Актрисата Йоанна Темелкова пред Lupa.bg: Обичам името си и именият ден за мен е свят празник

"Трябва да си смел, за да станеш артист, защото трябва да си безкомпромисен със себе си - с всичко, което си." Човекът, изрекъл тези думи притежава смелост и дързост и приема житейските предизвикателства. А изповедта принадлежи на нежната, красива и слънчева актриса Йоанна Темелкова, която вече над 10 години разгръща своя талант и чар в киното и в театъра. Освен талант на сцената и на снимачната площадка, тя притежава и талантливо перо и често споделя гражданската си позиция по различни теми в личния си блог и в социалните мрежи. Споделя, че изкуството, на което е отдадена, е велико нещо и макар на актьорите да се налага да бъдат управлявани от чужда логика и да играят друг живот, то това е най-върховното изживяване.

Йоанна Темелкова завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2009 г. в класа на проф. Пламен Марков. Същата година постъпва в трупата на  Драматичния театър в Бургас. Там се разписва с роли в постановките „Жестоки игри“ от Алексей Арбузов, реж. Андрей Любимов, „Балкански аристократи“ от Любинка Бобич, реж. Бойко Богданов, „Предградие“ от Ерик Богосян, реж. Иван Урумов, „Търси се драматическа актриса“ от Ал. Островски, реж. Юрий Погребничко. От 2011 г. до скоро е в трупата на Театър „София“, където прави столичен дебют в ролята на Луиза от „Коварство и любов“ от Шилер, реж. Стайко Мурджев. Там изигра и ролята на Анна Каренина в спектакъла на Николай Поляков. И отново под режисурата на Поляков участваше и в постановките "Олд Сейбрук и последният страстен любовник" от Уди Алън и Нийл Саймън, както и в "Скачай", и "Питър Пан". Сега актрисата се изявява в спектакъла "Снаха" от Георги Караславов на режисьора Стефан Спасов в Драматичния театър в Стара Загора.

Йоанна Темелкова си спечели интереса и похвалите на зрителите и с участието си във филма "HDSP: Лов на дребни хищници", както и в сериалите "Отплата" и в "Под прикритие", където влезе в образа на мафиотската дъщеря Ния Туджарова. Актрисата е звезда и в най-новия български сериал "Братя", чието продължение зрителите чакат с нетърпение.

Лъчезарната Йоанна Темелкова се отзова на поканата на Lupa.bg навръх деня на Свети Йоан Кръстител да разкаже как празнува имения си ден, на кого е кръстена, както и да сподели любопитни неща за най-актуалния си телевизионен проект - сериала "Братя" и за своята героиня Лора. Попитахме Йоанна Темелкова и за 4-годишния й син Филип и за това как се чувства като майка и актриса едновременно и какво си пожелава за новата 2021 година.

- Йоанна, честита Нова година и честит имен ден! С какви надежди посрещнахте 2021-а? 

- Честита Нова година! На вас и на вашите читатели, пожелавам преди всичко здраве! Единствената ми надежда за 2021-а е да бъде по-спокойна и по-смислена. Не мога да кажа, че емоцията около посрещането й беше както преди, предполагам и за повечето хора е било така. Честно казано, в последните години спрях да виждам смисъл в този празник, защото си дадох сметка, че празнуваме нещо, което предстои, но ние не знаем какво е.

Имаме надежда, че ще е добро, но равносметката винаги идва накрая. Може би остарявам, не знам, но усещам как последните години 31-и декември е просто рутина, просто нещо, което правят всички, защото така е прието. Това са си мои размисли, разбира се. Но от тази гледна точка - посрещнах 2021-а спокойна. Дори твърде спокойна.

- Как отбелязвате имения си ден и кръстена ли сте на някой ваш близък?

- Ивановден е празник, който ценя повече от рождения си ден! Безкрайно го обичам и го приемам много емоционално. Смятам, че хората трябва да уважават имената си и да ги защитават! Те са нещото, с което се изправяме пред света и се назоваваме!

Кръстена съм на покойната ми баба - Йоана. Майка ми много се е борила името ми да бъде с две "н"-та. Благодарна съм й, но сега на моите плещи лежи задачата цял живот да се боря те да бъдат изписвани и произнасяни... Безкрайно харесвам и обичам името си и този празник за мен е свят.

- През миналата година в продължение на няколко месеца зрителите ви гледаха всяка делнична вечер в сериала „Братя“ в ролята на фаталната Лора. Бихте ли споделили какво ви допадна най-силно в образа на вашата героиня? А бихте ли я упрекнали за нещо?

- Едно от нещата, които най-силно харесвам и ценя в този персонаж е гледната точка, която представя на зрителите, а именно - възможността да обичаш силно двама човека едновременно. Това е тема, по която най-често спорят мъжете, но тя е напълно адекватна на реалността. Не е нужно да бъде разбрана, достатъчно е да бъде приета.

Това, което не харесвам в Лора беше нейната нерешителност. Аз съм крайна и когато реша нещо, го правя веднага, на мига и по най-добрия начин. Но от друга страна, не мога да я виня - тя беше твърде раздвоена, за да направи избор. Затова реши да избяга - това е нещо, което аз никога не бих направила.

