър Пенев полива с айрян с мастика

Актуално интервю
16:55 - 05 Октомври 2020
10849
Журналистът Иво Тонков пред Lupa.bg: Първата си голяма победа като ученик Димитър Пенев полива с айрян с мастика

Легендарният футболен треньор на България – Димитър Пенев – чества 75-годишен юбилей с луксозна биографична книга. „Стратега“, както е и прякорът на най-известния треньор у нас, е писана в съавторство с журналиста Иво Тонков, като творческият им тандем работи заедно около една година. В томчето, илюстрирано с над 200 снимки, някои, от които се публикуват за първи път, ще прочетете откровената изповед на Димитър Пенев за футбола и за живота. В спортната си кариера той се състезава само за два отбора  - Локомотив София и ЦСКА, с които печели общо 8 шампионски титли на България и пет пъти Купата на Съветската армия. Като национален селекционер води отбора на България на Световното първенство в САЩ ’94, извеждайки „трикольорите“ до бронзови медали. 

Lupa.bg разговаря със съавтора на "Стратега" - Иво Тонков, който разказа любопитни случки от живота на треньора-легенда. Иво Тонков е роден през 1975 г. Завършил е УНСС. Със спортна журналистика се занимава от 1996 г. Кариерата му стартира в телевизия "Евроком", а по-късно е и част от екипа на TV7. В различни периоди работи за електронните издания sport.bg, cska.bg, fanface.bg, sportnamasa.com и livesport.bg, както и за печатните "Червените", "Дерби Мач" и "7 дни спорт".

- Иво, лесно или трудно се пише биография на Димитър Пенев в съавторство с него?

- Книгата се пишеше лесно. По-трудното беше да напаснем историите, както и всичко да бъде изпипано така че разказите максимално да бъдат от първо лице единствено число. Димитър Пенев е много харизматичен човек и всички са запознати с неговия изказ. Аз самият трябваше да подредя многобройните случки, които той ми разказа по такъв начин, че те да бъдат систематизирани, а не разхвърляни и всичко да бъде поднесено на читателя във възможно най-добрата форма. Беше важно разказът да се доближава до същността на Димитър Пенев, да не е напудрен, да не е толкова редактиран и да изразява самия него.

Идеята беше това да е неговата биография и наистина да изглежда абсолютно той едно към едно. Не съм се сблъсквал с особени трудности. По-скоро в началото имах притеснение как ще се получат нещата, предвид факта, че правя биографията на Димитър Пенев съвместно с него, а той е човек с толкова богата кариера – и на футболния терен, и извън него. Не можахме да поместим всичко в книгата. Надявам се след време да има и второ преиздаване с други разкази. Книгата е илюстрирана с над 200 снимки, като голяма част от тях още не са виждали бял свят. Аз самият видях някои фотографии за пръв път. 

- Имаше ли теми табу, за които Димитър Пенев предварително ви предупреди да не го питате?

- Не, в нито един момент не е настоявал за подобно нещо. Дори не е стояло на дневен ред. Само за една-две по-скандални случки, за които говори той предпочете да спести имената на хората, които визира, за да им запази тяхното достойнство. В такъв момент си личи що за човек е той, защото не иска да изкара някакви личностни дрязги или вражди от миналото, още повече, че някои от хората, за които говори вече не са между живите.

Един от тези неприятни моменти е за прословутите премии за класирането на Световното в Щатите през 1994 г., когато бяха обещани баснословни премии за националите. Например един от наградените футболисти не играе в Париж в онзи епичен мач срещу Франция през 1993 г., но Футболният съюз, начело с Иван Вуцов, решава да му даде такава премия. Пената е бил против, защото този човек изобщо не е фигурирал в списъка. Димитър Пенев обаче реши да спести името на този футболист.

Той не пожела публично да каже и името на човека, който ограбва премиите на националите по време на Световното първенство в САЩ, когато Шефкет Чападжиев финансира българския национален отбор и целия щаб с известни суми – дава им по 1000 долара на мач, независимо дали бият или губят. Човекът, който е връзката между милионера и футболистите и който трябва да раздава парите на спортистите от името на Чападжиев обаче не изпълнява мисията си и голяма част от парите потъват в неговия джоб. 

