Актьорите Теодор Каракачанов и Георг Киряков пред Lupa.bg: Със спектакъла „Жив“ искаме да преоткрием поезията на Христо Фотев

Поезия, музика, танц, вино и един забравен Бургас. Това е една романтична покана за поетично-музикалния спектакъл „Жив”, посветен на творчеството на големия поет Христо Фотев. Това своебразно пътешествие из поезията на Фотев ще се състои на 26 август в двора на Етнографския музей в Созопол и на 18 септември в Летния театър в Бургас. Събитието в Созопол специално отдава почит и на големия приятел на Христо Фотев актьора от златното поколение на българския театър и кино Доси Досев, чийто живот и професионален път бе свързан с Бургас и със Созопол.

Зад „Жив” стоят млади и талантливи актьори, отдадени на изкуството, вдъхновени и вдъхновяващи се от стойностните неща в живота, в театъра и киното. За мнозина от тях този поетично-музикален спектакъл е и много личен. Режисьорът и автор на проекта Теодор Каракачанов е родом от Созопол, продуцентът – Георг Киряков, който положи неимоверни усилия спектакълът да бъде пренесен и на голяма сцена в Бургас, пък е бургазлия. Всички актьори, които участват в „Жив” са студенти на именития режисьор и преподавател проф. Снежина Танковска - Теодор Каракачанов, Георг Киряков, Христо Тенчев, Спартак Панталеев, Слав Бойчев, Георгий Михеев, Велина Георгиева, Емилия Радичева и София Джустрова. В Бургас в спектакъла специално участие ще вземе и певецът Стефан Илчев. 

Актьорът и режисьор на „Жив“ Теодор Каракачанов замисля този музикално-поетичен проект преди няколко години, още като студент в НАТФИЗ. Към него го провокира актьорът Доси Досев, с когото двамата се познават от Созопол. Теодор е родом от древния морски град, а Досьо също смяташе себе си за созополчанин, тъй като имаше къща на брега на морето и там прекарваше всеки свободен от театъра и киното миг. Досев кани младия си приятел в къщата си и двамата четат стиховете на Христо Фотев.

„Христо Фотев не е поетът на сладникавите думи, не е сантименталният поет. Разговорите ми с Досьо за Христо Фотев, за преживяванията му и за срещите му с поета някак си изградиха в съзнанието ми една осанка за този човек, различна от общоприетите клишета за него като бохем“, сподели Теодор Каракачанов пред Lupa.bg. Така постепенно се ражда това представление, което за пръв път бе представено през ноември 2022 г. в малкото театрално пространство I AM Studio на ул. „Раковски“. Проектът е подкрепен от Национален фонд „Култура“ по програмата „Творчески стипендии“.

Сега Теодор Каракачанов заедно със своя приятел и колега Георг Киряков вдъхват нов, различен живот на музикално-поетичния спектакъл и първата стъпка към това предизвикателство е стиховете на Христо Фотев да звучат на голямата сцена на Летния театър в Бургас на 18 септември. За смисъла на поезията, за вдъхновението и за това как звучат днес стиховете на Христо Фотев, защо те продължават да докосват човешката душа, Lupa.bg разговоря с Теодор Каракачанов и Георг Киряков.

Екипът на поетично-музикалния спектакъл "Жив"

- Как се роди идеята спектакълът да се разрасне и да бъде представен и на открити сцени?

- Теодор: Започнах работа по този проект през септември 2022 г., като премиерата беше през ноември. Оттам нататък всеки от актьорите замина да репетира някъде и около три месеца „Жив“ не се игра. През цялото това време обаче си мислех, че не може този спектакъл да бъде представен само веднъж-два пъти, след като сме вложили толкова енергия и толкова лични мотиви в него. Още в момента, в който създавахме спектакъла, исках да поканя и Георг. Но тогава той снимаше, продуцираше филм и нямаше как да се включи. И в началото на тази година започнахме да създаваме „Жив“ отначало, с нова енергия и с нови мотиви.

Влизането на Георг в проекта като актьор много допринесе за това ние да подбудим още веднъж на 100% интереса си и да започнем отначало работата си по поезията на Фотев. Ние открихме много нови неща, които сме пропуснали при някои от прочитите си. В София представлението се игра за втори път през май т.г. и беше в съвсем различен вид. Пак камерно, но много различно. Този спектакъл стана още по-специален за мен и за нас с присъединяването на Георг, който е бургазлия. Това има огромно значение, тъй като той внесе особена енергия.

Бидейки морски човек ти много по-сензитивно можеш да усетиш дребната метафора в работата на Христо Фотев. По време на подготовката за второто представление ние взаимно се зареждахме с разговори за Фотев и за поезията. Георг постоянно ми задаваше въпроси, които пък ме провокираха да измислям нови неща. Той влезе в спектакъла летящо - за десет дни. Но този възстановителен процес на представлението даде съвсем различен мотив на всички ни.

