7-годишният Виктор от сериала „Ол инклузив“ пред Lupa.bg: Искам да стана космонавт или лекар

Едно лъчезарно момченце разсмива от сърце зрителите на комедийния сериал „Ол инклузив“ с непринудеността  и искреността си. Той е винаги усмихнат и чистосърдечно дава умни съвети на възрастните как да реагират в различни житейски ситуации. Неговото име в сериала е Преслав и винаги умее да бъде забавен, остроумен и любопитен. Ролята му предполага да се разбира добре с децата и възрастните във филма и дори да ги спасява с детската си мъдрост от различни сложни ситуации.

Lupa.bg среща читателите си с 7-годишния Виктор, който изпълнява ролята на Преслав в четвъртия сезон на „Ол инклузив“, заснет в Албена. Малкият и талантлив актьор с охота се съгласи да говори пред микрофона, при това без никакво притеснение и да разкаже увлекателно за себе си и за това, което го вълнува. Lupa.bg благодари на Вики, както и на неговата майка за съгласието детето да даде първото си интервю. Първокласникът от столичното 18-то училище „Уилям Гладстон“ ни впечатлява с любовта към книгите и знанията, с умението да пише и смята без грешка, с любопитството си да изучава континенти, страни, градове и с желанието си да пътува в далечни места, за които е чел и е гледал научнопопулярни филми.

Като всички деца на неговата възраст и Вики обича да играе и да се разхожда, но прави впечатление, че е изключително възпитан и учтив към по-възрастните. Всяка свободна минута отделя, за да чете интересни книги, обича да ходи в книжарници и библиотеки, да разглежда музеи, интересува се от история и география и както всеки малчуган на неговата възраст рита футбол и си има любими отбори. Може би най се отпуска към по-голямата си сестра и съвсем по детски е палав и понякога й пречи да учи. На знанията на малкия Виктор може да завидят и 20-годишни младежи. „Нали не се притесняваш от диктофона, ти все пак си актьор“, обърнах се в началото на разговора ни с Вики, който с любопитство разгледа записващото устройство. А той отвърна: „Няма ли въпроси“, с което смело и искрено даде да се разбере, че е готов да започнем интервюто. Запазваме неговите оригинални и искрени отговори. 

 - Вики, интересно ли ти е да се гледаш по телевизора?

- Да, много ми е хубаво да се гледам. Малко не ми харесва звука – гласът ми е малко странен. Сякаш не е моят глас.

- Знаеш ли, че човек като слуша собствения си глас и понякога си казва: „Това не е моят глас“. Така че е нормално, гласът ти звучи идеално.

- Да, но ми е странно. Иначе ми беше много забавно да снимаме. Бяхме в един много хубав хотел, стаите бяха много хубави. И снимахме в хубави хотели. Нели Монеджикова и Любо Бъчваров, които играят бабата и дядото, пък бяха в един по-стар хотел, но пък тяхната стая беше космическа, имаше и вана в хола. Тя беше на десетия етаж с много голям балкон и отгоре се виждаше всичко. Там е и резерват „Балтата“, имаше нещо между река и блато. Със Силвестър, който играе Сашко, и със сестра ми се качихме на покрива на хотела по едни много стръмни стълбички и гледката беше космическа.

Виктор се забавлява със своите екранни партньори - Дебора Жечева и Силвестър Велячки и извън снимачната площадка

- Беше ли ти интересно да играеш друго дете и да се казваш с друго име – Преслав?

- Да, беше много готино.

- Лесно ли ти беше да учиш думичките?

- Репетирахме вечерта, когато ходихме на басейн или на аквапарк. Където снимахме в Албена имаше много дълга пързалка „Торнадо“, както и пързалка „Тайфун“ с много завои и беше интересно. Качват те на един квадратен дюшек с четири места, малко ме беше страх, но в същото време беше яко. Ти се качваш, гледаш напред и понеже има наклон надолу и както гледаш рязко потъваш в наклона надолу и после те удря в една стена, после в друга и така те подхвърля като топка и така стигаш много бързо докрая. Иначе докато репетирахме или пък чакахме да почнат снимките играехме на криогон – това е нещо като криеница и гоненица. Избираш кой да брои и докато той брои ти трябва да бягаш из целия хотел и когато видиш, че той те гони трябва бързо да се скриеш. Ако те хванат и ти започваш с този, който брои да търсиш другите. Играехме и на футбол. Много весело беше.

