Актрисата и режисьор Валерия Минева-Георгиева пред Lupa.bg: Всяко ново нещо за мен е приятнострашно

Валерия Минева-Георгиева е театрална актриса и режисьор. Завършила е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ през 2015 г. при големия режисьор и преподавател доц. Леонард Капон. На следващата година става част от трупата на Пловдивския театър „Хенд“, където изграе в продължение на 4 години, както в драматични постановки, така и в детски куклени представления и клоунада.

През 2021 г. Валерия Минева записва магистратура в специалност „режисура в сценичните изкуства“. Същата година издава и своята първа аудиокнига, която носи заглавието „Изкуството да бъдеш човек“. На следващата година Валерия Минева в габровския Драматичен театър „Рачо Стоянов“ представя своето дипломно представление „Глупаци”. Освен тях актрисата и режисьорка поставя и „Приятнотрашно“ на Яна Борисова и постановката „Астория“ от Юра Зойфер.

Валерия Минева печели през 2017 г. първа награда на националния конкурс по литература „Яна Язова“ за разказа „Човечето гъба“, а година по-късно печели отличие на конкурса за съвременна българска пиеса за пиесата си „Транзит“, която поставя като режисьор в Габровския театър. Миналата година спектакълът й "Глупаци" спечели наградата за най-добър спектакъл на Международния фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл в Габрово.

С Валерия Минева разговаряме за турнето на "Приятнострашно" в "Театро" в София на 22 ноември, за работата й като режисьор в Драматичния театър в Габрово, за първите й стъпки като актриса и театрален режисьор и за предизвикателствата, пред които е изправена.

- Валерия, преди година в Драматичния театър в Габрово поставихте пиесата „Приятнострашно”, а през ноември гостувате в София с този спектакъл. Защо се спряхте на тази пиеса и с какво най-вече ви грабна текста на Яна Борисова?

- Това е първият случая, в който не аз избирам текста. Поканата дойде от Габровския театър, където преди това бях поставяла други пиеси. Драматургът на театъра Емилия Илиева хареса текста на Яна Борисова и понеже знае, че аз също съм почитател на творчеството на Яна, Емилия избра пиесата и ме поканиха да я поставя. Познавам лично Яна Борисова, била съм част от нейни творчески класове и с голяма радост приех тази идея,

защото харесвам Яна като автор и харесвам това, че в нейните текстове има едни човешки истории, едни човешки взаимоотношения, които тя успява много добре да пресъздаде с много естествени и бързи диалози. Харесвам такива модерни текстове, не всеки автор успява по такъв начин да пресъздаде човешките взаимоотношения - и с доза хумор, както го прави Яна Борисова.

- Като режисьор ви привлича да изследвате тези фини страни на човешките взаимоотношения, и това, че съвременният човек търси най-вече разбиране?

- Да, точно така. Като цяло всички текстове на Яна Борисова разглеждат тези проблеми. Тя има особен стил. Специално в „Приятнострашно” има житейска ситуация, с която може би не малко хора са се срещали в любовта и с някои разминавания в очакванията и в това къде са границите на приятелството и любовта. Наистина тя разказва тази история по много хубав начин.

Не съм гледала постановката, която толкова години се игра в Театър 199 и се радвам, че точно този текст ми предложи Емилия Илиева. Гледала съм „Малка пиеса за детска стая” и не бих я поставила, защото в съзнанието си ясно виждам версията на Галин Стоев. Но тъй като не съм гледала „Приятнострашно” това ми позволи да погледна текста на чисто, без да имам ясни картини в съзнанието си. Може би, ако я бях гледала в Театър 199 нямаше да посмея да я поставя.

"Приятнострашно" на Яна Борисова акостира и на габровска сцена. Снимките от спектаклите "Приятнострашно" и "Глупаци" са на Александър Богдан Томпсън

- Да, в случая сигурно е по-добре, че не сте гледали версията на Галин Стоев и така сте имали по-голяма творческа свобода. „Приятнострашно” вече живее своя нов живот в Габрово една година. Преди София имахте ли други гастроли и каква е реакцията на публиката?

- През тази една година имаше различни гостувания. Бяхме в Бургас, в Пловдив, във Велики Преслав.