Футболистите даже и не разбират, че за тях са отредени по 1000 долара за всеки мач и получават някакви дребни суми. Реално е получават пари само за два от двубоите – за първата победа срещу Гърция и за мача с Швеция за третото място, който губим с 4:0 и ставаме четвърти в света. Само тогава футболистите получават пълния размер на тези премии. Иначе за другите мачове избрани хора получават по 200-300 долара, а другите изобщо не получават и долар. И в този случай Димитър Пенев спести името на човека.

- С какво е ценна книгата за Димитър Пенев и какво би впечатлило неговите заклети фенове, както и хората, които се интересуват от живота му?

- Пената разказва за живота си от до, разказва за софрите, за пиенето, за всичко извън живота, за всичко във футбола. Разказва и как е станала първата му почерпка като малък със 100 грама мастика, която му слагат в чашата с айрян. Пената не е предполагал, че ще го напият. След един двубой, в който той играе, един ог големите батковци го похвалил за играта и го завел да го черпи в една сладкарница. Казал му, че ако иска да стане голям футболист, трябва да може и да пие, но не му е споделил, че е сипал мастика в айряна. По едно време Пената паднал под масата и после не е ходил нито на училище, нито на тренировки.

- Кога се случва това?

- Той е бил на около 12 години. Има доста интересни истории и той не ги спестява в книгата. Димитър Пенев наистина е много народен човек. До ден днешен това си битува в обществото и не е променено.

- Не проявява високомерие, не е завладян от звездомания и би могъл да говори с всеки.

- Да, абсолютно. Докато правехме записите за книгата, често му звънеше телефонът. Той винаги вдигаше, независимо дали му звъни някой приятел или журналист. Не отказва да говори пред медиите. Колегите винаги му звънят за коментари преди мачове на националния отбор, преди мачове на ЦСКА. Той не отказва на нито един журналист. Димитър Пенев изповядва принципа, че хората трябва да се уважават и да си помагат.

От него научих, че човек трябва да бъде с високо вдигната глава и да умее да гледа хората в очите. Нищо не ти пречи да поздравяваш хората. Пената казва, че на улицата дори непознати поздравява с усмивка. А който го спира на улицата на всеки обръща внимание. Когато тръгнеш някъде с него да се разхождаш – примерно до кварталното кафе, където всеки го познава, той непрекъснато пуска някакви закачки. Разговорът се измества и става много по-интересен и забавен. Пената е много земен човек. Той не се прави на такъв. Той просто е такъв и този ореол около него е съвсем естествен, не е пиар ход.

Димитър Пенев не се притеснява да си управлява сам колата – кара доста стар Мерцедес, не е човек, който обича лукса и не набляга на материалните неща.

В предговора към книгата Ефрем Ефремов и Георги Атанасов отбелязват, че Димитър Пенев винаги е готов с усмивка да те почерпи. Много хора искат да го черпят, но обикновено става така, че накрая той плаща сметката. Той е народен, неподправен и искрен.

Книгата "Стратега" е илюстрирана с над 200 снимки, част от които се публикуват за първи път

- Казахте, че Димитър Пенев кара стар Мерцедес. Какво смята той за любовта на някои футболисти към показността – непрекъснато публично да демонстрират как са в компанията на различни красиви жени, че карат скъпи коли, че почиват в луксозни курорти?

- Обсъждали сме тези неща, но те не са заложени в книгата. Живеем в такова време, че вече всеки може да види кой футболист в кое заведение е бил и с коя мадама. Пената е правил паралел с това, което е било навремето и сега. Естествено и те са имали много почитателки и фенове мъже, които са ги дебнели навсякъде, а някои от тях са донасяли и на шефовете. Но правейки паралел с днешните футболисти за начина на тренировка е казвал, че е много важно да имаш самосъзнание и да знаеш какво може да си позволиш и какво може да понесе организмът ти. И ако искаш да имаш по-дълга кариера е нормално да си съхраняваш тялото.

В тази връзка Пената има много преки наблюдения в тренировъчния процес в ЦСКА, тъй като е почетен президент на "армейците". Често присъства на тренировките на отбора, както и на тренировките на малчуганите. Димитър Пенев отбелязва, че много ог родителите изземват функциите на треньора, дават идеи „това прави“, „онова не прави“, „защо подаде на този, а не на онзи“. Тези забележки родителят може да ги прави вкъщи, а не когато има треньор на терена. Първо се получава конфузна ситуация и второ децата не знаят кого да слушат и какво да правят.

