Преди 39 години: Христо Проданов остана завинаги на Еверест

Датата 20 април 1984 година не е обикновена за България, не е обикновена и за световния алпинизъм. Преди 39 години Христо Проданов изкачва най-високия връх в света - Еверест (8848 м) по един от най-трудните маршрути - Западния гребен, наричан "Жестокия път". Прави го без кислороден апарат, с което показа и доказа, че "там, където има воля, има и път". Стори го, но остана завинаги в плен на ледовете, сковали хребетите на Покрива на света.

ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРИН ХРИСТО ПРОДАНОВ

Според негови близки, той е носел със себе си снимка на Васил Левски и шепа пръст от гроба на най-добрия си приятел - Йордан Зашев, загинал, затрупан от лавина под връх Ловница (Рила планина) два месеца по-рано.

Загубата разтърсва Ицо, който на погребението му казва:
"Ти даде живота си за, Еверест, обещавам ти, че ние ще бъдем на него, а с нас ще бъдеш и ти!"

И той изпълнява обета си, без да знае, че това ще коства и неговия живот.

"Тук на върха няма нищо. Има само изградена малка пирамида от четири кислородни съветски бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него"- казва още по станцията Ицо.

Престоят му на върха трае 33 минути. Фатално време за тази височина и този час. Оставя си камерата, (открита на 9 май) и слиза по тъмно, по пътя, по който се е качил.

Но температурите рязко спадат и се разразява снежна буря. Налага се Христо да бивакува на открито, на височина 8700 метра. В "Зоната на смъртта", както алпинистите наричат височината над 8000 метра.

Цяла България със затаен дъх слуша последният разговор между Христо Проданов и радиста Стефан Калоянов:

- Не съм далече, не съм далече...

- Ице, ти си голям мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! И не говори! Не го-во-ри!

Към него с максимална скорост вървят Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. Людмил Янков катери "Жълтия пояс", но нощта го настига и е принуден да спре дотам. Преодолял е 1400 метра денивелация с невероятна скорост, но губи четири от пръстите на ръцете си.

В 19.45 ч. на 21 април радиостанцията на Христо Проданов се чува за последен път.

Той остава завинаги там, под върха...

Началото и новото предизвикателство

Алпинистите ни тръгват от България на 20 февруари, за да атакува два месеца по-късно най-примамливият връх за всеки един алпинист. И, разбира се, за всеки един, дръзнал да приеме предизвикателството.

Днес, 20 април 2023 година, група български момчета и момичета потеглиха натам. Дали е случайна датата? Част от тези, които приеха хвърлената ръкавица, в началото на годината поставиха световен рекорд, признат от "Гинес" - група от 53-ма развя българския флаг на Килиманджаро. На 21 януари 2023 г., 07:00 ч., групата изкачи връх Ухуру (5895 м) - най-високият в планината Килиманджаро, а през март беше официално регистриран рекордът.

"20 април е може би най-паметната дата за българския алпинизъм. Именно на този ден преди точно 39 години Христо Проданов става първият българин, изкачил най-високият връх на планетата - Еверест и за съжаление остава завинаги там.

Днес към Непал потегля и групата ни за Еверест и трека ни до базовия лагер на гигантската планина. 14 човека тръгваме от София, а още ще се присъединят към нас в Доха довечера.

Хималайската ни авантюра, за която са отворени и записванията за групата ни за трека до базов лагер на Еверест с опция за изкачване на Island peak 6189 м през 2024 г., може да бъде наблюдавана в интернет", информира преди заминаването Преслав Конов - водачът на авантюристите.

Почти четири декади назад...

На 20 февруари 1984 г. всички пожелават успех на българските алпинисти, които тръгват в тази посока.

"На добър път и успех, скъпи алпинисти!", многобройни плакати, цветя, мъжки прегръдки и пожелания за успех... такава бе атмосферата тази сутрин на летище "София", където въпреки студенето време и прехвръкващият сняг се бяха събрали стотици почитатели на алпинизма, за да изпратят втората национална хималайска експедиция "Еверест-84", организирана под шефството на ЦС на БПС и посветена на 40-годишнината на социалистическата революция у нас и 80 години организирано революционно профсъюзно движение в България", това пише тогава в бюлетина на БТА "Физкултура и спорт".

Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов благодари за сърдечното изпращане и увери всички присъстващи, че българските алпинисти ще направят всичко възможно, за да се развее българският флаг на най-високата точка на планетата в чест на 40-годишнината от социалистическата революция в България.

Последни прегръдки и най-добрите български алпинисти се отправят към самолета "ТУ-154" на БГА "Балкан", който ще ги отведе на дълъг път. Непосредствено преди отлитането заслужилият майстор на спорта Методи Савов споделя пред БТА: "Когато човек тръгва към третия полюс на планетата, настроението му е прекрасно. Говоря не само от мое име - всички български алпинисти са с отлично самочувствие".

Един от многобройните изпращачи е и Самир Упадия – студент 4-ти курс във ВИИ "Карл Маркс", който казва: "От името на всички непалски студенти в България искам да пожелая успех на експедицията. Еверест е мечтата на всеки алпинист и аз желая горещо на най-високия връх в моята родина и на цялата земя да стъпи и български крак!"

Доброто настроение сред нашите е подплатено и с прекрасно здравословно състояние на алпинистите - това е доказано и в последните медицински и психологически изследвания, направени от съветските специалисти проф. Новиков и доц. Давидов.

Съставът на алпинистите: Христо Проданов и Огнян Балджийски - заместник главни ръководители, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Дойчин Василев, Тодор Григоров, Методи Савов, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Костас Канидис, Петко Тотев, Кирил Досков, Николай Петков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Запрян Хоров, Стайко Кулаксъзов - лекар на експедицията, Стефан Калоянов - радист, Георги Имов - технически сътрудник, Милан Огнянов - оператор.

Алпинистите са бъдат разделени на четири щурмови групи, с ръководители: на първа група - Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев и на четвърта – Христо Проданов. Съгласно плана първата група ще атакува върха на 30 април или на 1 май. На следващия ден ще потегли втората. Седмица по-късно към върха ще се отправят групите на Бърдарев и Проданов.

"При успешно изкачване на върха още от първата група няма да спирам атакуването и от останалите! Нямам такова морално право. Та кой алпинист, стигнал в подножието на световния първенец, не би искал да стъпи на него? Ето защо всеки член на експедицията, който е в състояние да се изкачи на Еверест, ще има тази възможност", заявява Аврамов.

Възелът се разплита...

На 11 април в 8 часа на базовия лагер е било минус 23 градуса, а на лагер номер 3 - минус 40 градуса. Алпинистите се спуснали в базовия лагер, за да изчакат по-добро време...

"Мълния! Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да ползва кислороден апарат.

Агенция ЮПИ: "Един български инженер днес достигна връх Еверест по най-трудния западен склон, наречен още "Жестокия път". Това е първият човек, който постигна този успех без кислородна маска. Той се изкачи до върха през април по непалския склон на планината, т.е. по най-дългия маршрут. Всички други пролетни изкачвания бяха осъществени през май.

Проданов постави през 1981 г. и българския рекорд по височина на изкачения връх – Лхоце, висок 8516 метра /четвърти по височина в света/. Миналата година американска експедиция бе принудена да се върне обратно поради силните бури, които съпътстваха опитите им да достигнат върха. В тази експедиция бе и първата жена, която се опита да изкачи Еверест. Проданов покори върха от базовия лагер за 33 дни, което също е рекорд на този маршрут.

"На 19 април окончателно бе изграден лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи установиха лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекараха нощта. Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа местно време двамата се отправиха към върха без кислород. В 11 часа Проданов съобщи, че се намира на височина около 8500 метра.

Шерпът Ринджи се бе отказал от изкачването на върха веднага след излизането на двамата от лагера поради технически трудности на маршрута. След повече от 12-часово изкачване, което започва при слънчево и ясно време със слаб североизточен вятър и температура на въздуха минус 40 градуса, Проданов покорява върха в 18:10 часа.

Тук той намира пирамида от кислородни бутилки от експедицията на съветските алпинисти, както и знамето на СССР. На върха той оставя кинокамерата си.

В 21:10 часа Христо Проданов съобщи, че прекратява слизането си към лагер №5 и търси място за бивак поради настъпилата тъмнина, която прави слизането опасно. На другата сутрин се чува слаб сигнал от неговата радиостанция, като съобщава, че се намира на височина между 8500 и 8300 метра. Явно бе, че бе изпаднал в тежко състояние след прекараната на открито нощ при много ниска температура.