Виждам, че хората реагират много сходно, всички харесват тази човечност в текста и това, че текстът звучи толкова естествено в говора на актьорите и толкова естествено приляга на тяхното поведение. Не може да повярваш, че не си го измислят сега на момента.

Усеща се, че зрителите улавят хумора на Яна, който не е толкова директен спрямо ситуацията. Интересно е, че в спектакъла има моменти, които винаги получават реакция от страна на публиката.

Директорът на Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово Петко Койчев (в средата) се доверява на младата актриса Валерия Минева и й дава шанс да се изяви и като режисьор

- А за вас какво съчетава приятнострашно?

- За мен приятнострашно е всяко ново нещо, което правя – дали ще е среща с непознат човек, дали ще е нов проект. Има нещо вълнуващо в непознатото, което същевременно те плаши, когато не знаеш как ще се развият нещата, което не може да се пренесе и във всички аспекти на живота. Независимо дали става въпрос за човешки или за професионални взаимоотношения или за личностно израстване, когато преоткриваш свои черти и неща, които искаш да промениш в себе си. В случая с нашия спектакъл „Приятнострашно” пак има няколко тълкувания, защото в сюжета се преплитат различни теми - за любовта, за приятелството, за разминаванията в живота, които са приятнострашни. Историята е комплексна. Не мога да кажа, че тълкуванието на приятнострашно е само едно.

- „Приятнострашно“ е третата пиеса, която поставяте на габровска сцена. Какво ви свързва с Габровския драматичен театър? Там получавате ли такава творческа свобода, каквато бихте желали?

- Преди 6 години се обърнах към екипа на Драматичния театър в Габрово и към директора Петко Койчев за един проект, който се реализира по програма „Дебюти“ на НФК. Тогава Петко беше достатъчно смел да ми се довери и на сцената на Габровския театър да се реализира моята авторска пиеса „Транзит“. Така започнаха нашите съвместни проекти. В Габрово поставих и пиесата на Нийл Саймън - „Глупаци“. Отново бих искала да работя с Драматичния театър в Габрово, защото там има много силна актьорска трупа, актьорите имат различен диапазон и могат да изиграят различни персонажи. Също така ръководството дава свобода и се отнася уважително към идеите на един млад човек.

Валерия Минева постави и "Глупаци" в габровския драматичен театър

- А защо се насочихте към пиесата „Глупаци“ и какво вие като режисьор научихте от тази пиеса?

- Познавам тази пиеса още от ученическите си години, запознавала съм се с текста и по време на различни младежки форуми. Когато трябваше да избера текст за своя дипломен спектакъл в главата ми първо изникна текстът на „Глупаци“. Не се спрях веднага на него, четох и други пиеси, обмислях ги и в крайна сметка се върнах на „Глупаци“.

Този текст ми харесва, защото е написан като притча, зад която прозират сатирични и политически идеи и те са представени през една приказка. Хареса ми как се завърта сюжетът, хареса ми и лекотата, която е заложена в текста, като отдолу стоят по-сериозни послания, допадна ми и иронията на Нийл Саймън.

Беше ми трудно, защото „Глупаци“ беше първият проект, който съм реализирала на голяма сцена с толкова много актьори. Имаше моменти, в които се изгубвах как се ръководи толкова голям процес, но актьорите от Габровския театър бяха достатъчно търпеливи и заедно намирахме много отговори по пътя. За съжаление в момента постановката се играе по-рядко, но тя все още е в репертоара.

- Как вашият вътрешен глас ви помага да разпознаете глупаците в живота и какво си казвате самата вие - бихте ли спорили с глупаци, ако се сблъскате с тях?

- Със сигурност по някои теми бих била достатъчно търпелива да обясня някои мои позиции. Хубаво е да имаме търпение, защото това, че понякога на някой човек се слага етикета „глупак“, не винаги означава, че трябва да подминем този човек, сякаш ние сме нещо повече от него. Трябва да сме търпеливи и не се знае дали, ако той чуе нашите аргументи, монетата няма да се обърне. За някои неща имам търпение, за други не толкова. Разбира се, това да имаш търпение и желание да поспориш с някого, е нужно, ако искаме цялостно да вървим напред, а не всеки сам за себе си.