Друго важно нещо е да имаш самосъзнание и да знаеш кога може да си позволиш да пийнеш нещо - дали ще е след мач, какво може да правиш преди мач, какво не можеш, кои неща трябва да са забранени. Пената признава че като треньор навремето е държал футболистите абсолютно свободно, но с всеки е имал индивидуални разговори, когато се е налагало. И когато се е налагало е бил строг и шамари е раздавал, за да могат да разберат за какво става въпрос. Понякога не може само с блага дума.

- Со кротце, со благо и со малко кютек.

- Да, може и така да се каже.

Стратега не пропуска мач на любимия ЦСКА

- Как момчето от Мировяне се превърна в успешен футболист и в треньор номер 1 на България? На какво се дължи най-вече неговият успех?

- Може да звучи тривиално, но той много пъти набляга на възпитанието в семейството, на порядките, на които са го научили родителите му, на Десетте Божи заповеди – да не лъжеш, да не крадеш, да бъдеш честен и което той впоследствие обяснява да можеш да гледаш хората в очите. Неговият талант се е виждал още, когато е бил малък и големите са му казвали, че един ден той ще стане голям футболист. Но това не му е попречило наистина да стане такъв и самочувствието му не му е изиграло лоша шега. Тази упоритост да тренира усилено той развива и покрай своя по-голям брат Младен, който вече не е сред нас.

Когато започва да тренира в "Локомотив" всеки ден пеш е изминавал по няколко пъти разстоянието от Мировяне до "Надежда", защото тогава не е имало удобен транспорт. В днешни дни много малко хора могат да си представят, че някой заради спорта ще ходи толкова километри пеш само заради любимия футбол и за да отиде на тренировка. И тогава се вижда кой какво е искал да постигне в живота.

Много важно е трудолюбието, защото без него няма как да постигнеш каквото и да било. Талантът трябва да се доразвива. Не можеш цял живот да лежиш само на таланта си. Роналдо, който е на 35 години и който продължава да играе, всеки ден тренира упорито и продължава да спи вкъщи на барокамера. С Пената сме коментирали разкази на съотборник на Роналдо от Манчестър Юнайтед. Та този футболист бе споделил, че отива на терен час преди тренировката, а Кристиано вече е във фитнеса и тренира. На другия ден футболистът отива два часа преди тренировката и Роналдо пак е там преди него и тренира. Когато искаш да бъдеш голям и да поддържаш едно ниво няма как да си позволиш отпускане. Не говоря за чисто човешки качества, говоря за професионализъм. Този професионализъм вече те изгражда и като човек – тренировките, упорството и вече да можеш да издържиш на конкуренцията.

Навремето конкуренцията и в ЦСКА, и в "Локомотив" е много по-голяма отколкото е в момента. Ако изобщо в момента може да става дума за каквато и да било конкуренция. Тогава са играли плеяда уникални футболисти. През 1964 г., когато Пената идва в ЦСКА, там вече е ритал великият Димитър Якимов и още много от онова велико поколение на ЦСКА, част от което е и Димитър Пенев. Говоря за големия сблъсък с Интер Милано. Нашите футболисти по нищо не са отстъпвали на италианците. Но така се стичат събитията, че ЦСКА отпада на полуфинал и Димитър Пенев не получава първата голяма възможност да играе на европейската сцена.

- Кой мач и кое постижение Димитър Пенев смята за връх в своята треньорска кариера?

- Той не обича за говори за върхове и да поставя един успех над друг. Говори за всички с такъв патос и толкова разпалено. Според мен най-голямата трудност е след злополучния финал през 1985 г., когато ЦСКА и "Левски" са разформировани и когато сменят имената на отборите и когато "армейците" стават "Средец", а "сините" - "Витоша". Тогава Димитър Пенев е спрян да продължи треньорската си кариера в чужбина и не му позволяват да отиде в Кувейт. Казват, че трябва да се върне и да поеме ЦСКА. И той поема ЦСКА в момент, когато всичко е разформировано, положението е много тежко. Въпреки това той успява да ги изведе напред и отборът печели Купата на Съветската армия срещу Локомотив София с 2:0. Пената успява от едни младоци да направи хомогенна смес, като резултатите се виждат малко по-късно. Бих сравнил това, което той прави тогава с месенето на хляб, така че да се получи добре изпечен хляб, да има и коричка, и средата да е както трябва, и да е вкусен, и да има добър вид. 

