102-годишна жена съди Петър Волгин за думите му "да се върне Народния съд"

Вдовицата на убит от комунистите на цели 6 страници в исковата си молба описва ужаса от травмата си

Общество
20:32 - 15 Юни 2023
8525
102-годишна жена съди Петър Волгин за думите му "да се върне Народния съд"

Жена, родена през 1921 г., и загубила мъжа си, убит от т. нар. Народен съд, е завела граждански иск срещу журналиста Петър Петров Георгиев, по-известен в обществото като Петър Волгин, съобщава "Клуб Z". Поводът са думи на радиоводещия-русофил, написани във Фейсбук на 1 февруари: "Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд."

Искът е за непозволено увреждане по Закона на задълженията и договорите, частично 1000 лв. от бъдещи 5001 лв. А ищцата г-жа Горанова признава, че може да си позволи държавната такса 4% само върху 1000 лв. С дата 12 април се иска от съда да допусне предварително обезпечение на тази стойност. Иначе казано - да се запорират 1000 лв. от заплатата на Волгин от БНР. Жената е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в "душевни болки и страдания", твърди тя. 

Ето какво пише столетницата в исковата си молба, дълга 6 страници:

"Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 г. е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа. През 1939 г. се ожених за любовта на моя живот - Георги Иванов Горанов, който беше директор на училището... Мъжът ми беше запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония.

На 5 октомври 1944 г. (непосредствено след нахлуването на Съветската армия в Република България и установяването на правителството на Отечествения фронт) мъжът ми, заедно с още десетима първенци от селото е извикан привечер в кметството от новата власт "за справка". Георги отиде, защото си помисли, че го викат, за да върне униформата..."

Току-що върнал се от Македония, още непорадвал се на тогава 2-годишния си син, жената повече никога не вижда Георги. Само разбира от стражарина, че е натоварен на камионетка от "новата власт". С малко дете на ръце и сама, тя опира до техен първи братовчед - партизанин, който после става активен борец. Търси го за информация какво е станало с Георги.

"Той се поинтересува и получи информация от другарите си, че Георги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в масов гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията", пише столетницата в исковата си молба до съда.

Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 г. с протоколно определение на Ломския районен съд мъжът е обявен за "безследно изчезнал". За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като "врагове на народа", а през 1953-та дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица (фактически - тъст на убития) Борис Горанов.

"Синът ми отрасна без баща, в нищета и в условията на пълна репресия от страна на комунистиеския режим. Не беше приеман в Димитровския комунистически младежки съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, защото бе окачествен като "неблагонадежден" заради баща си, който той така и не познаваше.

Аз и семейството ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не искам да влизам в подробности за това, защото се разстройвам още повече (дори когато го разказвам на адвоката си)", пише жената по повод на времената, които си мечтае да върне Петър Волгин.

Днешната 102-годишна дама разказва, че дори се били събрали със сина си на 1 февруари - деня на почит на жертвите на комунистическия режим, когато я запознал с поста на радиожурналиста във фейсбук.

"Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма. И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко. За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само, че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват. Един от тези хора е ответникът по бъдещия иск - Петър Петров Георгиев", казва столетницата.

Ищцата признава, че изобщо не познава банкера Левон Хампарцумян, но това, което не разбира, е как е възможно при каквито и да било обстоятелства да посочиш, че "трябвало да има Народен съд". И дава пример - какво би се случило, ако в Германия човекът с псевдоним на руска река каже, че "само като погледнеш някого, разбираш защо е трябвало да има Холокост".

Жената заявява, че въпреки изминалите 75 години от изчезването на съпруга ѝ, казаното от Волгин изключително много я е разстроило. Както и описва - характерно за такива дела - състоянията, които ѝ е причинил с думите си. Тя е вдигнала кръвно и не се почувствала добре, което застрашило живота й.

Засега казусът мигрира между Софийския районен съд, Монтана и обратно - в София. Предстои да се развие тепърва.