Йоанна Темелкова си партнира с Владимир Михайлов в сериала "Братя"

- Героите на Калин Врачански и на Владимир Михайлов се бореха за любовта на Лора. Лесно ли се сработихте с вашите колеги на снимачната площадка? С Калин Врачански се срещате през 2012 г. в спектакъла „Коварство и любов“. В този смисъл съвместният ви опит от театъра помогна ли ви сега в киното?

- Прекалено много години минаха от срещата ми с Калин на сцената. Да не говорим, че театърът и киното са много диаметрални изкуства, които почти нямат допирни точки.

Работата ми с Калин на снимачната площадка беше прекрасна! Той е невероятен професионалист и човек, от когото можеш да научиш много, много неща. Смяли сме се между дублите, плакали сме... Много, много ценен партньор за мен.

С Владо се запознах на снимачната площадка. Това беше предизвикателство, защото трябваше да обичам човек, за когото не знаех нищо и за когото нямах никаква представа какъв е. Слава Богу, всичко се нареди много бързо, защото с Владо си паснахме веднага - намерихме общ език и тръгнахме в една посока. Той е прекрасен човек и съм щастлива, че имах възможността да работя с него.

На снимачната площадка на сериала е весело. Актрисата се забавлява със своя екранен съпруг Калин Врачански

- Вие споделяхте снимки с колегите ви от снимачната площадка, от които се виждаше, че всички сте в приповдигнато настроение. Бихте ли споделили как се чувствахте по време на снимачния процес и имаше ли за вас трудни сцени?

- Винаги има трудни сцени, винаги има трудни снимачни дни. Екипът беше великолепен! Сплотихме се много, имахме си своите вътрешни шеги и всичко това допринасяше за свалянето на напрежението. Но когато имаш тежка сцена, никой не си позволяваше дори да говори между дублите. Имали сме много, много забавни моменти, незабравими дори и това е нещото, което сплотява екипа винаги.

Най-трудната ми сцена беше раздялата с Борис (героя на Калин Врачански, б.а.). Това беше най-емоционалният ми момент, защото с тази сцена се разделих с къщата, в която снимахме 2 месеца... Няма да забравя тази вечер. Прибрах се вкъщи силно разстроена, защото наистина не можех да повярвам, че тази любов приключи и че тези двама човека, които толкова здраво се държаха един за друг, сега трябва да се разделят. Помня, че когато се прибрах вкъщи, мъжът ми ме погледна изплашено и попита: "Какво става? Добре ли си?". Аз му отговорих: "Да... Просто Лора се раздели с Борис". Той само дойде и ме прегърна силно... Разбирате ли актьорите какви шизофреници сме?!

Героинята на Йоанна Темелкова - Лора е раздвоена в любовта - обича двама братя едновременно

- Сериалът се радва на голям зрителски интерес. Финалът на първия сезон бе много разтърсващ, а развръзката явно предстои в продължението. С какво според вас вашата героиня, както и сериалът, спечелиха зрителите?

- Най-важното нещо в този сериал, което привлече зрителския интерес бяха житейските истории в него! Те са реални - хората се припознават в тях, търсят отговори, виждат възможни решения. И тук е мястото да изкажа благодарността си към прекрасните сценаристи - Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов, Пламена Велковски, Мила Иванова. И още нещо ще си позволя да споделя като мнение - в този сериал няма актьор, който да не защитава докрай персонажа си! А това е от ключово значение! Защото зрителите виждат всичко и не можеш да ги излъжеш.

- И въпросът, който сигурно вече ви е задаван многократно и вероятно ви е досадил - ще има ли втори сезон?

- Ха-ха-ха. Не зная. Надявам се!

- Светът изпрати тежка година, година, която премина под знака на коронавируса. Вие и вашият съпруг и колега Мартин Гяуров лично се сблъскахте с ковид-19 и разказахте чрез социалните мрежи за ужаса, през който сте преминали. Сега, след като преминахте успешно през тази битка, усещате ли някакво облекчение?

- Моята равносметка от този "мръсник" са белезите, които остави. Както много хора след тази инфекция, аз също в момента се боря със сърцебиене, тревожни мисли, липса на тонус, но съм благодарна на Бог, че съм със семейството си и сме си вкъщи! И усещам още по-силно желание всичко това да свърши.

Актрисата стана доброволец и участва в кампания за подсигуряване на топъл обяд за лекарите на първа линия в борбата срещу пандемията

- Като артист най-вероятно мечтата ви е час по-скоро да се върнете в театъра при пълни зали, без социална дистанция между зрителите и без маски. Ако медиците лекуват тялото, то творците лекуват душата и неслучайно през тежките времена на пандемията актьори и музиканти повдигахте духа на хората чрез онлайн събития или просто с топли думи. За вас в личен план какъв беше локдаунът? Смятате ли, че светът ще преживее катарзис, осъзнавайки, че се отдалечи от духовността, от солидарността и състраданието, залитайки прекалено към материалността, егоизма и разединението?

- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. През първия локдаун бях сигурна, че хората ще станат по-добри, по-отговорни. През лятото тези мои надежди бяха прегазени жестоко. Всеки човек решава сам за себе си в крайна сметка. Тъжното е, че в момента всички зависим от личното решение на всеки един човек. Грозната истина е, че светът, преди ковид-19, ни направи жестоки егоисти, за да можем да оцелеем. Сега иска от нас да станем едно... Няма как да стане... Просто е невъзможно. Затова казвам, че личната отговорност е ключова в момента.

Задружното семейство на Йоанна Темелкова и Мартин Гяуров 

- Как расте синът ви Филип в едно артистично семейство? Гледа ли ви по телевизията и водили ли сте го с баща му на театър? Обича ли да му четете приказки? Учите ли го от малък да има отношение към изкуството?

- Филип е много будно дете, любопитно. Вече е на четири и му е време за театър, но в тази обстановка няма да го заведа. Гледа филми, обожава книгите. Това е мое лично постижение, с което безкрайно се гордея! Напоследък е започнал много да прави снимки. Взех му един детски фотоапарат, не му даваме телефон още, и той прекарва поне по час на ден, за да снима всичко. Не осъзнава още защо мама или тате са на телевизора, но когато го попитам "Какво работим с баща ти?", той казва "Артисти". (усмихва се)

- По повод годишнина от вашата първа среща със съпруга ви бяхте написали: „Много морета преплувахме, много бури издържахме и с всичко се справихме добре. Мисля, че е време да полетим малко, а, Мартин Гяуров?“ Накъде бихте искали да полетите заедно?

- Някъде над бита и рутината... Много семейства попадат в този капан, а аз имам непоносимост към него. След появата на Филип животът ни много се промени - всичко е планиране, организиране... И наистина вярвам, че човек трябва да се опитва във всеки възможен момент да "бяга". Задължително е дори, защото родителите трябва да се съхранят - да са спокойни, да са активни, да имат силите и въображението да дават пример на децата си. Напрежението ни е твърде голямо и не е честно да го предаваме на децата си.

- Героят на Лев Толстой - граф Каренин изповядва максимата, че ревността е обидно и унизително чувство и че ревността е обида и за двете страни. Вие как се отнасяте към ревността и ревнувате ли се със съпруга ви?

- Ревнувала съм, разбира се, но с годините човек узрява и разбира думите на Каренин. Въпрос на време е и на светоусещане

- Къде зрителите може да ви гледат в театъра?

- За момента имам едно единствено представление - в Стара Загора - в "Снаха" на прекрасния режисьор Стефан Спасов. Него ще играем този месец, надявам се да не бъде свалено, заради вируса. Преди няколко дни прекратих договора си с Театър "София". Зрителите вече не могат да ме гледат там. Не съм се отказала от театъра - никога няма да го направя, но започвам на чисто. Сама.

Актрисата в спектакъла "Снаха" в Драматичния театър "Гео Милев" в Стара Загора

- Участвали сте в театралната школа на Димитър Еленов към Народния театър „Иван Вазов“. Уви, той ни напусна наскоро. Вие се сбогувахте много емоционално с него чрез пост в социалните мрежи. Завършили сте и актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Това ли са хората, които затвърдиха вашата любов към театъра?

- Димитър Еленов откри, разви и затвърди моята любов към театъра. Проф. Пламен Марков ми даде път към нея. И двамата са важни личности в живота ми - всеки със своята роля.

- А кога беше вашата първа среща със сцената и защо решихте да се посветите на актьорството?

- Първата ми среща със сцената беше Народен театър "Иван Вазов", представлението "Кукувицата" от Елин Рахнев, режисьор беше Димитър Еленов. Непосредствено след това се срещнах с киното, но година по-късно се насочих към журналистиката. Малко преди изпита реших, че театърът е моят живот и кандидатствах в НАТФИЗ.

- Искали сте да станете журналист, но актьорството надделява. Често пишете, имате собствен блог, редите думите и в рими. Какво ви дава писането и след време бихте ли се решили да напишете пиеса или киносценарий?

- Пишех стихове много, но това е доста, доста отдавна... Може би трябва да се върна към тази страст... Това е само страст. Не мисля, че имам таланта и усета да напиша пиеса или сценарий. Има доста талантливи хора за това.

- Шилер зовеше хората да останат верни на мечтите на своята младост. Вие останахте ли им вярна или все още e рано за отговор на този въпрос?

- Когато се появи детето в живота ти, мечтите отстъпват. Имам една мечта от детството си, която помня, но не правя нищо, за да я реализирам. Много са причините, вероятно... не вярвам вече, не виждам смисъл... А това е грешно мислене и аз го знам, но има неща, от които човек се отказва в името на нещо по-голямо - детето си.

- Пренасяйки се в утрешния ден, когато пандемията, надяваме се, ще е отминала, кои хора бихте желали да прегърнете?

 - Публиката си.

- Ако трябва да опишете радостта за вас с три думи кои ще са те?

- Филип, морето, театъра.

 
Снимките са от личния профил
на актрисата в инстраграм