И на баровете, където снимахме, също беше интересно. А за репликите ми помагаха да ги уча Силви и Деби (другите две деца от сериала - Силвестър Велячки и Дебора Жечева, б.а.), както и със сестра ми Ади. Играх си и с децата на актьорите Яна Огнянова и на Юли Малинов, които в сериала играят Марина и Явор. Вечер на рецепцията ни оставяха програмата за утрешния ден заедно с репликите, ако има някаква промяна. Иначе думичките ми ги даваха една седмица преди снимките. Аз си пазя всичко, което са ми дали като програма и думички. Иначе си четях сам репликите на глас, за да ги запомня.

Вики заедно с Димитър Живков, който в сериала играе негов баща

- Ти вече си на седем години, нали?

- Не, още не съм на седем, на 26 ноември ще стана. Аз съм зодия Стрелец.

- Говореше ли си с актьорите извън снимките. Примерно с Димитър Живков?

- Е да, той играе баща ми. Нали във филма той е гадже с Надя и първо сякаш я мразех, а после нещата тръгват. Христо и Мариана, говоря за Ненчо и за Елена (актьорите Ненчо Балабанов и Елена Атанасова, б.а.), разбират, че дъщеря им Надя е гадже с Боян, с баща ми. И те започват да го мразят, ама силно.

Димитър Живков и Маринела Ангелова, които играят родителите на героя на Виктор в "Ол инклузив" - Преслав

- А защо според теб те не харесват връзката между тяхната дъщеря и твоя филмов татко Боян?

- Те не разбират, че баща ми във филма си обича Надя и е искрен. Но Христо и Марияна не одобряват връзката им, така както не я одобряваха и с Мартин. (предишното гадже на Надя, б.а.)

Вики заедно с майка си Нинелла

- Сприятели ли се с актьорите от сериала?

- Да, всички са страхотни и се държаха много мило с мен. И Димитър Живков, и Ненчо Балабанов, и Петър Калчев, и Любо Кънев, и Явор Борисов, и Юлиан Малинов, и Елена Атанасова, и Йоанна Начева. Беше ми много приятно да се разхождам и с Нели Монеджикова и с Любо Бъчваров. Гледах и как Ненчо играе тенис и много ми хареса.

- Виждам, че в стаята ти има много книжки. Явно обичаш да четеш. Кои са любимите ти писатели и книги?

- Първо Астрид Линдгрен. Имам си и мои книжки, които мама ми е подарила, взимам и от библиотеката, те са малко изпокъсани, но аз пак ги чета.

Вики обича да избира книжки от библиотеката

- На колко години се научи да четеш?

- На четири.

- „Пипи Дългото чорапче“ сигурно ти е от любимите.

- Да, имам я. (взима я от библиотеката и я показва, б.а.). Но „Емил от Льонеберя“ ми е от най-любимите. Много е смешна. Това е едно от най-новите издания на книгите на Астрид Линдгрен и е много хубава. Сега чета приказките на Андерсен.

- Можеш ли да пишеш на компютър?

- На компютър не съм много добре. Но обичам понякога да играя на игри, макар че мама не ми дава. Не схващам всички игри, но се опитвам.

- Гледаш ли анимационни филми?

- Мама рядко ми дава да гледам детски по телевизията.

- Права е, по-добре да четеш книжки.

- Да, да, и аз предпочитам да чета. Но като отида при баба понякога гледам „Пингвините от Мадагаскар“.

- Какъв искаш да станеш като пораснеш?

- Чудя се между космонавт и лекар. Баба е лекар.

Заедно с Ненчо Балабанов

- Интересуваш се от Космоса?

- Имам книжки за Космоса и ми е много интересно.

- На самолет летял ли си?

-  О, не. Малко ме е страх от катастрофите, но мама ми е казала, че самолетните катастрофи са сто пъти по-редки от автомобилните. По „Нешънъл Джиографик“ гледам понякога филми за самолети и за катастрофи. Знаеш ли, че на ул. „Вишнева“, там, където се движи трамвай 10, ще открият музей на електротранспорта и много искам да отида да го разгледам.

Малкият актьор в Аладжа манастир

- Ти май обичаш да ходиш и по музеи?

