Депутатите приеха закона за защита на гражданите от колекторските фирми
Събирачите на неплатени дългове да преминат от сегашния регистрационен режим на лицензионен, прие парламентът окончателно с промени в Закона за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити.
Вносители са Министерския съвет, а подкрепа дойде от ГЕРБ, ДПС-НН, БСП-ОЛ, ИТН и "Възраждане".
В проекта е предвидено отнемане на лиценза на фирми, които прилагат агресивни практики в събирането на неплатени задължения.
Колекторските агенции да бъдат задължени да предоставят ясна и коректна информация на длъжниците, да зачитат неприкосновеността на личния им живот, да поддържат етична комуникация с тях.
Комуникацията с длъжниците да се осъществява само по телефона, писмено и с електронни съобщения, без личен контакт, приеха депутатите.
Всеки длъжник трябва да знае на кого банката или финансовата институция е прехвърлила събирането на задължението му, да получи информация за самото задължение, неговия размер, кога е станало изискуемо, както и за размера на погасените и дължимите суми. Те пък трябва да му бъдат представени с разбивка за главница, лихва, такси и да бъде обяснена методиката за изчисление.
Предложение на Мартин Димитров, което предвиждаше в обхвата на закона да попаднат и т. нар. бързи кредити, не получи одобрение от народните представители, тъй като според становище на представители на Българската народна банка, за подобна редакция е нужно прецизиране на текстовете в самия законопроект. От централната банка посочиха, че по принцип не са против разширяването на обхвата на закона, ако текстовете бъдат прецизирани.
Депутатите приеха и предложения на председателят на бюджетната комисия Делян Добрев, които позволяват на лицата, обслужващи кредити, лицензирани и от Българската народна банка, да могат да включват в предмета си на дейност и да извършва друга търговска дейност, включително в случаите, когато от свое име и за своя сметка придобива вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция.
