8 чаши вода? Ако тежите 67 кг – да!

Всяка минута в света се продават 1 милион пластмасови бутилки, повечето от които пълни с вода. Позната в няколко разновидности — натурална минерална, изворна, трапезна и т.н., живителната течност е спасението в топлите дни. Минералната вода обаче категорично не е подходяща за непрекъсната консумация, въпреки че бутилиращите компании ще ви убеждават точно в обратното. Подходящи за ежедневна консумация са трапезните, деминерализираните и чешмяните води.

При 2% дехидратация намалява способността на организма да регулира нормалната телесна температура и може да прегреем. Обезводняване над 6% води до тежко изтощение, топлинен удар, кома и дори смърт

Дежурните знахарки и лечителки (а често дори и лекари) непрекъснато ни убеждават в сутрешните блокове на националните телевизии да консумираме поне 8 чаши вода дневно. Същото ни напомнят стотици публикации във вестници и списания, интернет сайтове и реклами.

Митът за осемте чаши вода е доста стар — води началото си от 1945 година, когато здравните власти в САЩ препоръчват консумацията на 8 чаши течности дневно. С течение на времето неясно как думата „течности“ се заменя с „вода“. А шумна рекламна кампания на производител на минерална вода от същия период напористо прокарва идеята, че „ако сте жадни, вече е късно“.

Диетолозите и хранителните експерти считат приема на вода за изключително важен за здравословния ни начин на живот. В повечето случаи като причина за здравословните проблеми се изтъква недостатъчното количество вода. Противно на общоприетите схващания обаче приемът и на много големи количества течности може да се окаже вреден. Както всичко останало в живота, важен е балансът.

Извън всякакво съмнение, водата е най-важното за живота на Земята химично съединение. Тя е течната среда, в която се извършват транспортът и обмяната на хранителните вещества, хормоните, ензимите и кислорода, пряко участва в терморегулацията и клетъчното обновление. Водата е решаващ фактор и за правилното функциониране на белтъците — количеството на водните молекули например определя пространствената структура на белтъците и така влияе върху тяхната роля и действие в живите организми. Неправилно функциониращите белтъци често водят до състояния, които медицината определя като несъвместими с живота.

Над 2/3 от човешкия организъм е вода. Тя съставлява 92% от кръвта, 3/4 от мускулите и дори 22% от костите. Наясно сме до какво води недостатъчният прием на вода. Същевременно губим вода непрекъснато — чрез дишането, потенето и физиологичните процеси, при които изхвърляме преработената храна. Ако загубите не се компенсират с адекватен прием на живителната течност, се появяват различни по тежест усложнения: умора, загуба на концентрация, високо кръвно налягане, проблеми с бъбреците и пикочния мехур, преждевременно остаряване на кожата и дори холестеролът се вдига.

Не бива да се забравя, че кафето, чаят и водата в храната също се включват във водния баланс на организма

„Адекватният прием“ на вода е строго индивидуален. Осемте чаши (което се равнява на 2 литра вода) са валидни само в ограничен брой случаи, но все пак са някакъв ориентир. Всеки може да се досети, че 40-килограмова жена и 120-килограмов мъж имат съвсем различни потребности от вода (както и от храна). В първия случай двата литра вода ще се окажат прекалено много, а във втория — недостатъчно.

Прекомерното пиене на вода може да доведе до главоболие, да увреди мозъка и дори да причини смърт. През 2008 година 40-годишна жена, подложена на строга диета за отслабване, умира от водна интоксикация, след като е употребила алкохол и е изпила четири литра вода за няколко часа.

Медицината има обяснение на този феномен. Балансът на минералните соли се нарушава от прекаленото количество течности. При изпиването на голямо количество вода за кратък период от време бъбреците не смогват да изхвърлят излишните течности от тялото достатъчно бързо. Това води до разреждане на кръвта — концентрацията на солите в нея се понижава. В повечето случаи концентрацията на солите в кръвта и телесните клетки е еднаква. Ако обаче изведнъж кръвта стане по-разредена, мозъчните клетки може да набъбнат, а това да повиши налягането в черепа. Сценариите след това са два. При по-благоприятния вариант се появява главоболие, а при по-тежкия — водна интоксикация. Последиците могат да са фатални.

Известно е, че бъбреците имат определен капацитет за изхвърляне на вода от организма в покой и той варира между 800 и 1000 милилитра на час. Всяко превишаване на тези граници води до невъзможността им да се справят с премахването на течностите от системата, а това от своя страна е свързано със задържане на вода в клетките и евентуалната им смърт. Най-уязвими на „препиването“ с вода са мозъчните клетки, които разполагат със силно ограничено пространство за разширяване. Ето защо и основните симптоми на водно натравяне са главоболие, виене на свят и дезориентация.