- Да, много. Ходил съм в Музея за история на София в бившата баня до ЦУМ. Ходил съм и в Националния военно-исторически музей на „Черковна“ и там разгледах танковете. Знам и кои автобуси ходят до Националния исторически музей, там още не съм ходил, но ще отида. Много искам да отида и на Златните мостове.

След края на снимачния ден идва време за игри

- Преди „Ол инклузив“ снимал ли си се някъде?

- Снимал съм се в реклами. Кака се е снимала във филми.

- Слушаш ли сестра си?

- Да, горе-долу.

Вики язди кон в една от сцените в сериала

- Искаш ли да пътуваш по света?

- Да много. А ти знаеш ли, че има няколко китайски морета – има Южнокитайско, има и Източнокитайско. Аз обичам да разглеждам атласи, знам столиците на държавите. На Китай е Пекин, на Япония е Токио, на Тайван е Тайпе, на Русия – Москва, на Турция е Анкара, макар че преди мислех, че е Истанбул. (взима атласа и показва, че Южнокитайско море е до Филипините, б.а.) Ето Жълто море е до Китай. Виж има и много интересни имена на морета – море Дейвис, море Космонавти, море Лазарев, море Амундсен.

Искам да пътувам до Дубай. Много искам да отида и в Швеция, там е живяла Астрид Линдгрен, и в Смоланд, защото Емил от Льонеберя живее в Льонеберя (село), което е в Смоланд (провинция). Искам да отида и в Амстердам, и в Норвегия. Много искам да отида и в Америка, и в Лондон. Винаги съм искал да видя и Гренландия. Знаеш ли как се казва нашата станция в Антарктида? Климент Охридски. Чух за един пингвин, който е бил любимец на хората от „Климент Охридски“ и всеки път те като отивали той се засилвал към тях. Май се казваше Гого.

- Новини гледаш ли? Политиците знаеш ли ги?

- Да, гледам понякога. Знам ги всичките. Ама сега не ми се говори за тях.

- Добре. А кръстен ли си на някого?

- На Виктор, на победа. (засмива се)

Първокласникът с интерес разглежда царската карета в Музея за история на София

- И не се даваш.

- Не се давам, ама почти винаги, като играем футбол и моят отбор губи.

- Така се получава, това не означава, че ти си слаб играч.

- Е, да, ама искам да побеждаваме.

- Имаш ли любим отбор?

- Имам няколко – първо е ЦСКА, Левски не ги харесвам. Много са слаби. Рома също не ги харесвам. Ливърпул не са моето нещо. Манчестър Юнайтед ми е един от любимите отбори. Пари Сен Жермен също. Имам и екип на ПСЖ. Имам и на Роналдо от Ювентус, но той сега е в Манчестър Юнайтед. Преди харесвах Барселона, но сега като Меси излезе вече не е същото. Много слаби станаха изведнъж.

- А мачове мама позволявате ли ти да гледаш?

- А, не. Но гледах България-Швейцария, когато за 17 минути Швейцария беше вкарала три гола на България. Паднахме жестоко.

Това лято Виктор, благодарение на майка си, опозна голяма част от българското Черноморие

- Ти си първокласник вече. Вълнуваше ли се на първия учебен ден?

- Да, вълнувах се. Уча в 18-то училище, то е много хубаво училище. Първите дни се изгубих по коридорите, но после свикнах, но сега сме онлайн.

-  И как е?

-  Ами никак. Компютрите ми се развалиха и аз много не уча онлайн. Но чета книжки. Искам да се виждам по-често с децата. И да няма сертификати. И да си ходя на училище без тестове.

- Пожелавам ти го по-бързо да стане.

- Благодаря. Вкъщи е интересно, но искам да съм с децата.

- Скоро идват новогодишните празници. Вярваш ли в Дядо Коледа?

- Горе-долу. Чудесно помня един репортер, май беше Йордан Фотев от Би Ти Ви, той беше пред къщичката на Дядо Коледа. И това много ме впечатли. Помня и миналата година като празнувахме Бъдни вечер казаха, че Дядо Коледа са го ваксинирали. Тогава като пуснаха първите ваксини го ваксинираха и него. Искам да ми донесе настолна игра – монополи супер електронно банкиране и диксит (настолна електронна игра,б.а.). Но може и някой атлас и книжка.

Снимки: Личен архив