Естествено, че върхът е в Щатите - това лудо американско лято, което за щастие всички ние имахме възможност да преживеем. И тогава има големи търкания в отбора. Има проблеми между Балъков и Стоичков, особено преди мача с Германия. Но като треньор трябва да можеш да овладееш тези силни характери и да знаеш какво да кажеш, да можеш да четеш в очите на футболистите и да знаеш как да разговаряш с тях. Да имаш подход, подбор, кого къде да поставиш. Да имаш нюх. Трябва много да четеш играта, да разбираш от материята и да знаеш всеки футболист кога и каква работа може да ти свърши. И най-вече да успяваш да вдъхваш самочувствие и увереност на тези хора. Защото без самочувствие няма как да се получи. Той като е смачкан и когато са му обяснявали, че е слаб и тъп как да има високо самочувствие и да бъде конкурентоспособен.

Димитър Пенев е замесен в трите полуфинала, които ЦСКА играе. Единият е с Интер Милано през 1967 г., където играе като футболист. След това като помощник на Аспарух Никодимов през 1982 г., когато ЦСКА играе с Байерн Мюнхен и през 1989 г., когато ЦСКА играе с "Барселона" на вече несъществуващата Купа на националните купи. Тогава Стоичков направи голям фурор и после отиде при каталунците. Така че Димитър Пенев е свързан с всички върхове на ЦСКА по един или друг начин. Но никога не е казвал, че този е върхът в кариерата му.

Лудото американско лято през 1994 г. - българските футболисти стават четвърти в света 

- Явно неслучайно го наричат Стратега, след като е успявал да обедини толкова различни характери, да примири Стоичков с Балъков примерно.

- Да, Пената успява да вникне в техните души. Той самият се изразява, че трябва да бъдеш и баща, и майка. Не можеш да знаеш проблемите на всички футболисти. Но те трябва да ти се доверяват. Един има проблем с приятелката си, друг в семейството, трети е закъсал финансово... Примери много в живота. Но всички проблеми влияят върху психиката на даден човек. Трябва да го разбереш, да знаеш кога да го извадиш извън състава, да го оставиш да си почине и кога да влезе да играе. Но тези лични разговори трябва да ги има и Димитър Пенев е успявал да ги проведе.

Само той си знае как е надъхвал футболистите – и Христо Стоичков, и Любо Пенев, и Емо Костадинов. Някои от тях след тренировка бързали да си тръгват, за да не свършат кюфтетата и кебапчетата. Той обаче настоявал да имат индивидуални тренировки и им казвал: „Пичове, вие нали претендирате, че сте по-добри и по-талантливи от останалите. Тия неща трябва да ги отиграем. После ще ви закарам еди-къде си и ще ви купя отделно кюфтета. Те няма да избягат“. И така са седели часове на тренировки. Така е било в отбора на „Средец“.

Всъщност, стратегията му се оказа много правилна, защото той създаде големи футболисти, които впоследствие отидоха да играя в елитни европейски отбори и всички те бяха капитани на своите отбори. Емо Костадинов стана носител на Купата на УЕФА с "Байерн Мюнхен", а след като напусна ЦСКА направи добър трансфер в Порто. Любо Пенев се превърна в легенда на "Валенсия" и на "Атлетико Мадрид". Той беше капитан и на двата отбора. Трифон Иванов, светла му памет, игра в испанския "Бетис", в швейцарския "Нюшател Ксамакс", австрийските "Рапид Виена", "Аустрия Виена" и "Флоридсдорфер".

Ицо Стоичков се превърна в легенда на "Барселона", спечели най-престижните футболни награди "Златна топка" и "Златна обувка". Всичко това няма как да стане без тренировки и без усилия. Колкото и да си талантлив, ако си мързелив и не искаш няма как да станеш голям спортист. Имаме достатъчно примери за провалени кариери на футболисти, които си мислят, че цял живот може да лежат на на тая кълка, че са супер талантливи и всеки ще им прави път. Както е казано "Футболът е проста игра за интелигентни хора."

- Има ли Димитър Пенев свои кумири във футбола?

- Кумири не, но по-скоро за Йохан Кройф винаги говори с голямо възхищение. Пената винаги коментира как Кройф е пушил по две кутии цигари на ден и на него са му позволявали да пуши дори в съблекалнята и по време на почивките на полувремето. Коментирал е, че някои футболисти са се ползвали със специален статут, защото са били икони и без тях отборът няма как да върви.