- Освен режисьор сте и актриса. Как се чувствате в тези две роли едновременно и кое от тези предизвикателства е по-трудно за вас? Къде отговорността е по-голяма?

- Със сигурност е по-трудно да бъда режисьор, защото изисква много качества – и личностни, и творчески. Като режисьор още газя в дълбокото. Актьорската професия е първоначалната ми страст. През последните години се реализирах повече като режисьор. В актьорството се чувствам по-комфортно и там няма такава голяма отговорност. Актьорът има друга отговорност – към екипа и към режисьора. И двете професии ми харесват, но в момента изпитвам нужда да се фокусирам малко повече върху актьорската професия, защото тя ми липсва.

- Кога усетихте, че актьорството е ваше призвание и път в живота? Защо решихте да надградите професионалните си занимания и с режисура?

- При мен мечтата да се занимавам с актьорство беше много силно изявена още като бях на 10-11 години. След това се записах в една школа в Пазарджик – „Младежки театър „Приятели“ с ръководител Александър Братоев, който и до ден днешен я ръководи. И до ден днешен от там излизат много млади таланти.

Когато няколко години се занимавах с театър, макар и любителски, реших, че искам това да ми е професия. Тогава имах много розови представи за професията и за средата. Впоследствие разбрах, че тази професия изисква много качества като постоянство, дисциплина и още много неща, които като тийнейджър не съм виждала. Аз съм виждала крайния резултат – да си на сцена, да си в центъра на вниманието и т.н. В последствие това се обърна в една по-искрена любов към самото изкуство.

Може би докато бях в класа на Лео Капон в Пловдивския университет научих истинските неща за актьорската професия. Режисурата се появи малко на шега и беше свързана с моя проект „Транзит“. Тогава нямах идея да бъда режисьор в кариерното си развитие. Но в случая с „Транзит“ много исках аз да поставя текста, който бях написала.

Казах си: „Аз съм го написала, аз ще го поставя“ и това мое желание се възприемаше по различен начин от различните театрални директори. И всъщност Петко Койчев беше човекът, който реши да се довери на тази моя идея и да пусне една актриса, която няма опит като режисьор, да постави този свой текст.

Не навсякъде получавах такъв положителен отговор, а моето желание да бъда и режисьор беше категорично заклеймявано. Разбирам, че донякъде са имали предразсъдъци, че не съм изучавала режисура.

След като направих „Транзит“ в един разговор с Петко той подхвърли защо не уча магистратура по режисура. Радвам се, че го направих. Не беше лесно. В момента, в който започваш да си по-наясно с нещата, започваш да имаш повече очаквания от себе си и повече изисквания към себе си. Вече я няма тази безотговорна смелот, ако мога така да се изразя, с която бях тръгнала към „Транзит“.

Сега съм малко по-уважителна към професията – и към драматургията, и към режисурата и към театъра като цяло. Така че мога да кажа, че розовите очила са наполовина свалени.

- Като млад човек, който се занимава с театър, какво почувствахте, когато разбрахте за аферите в театрите?

- Истината е, че една част от мен изобщо не беше учудена, което е лошо, защото някак си доверието дори в мен се е пропукало. Познавам ръководители на театри, които са изключително отдадени, но знам, че съществуват и такива, които не са. Бях обаче шокирана от мащабите, които са придобили тези неща, но не бях учудена докъде може да стигне човешката наглост. Когато става въпрос за изкуство, подобни измами са недопустими. Те и по принцип са недопустими, когато се крадат обществени средства, но когато става въпрос за кражба от изкуството е още по-болезнено.

Ние, като хора на изкуството, възприемаме себе си за пример, но когато видиш какви мащаби са достигнали измамите в някои театри, се замисляш за пиеса, която да осмее цялата тази ситуация. Ако някой след време се наеме да напише такава иронична пиеса, аз с удоволствие бих я поставила някъде, защото иронията и хуморът са оръжие срещу такива ситуации.