Веднага започнаха спасителни действия. Янков и Джамбазов бързо започнаха изкачване към лагер номер пет. След тях се отправиха и Иван Вълчев и шерпът Ринджи. Петков, Досков и Илиев тръгнаха от лагер номер две нагоре в подкрепа на спасителната акция. Първата спасителна четворка се движеше бързо, използвайки кислородни апарати.

Христо Проданов се обаждаше рядко по радиостанцията. Гласът му беше отпаднал и произнасяше само по няколко думи, които трудно се разбираха. Стана ясно, че той е изгубил ръкавиците си и вече не може да използва ръцете си. Точното си местонахождение не можа да определи. Предаде няколко кратки съобщения, от които се разбираше, че се намира между 8500 и 8300 метра. Около 18 часа той престана да говори, а в 19:45 часа беше чуто за последен път натискане на комутатора на неговата радиостанция.

Людмил Янков, който се движеше напред, се изкачи на височина до около 8500 метра, като последните два часа се изкачваше при пълна тъмнина по трудни и опасни участъци, рискувайки живота си. Неговите усилия продължиха до 21:00 часа, но те се оказаха без успех. Твърде закъснял, Янков не можеше да се завърне в лагер номер пет и принуден да прекара нощта на открито на височина около 8400 метра.

Ринджи, който бе достигнал лагер номер пет, получи остра сърдечна недостатъчност и бе спасен с подаване на големи дози кислород от Вълчев и Джамбазов. След прекараната тежка нощ - със силен вятър и ниска температура, вчера сутринта Янков се завърна в лагер номер пет. За щастие той се намира в добро здравословно състояние.

Времето се влоши рязко, започна силен снеговалеж, ураганни ветрове, разрушиха лагери 4 и 5 и принудиха спасителните групи да се завърнат в лагер номер три. След 19:45 часа на 21 април досега няма никаква връзка с Проданов.

Утре, 24 април, две групи алпинисти отново ще продължат търсенето на Проданов, а друга група ще укрепва двата лагера. Здравословното състояние на участниците в експедицията е добро", разказва тогава пред чуждестранни агенции Аврамов.

В столицата на Непал току-що се завърна от базовия лагер на нашите алпинисти телевизионният журналист Симеон Идакиев.

Ето какво разказа той:

"На 21 април след тежък петдневен преход от Лукла пристигнах на базовия лагер на българската хималайска експедиция „Еверест-84“. Присъствах на последната радиовръзка със з.м.с. Христо Проданов, един мъчителен и тежък момент, особено когато трябваше да се вземе решение за връщане на групите, които го спасяваха. Но не унинието преобладава на базовия лагер.

С много мъжество целият екип продължава подготовката за нов щурм на върха. Огромното желание на всички е да бъде открито и погребано тялото на Христо Проданов. За да разбере човек величието на усилието, положено от нашите момчета, той трябва да се озове в лагера сред космическия пейзаж на ледника Кхумбу и звука на падащите лавини, напомнящи силна лятна буря.

Проблемът е даже да се достигне базовия лагер на 5350 метра, а от него нагоре остават 3500 метра. Това е един от моментите, които с особена сила човек се чувства горд, че е българин.

На 8 май 1984 г. алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов покоряват връх Еверест (8848 м) по Западния гребен. На 9 май до върха стигат и алпинистите Кирил Досков и Николай Петков".

Още четирима българи на Еверест!

Още четирима българи изкачиха най-високия връх на света – Еверест /8848 м/. Снощи в 17:15 часа върхът бе покорен от Иван Вълчев и Методи Савов. Тази сутрин в 10:08 часа други двама наши алпинисти – Николай Петков и Кирил Досков, се качиха на Покрива на света.

На 11 май участниците в българската експедиция „Еверест-84“ вече слизат към базовия лагер. Сред тях са и четиримата покорители на хималайския първенец Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков.

Методи Савов има измръзване на пръстите на краката и слиза бавно по ледопада, подпомаган от Досков, Петков и Долапчиев. Иван Вълчев слиза от трети към втори лагер, подпомаган от Трифон Джамбазов. От базовия лагер е изпратена нагоре помощна група, която да улесни слизането на двамата победители на върха.

Останалото е история, написана със златни букви от Христо Проданов и компания, но за жалост и дадена сведна жертва!