Поглъщането на повече вода, отколкото ни е нужна, може да увеличи общия обем на кръвта. Кръвта обаче се намира в затворена система, а редовното увеличаване на кръвния обем излишно натоварва сърцето и кръвоносните съдове.

 За да филтрират излишната вода от кръвоносната система, бъбреците трябва да се включат на „турбо режим“. С времето това може да ги увреди и да стане причина за възникването на усложнения с тези важни органи. Ненужното натоварване на сърдечносъдовата система и бъбреците чрез приемане на излишни количества вода е коварен процес, често незабележим, защото няма изразени симптоми.

Ако залагате на минералната вода, то следете количеството флуор в нея

Бутилирана минерална вода със съдържание на натрий не по-високо от 20 мг/л е подходяща за приготвяне на храна за кърмачета (същата е подходяща и за хора, спазващи бедна на натрий диета). Задължително условие е още нитратите да не превишават 10 мг/м, нитритите — 0,02 мг/л, а флуоридите да не са повече от 0,7 мг/л.

На всеки етикет от минерална вода е указан списък с някои от контролираните химически показатели. Най-важният, който трябва да ви притеснява, е флуорът (означава се с F). Концентрацията на флуор неслучайно се следи стриктно. Този химичен елемент — близък родственик на хлора и йода, с които се намира в една група на периодичната таблица на елементите, се е сдобил неслучайно със славата на една от най-коварните отрови.

Флуорът и неговите съединенията не са под физиологичния контрол на организма, т.е. не се контролират от биологичните системи. В повечето случаи тялото се справя с отровите по един или друг начин, а основната заслуга за това дължим на черния дроб. В случая с флуора обаче „противоотрова“ няма, разчита се на постепенното извеждане на отровното вещество от организма.

Забранено е поставянето на указания върху етикета или опаковката минералната вода, които й приписват свойства, свързани с профилактика и лечение 

Освен това поради близките си химични прилики с йода флуорът го измества от хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза. Дори най-незначителната намеса в хормоналната система на човека обикновено е с тежки последствия.

Флуорът има само една значима функция — втвърдява зъбния емайл. Превишените дози обаче водят до заболяване на зъбите (флуороза) и остеопороза. Налични са сериозни данни за канцерогенност, следствие от редовно излагане на повишени концентрации на флуор.

Затова, когато минералната вода е със съдържание на флуор над 1,5 мг/л на етикета, трябва да е указано задължително, че не е подходяща за всекидневна употреба от кърмачета и деца под 7-годишна възраст. Но това е валидно и за възрастните. 1/3 от бутилираните в страната минерални води са със съдържание на флуор над тази граница. „Банкя“ и „Горна баня“ са сред отличниците по този показател, а „Хисар“ и „Девин“ (син етикет) са с повишено съдържание на флуор. 

И ако се питате каква е здравословната норма вода, която трябва да консумираме, формулата е проста: 30 милилитра на всеки килограм от теглото ни (при нормална физическа активност). За 50-килограмов индивид това се равнява на литър и половина. Според друго правило трябва да се приема по литър вода на всеки изгорени 1000 калории. Но това затруднява сметките. 

Как я регулира тялото

Снабдени сме с автоматична система за регулиране на водата, която работи непрестанно и автоматично. Тя постоянно отчита концентрацията на телесните течности. В случая основният лаборант са специфични осморецептори, намиращи се в съседен дял на хипоталамуса. Хипоталамусът произвежда антидиуретичен хормон (вазопресин), който се транспортира и съхранява в хипофизата.

Когато ни липсва вода (т.е. телесните течности са сгъстени), вазопресинът се отделя в кръвообращението и достига до бъбреците, на които „нарежда“ да задържат водата (т.е. да не я изпращат към пикочния мехур, а да я връщат в кръвта). Така урината става по-тъмна — един от визуалните признаци, че приемаме по-малко вода, отколкото ни е нужна. „Датчиците“, които следят гъстотата на течностите в тялото, изпращат сигнали на мозъка, които ни карат да изпитваме жажда.

В обратния случай — когато течностите ни са достатъчно разредени, преставаме да изпитваме жажда, защото организмът ни няма нужда от повече вода и съответно престава да отделя вазопресин. Консумацията на алкохол изважда извън строя този прецизен механизъм. С това винаги се сблъскваме сутрин след препиване предната вечер.