Сатиричната политическа комедия "Астория" бе поставена за пръв път на българска сцена от Валерия Минева

- Вие поставихте пиесата „Астория“ от Юра Зойфер, която окарикатурява слабостите на обществото и политиката, стъпвайки на реални събития и личности. Сюжетът осмива, както абсурдните политически амбиции на елита, така и наивните граждани, които позволяват на една измама да просъществува прекалено дълго. Какво предизвикателство беше за вас този текст?

- Всичко започна като една учебна работа в НАТФИЗ. Много се радвам, че оттогава досега екипът е същият. Успяхме да се запазим първо като независима трупа, а после и под шапката на театъра в Димитровград, на когото сме много благодарни. „Астория“ е много интересен текст, на моменти дори е наивен, но има острота, сравнима с Чаплиновия филм „Великият диктатор“. Юра Зойфер е написал пиесата във времена, в които е назрявала Втората световна война. Това до такава степен резонира в нашето съвремие, че си казах, че няма как този текст да не види бял свят.

Пиесата никога не е поставяна в България и отдавна не е поставяна и в света. Беше интересен, но и труден процес, защото исках да направя своя сценична версия на текста. Той не е изцяло в оригинала си, има съкращения, има размествания, има неща, които ние леко сме дописвали. Когато започнахме репетициите заложих на един текст, а впоследствие се върнах към оригинала, защото бях изпуснала някои важни неща в първата редакция на текста.

Заедно с актьорите върнахме някои текстове, после те имаха идеи за реплики, които можеше да се добавят тук-там, така че да бъдат по-свързани с нашето съвремие. Надявам се, че „Астория“ ще продължи да се играе и през следващата година. На 27 ноември гостуваме с „Астория“ в Драматичния театър в Кюстендил.

- Вярвате ли, че театърът и изкуството като цяло могат да противодействат на дезинформацията и на фалшивите новини?

- Възможно е, ако чрез изкуството хората придобият критична мисъл. Самата аз съм се хващала на някаква новина, че е истина, но когато се замислиш и се разровиш установяваш, че това не е така. Първосигналната реакция е пълно доверие, защото тази новина я има в потока от информация. Дори и аз, която се възприемам като млад и информиран човек, за няколко секунди съм се заблуждавала за някои новини. И когато съм проверявала дадена информация, в която съм се усъмнила, в 80% от случаите тя не е била вярна.

- Бихте ли се впуснали в предизвикателството да бъдете едновременно и автор на пиеса, и да я режисирате, и да участвате в този спектакъл?

- Някой ден може би, но на този етап най-много бих приела две от ролите – да напиша пиеса, в която бих участвала, а някой друг да бъде режисьор, за да има по-обективен страничен поглед. Бих приела и варианта аз да напиша текста и да го режисирам. Може би не бих режисирала себе си, защото ще загубя погледа. А освен да режисирам себе си, би трябвало да режисирам и хората, които ще играят с мен и тогава задачата става още по-трудна и бих загубила удоволствието от репетициите.

- Това, че сте актриса и режисьор позволява ли ви да разберете по-добре света на актьора, подтиква ли ви да давате свобода на колегите си да импровизират на сцената, когато това би било от полза за спектакъла?

- Със сигурност ми помага.

В някои ситуации се е случвало като режисьор прекалено много да се въвлека в актьорския процес и да покажа как аз бих изиграла дадена роля. Но това не е добър подход, защото ограбва отсрещната страна. Вече избягвам да го правя, но в началото се увличах. Но иначе се опитвам да видя по-практично някои неща, защото ако се впуснем в много дълги анализи някой път актьорът може да бъде объркан от всички приказки, пък той има нужда от някои по-практични насочвания и от конкретни задачи.

Аз си представям на мен като актриса какви насоки биха ми помогнали да достигна до желания резултат без прекалено много приказки и без прекалено много философски анализи и в този смисъл актьорството ми помага в режисурата. Защото работата на актьора е практична, освен емоционална.

- Какво ви предстои в близко бъдеще?

- Както споделих искам да се върна в ролята на актриса и планираме един независим проект, който ще реализираме в началото на следващата година с режисьора Ана Батева. Ще участваме заедно с няколко колеги актриси. Надявам се премиерата да е през март-април в „Червената къща“ в София, но засега няма да издавам повече.