Тримата големи във футбола - Димитър Пенев, Христо Стоичков и Йохан Кройф

- Как Стратега се отнася към шегите по негов адрес? По повод на новата му биография, написана в съавторство с вас, в социалните мрежи се завъртяха коментари, че той е написал повече книги, отколкото е прочел. 

- Димитър Пенев е широко скроен човек. И аз съм такъв. Освен че работата с него е удоволствие, тя не минава без някакъв майтап. Колкото и да е сериозен разговорът, той винаги подхвърля някакъв майтап и човек не може да остане сериозен. Пената е много добронамерен в шегите, много добре настроен към живота, към хората. Той не се обижда за каквото и да било, приема шегите като част от живота. Има една мисъл на Ницше, която на мен ми е много любима: "Само глупакът не може да разбере колко сериозен трябва да бъде човек, за да бъде весел." Това важи и за него. Всичко, което той говори е сериозно. Вече под каква форма няма никакво  са хората, които успяват да преодолеят тези неща.

Коментира се колко книги е написал, колко книги е прочел, а защо не се коментира колко гола е вкарал и колко мача е изиграл. Че на него първият му жълт картон е по време на един мач с "Левски" след дългогодишна кариера и то чак през 70-те години, имайки предвид, че той започва да играе професионално в началото на 60-те. През целия си живот Димитър Пенев има два жълта картона. Представете си колко коректен футболист е бил, макар че той е трябвало да спира противниковите нападатели. 

- Как се отнася към прякорите и как обича да го наричат?

- Обича приятелите да му викат "чичо Митко", "чичо Пенчо", "Пена". Аз преди време се обръщах към него със "Старши". И той един ден ми вика: "Какъв Старши съм ти аз? Аз не съм те тренирал! Как ще съм ти "Старши"?! За теб съм Пената." И вече не смея да променя това обръщение. Харесва му Стратега и той хареса именно така да бъде озаглавена и биографията му, когато му предложих това име за книгата.

- Какъв е Димитър Пенев извън футболния терен? Има ли хоби?

- Той обожава семейството си. Димитър Пенев е от това поколение, което цени семейството и това е закодирано в тях. Пената се вълнува много за внучките, редовно се чува с тях. Семейството и в онези години, и сега е издигнато в култ. Той обяснява, че уважението никога не трябва да спира и трябва да има контакт между хората и те да умеят да говорят помежду си, да си споделят, защото тогава нещата вървят. Почнеш ли да премълчаваш и да ги задържаш в себе си неизменно ще се превърнеш в бомба, която ще се самовзриви. Затова Пената гледа негативните неща да минават в периферията. Много рядко съм го виждал да говори ядосано по телефона. Дори когато е ядосан, тонът не е такъв, както много хора са свикнали да бъде в живота. От него няма да чуете нещо на висок глас. Обикновено говори с равномерен тон и обяснява нещата спокойно. 

Иначе обича да си ходи до родното Мировяне, защото там си има животинки, за които се грижи и които храни. Там обича да си почива на двора. Ходи в Мировяне или всеки ден, или през ден. Обича да се отбива в кварталното кафене, да коментира футбола. Той гледа всякакъв футбол и знае точно кой кога с кого играе. Гледа конкурентите, знае какво се случва, знае кой отбор как играе и винаги е готов да анализира нещата. Личи си как и на 75 години е дълбоко свързан с футбола. Той присъства на всеки мач на ЦСКА. Не може да пропусне двубой на любимия отбор. Не знам какво би могло да го спре, за да не е на стадиона. Пената е човек, който живее с футбола.

Представянето на биографичната книга на Димитър Пенев „Стратега“ ще бъде на 6 октомври, вторник, от 18,30 ч. в клуба на открито Кino Cabana в парка пред НДК. Водещ на събитието ще бъде журналистът Ники Кънчев. Ще присъстват и легендарни футболисти от ЦСКА от различни поколения. Луксозната цветна биография на Димитър Пенев излиза в два варианта с твърди корици. Стандартното издание е с цена  24.90 лева, а колекционерското - 27.90, като то е с три уникални пощенски картички с Димитър Пенев и автограф от него. Желаещите да си купят книгата може да направят поръчка и чрез електронната поща на автора [email protected].