Теодор Каракачанов, който е от Созопол, е режисьор и инициатор на спектакъла по стихове на Христо Фотев "Жив"

- Георг: За мен няма по-морски автор от Фотев и съм много радостен, че се включих в този проект. Това е безкрайно личен спектакъл не само за двама ни, а и за голяма част от екипа. Ако не участвах в „Жив“ щях да се разплача. Сега амбицията ни е да разширим мащаба на спектакъла, който се игра в малкото пространство на I Am Studio и естествено там имаше своя чар. Сега спектакълът ще бъде представен в Созопол на 26 август и в Летния театър в Бургас на 18 септември. И се надяваме, че от следващия сезон ще има нов живот за „Жив“ и в София.

- Трудно ли се намират арт пространства, където творци като вас да представят независими театрални проекти?

- Теодор: Изключително трудно е да се намерят независими театрални пространства не само в София, но и в страната. Аз се сблъсках с този проблем, още в началото, започвайки работа по проекта. Тогава открихме I Am Studio и за тогавашната идея на спектакъла това пространство беше прекрасно. Сега мащабът се изменя, посланията, които в същността си остават същите, стават по-мощни.

Въпросът е, че сега с променянето на рамката мащабът става малко по-голям и нуждата на хората от това да чуят текстове на Фотев става все по-голяма и по-голяма, което е прекрасно. И тук идва работата на Георг като продуцент и като инициатор на гостуването на „Жив“ на Летния театър в Бургас.

След второто представление в София се бяхме събрали в едно барче и си казахме, че този спектакъл не може да свърши. Всички изпитвахме душевно удоволствие, когато се занимавахме и когато играхме. И тогава Георг подхвърли за мен налудничавата идея: „Защо не отидем да го изиграем в Летния театър в Бургас?“ Това е прекрасна идея, но тогава, имайки предвид мащаба на представлението, си казах, че звучи невероятно. Но той ме вдъхнови, че трябва да го направим.

Бургазлията Георг Киряков, който е актьор и продуцент, успява да организира гостуване на "Жив" в Летния театър в Бургас

- Георг: Гостуването в Бургас ще е само началото. Бяхме седнали на по чашка след второто представяне на „Жив“ в София, което бе първо за мен. Коментирахме, че като студенти в НАТФИЗ сме играли на сцената на Народния театър, където показахме „Peter Gynt“, гостували сме с „Бесове“ в театъра на руския киноинститут ВГИК в Москва, и тези театрални сцени са много развити съоръжения. Чувството да играеш там е страхотно.

И в един момент излизам на малката сцена на I Am Studio и емоцията, която ме обхвана, не бях усещал нито в Народния театър, нито в НАТФИЗ. Беше много странно и установих, че като усещане това е едно ново ниво. Тази енергия ме държа не само в деня на спектакъла, но и на следващия ден, и на по-следващия. Дали защото е наше дело, дали защото е свързано с Фотев, тъй като ние всички сме свързани с морето, аз си представих как играем този спектакъл пред пълен салон в Летния театър в Бургас. Така ми дойде идеята да разширим мащаба. Имах натрупан и продуцентски опит покрай един филм, който продуцирах и реших, че мога да бъда полезен в този аспект.

- Теодор: Георг продуцира вече втори филм и без негова помощ организирането на спектакъла в Бургас няма как да се случи. Само той си знае колко преговори е провел и с Община Бургас, и с други институции, колко административни проблеми е преодолял до момента, за да може да покажем „Жив“ пред близо 2000 души на Летния театър в Бургас.

В Созопол намерих едно бутиково място, в което ще покажем спектакъла – двора на Етнографския музей близо до къщата на Доси Досев. Там няма как да влязат повече от 60 души, но там имаме друг мотив да представим „Жив“ – така ще отдадем почит на Досьо, който някога ме вдъхнови да се обърна към поезията на Фотев.

- Решихте да определите „Жив“ като поетично-музикален спектакъл.

- Георг: Да, това е заради разширяване на мащаба на спектакъла. Оттам ни дойде идеята да поканим още един бургазлия с талант от Бога – Стефан Илчев. Той много радушно прие поканата. Стефан е прекрасен човек и има усет към изкуството, не само към музиката. Много се радвам, че той се включва, защото добавя един цвят, който е много необходим на цялото това нещо като форма. Ние като актьори ще рецитираме стиховете на Фотев, а Стефан ще пее. Имаме виолончелист и актриса, която е специализирана в танцовия театър и всичко това ще бъде представено в този поетично-музикален спектакъл.

- Теодор: Като режисьор на спектакъла й дадох задача да направи монолог през тялото. Исках тя да използва абстрактното изразно средство – наречено тяло. Тя се справя прекрасно с тази задача. Мисля, че успяваме да доловим синтеза между трите изкуства – слово, и музика, които да работят в името на текстовете на Фотев. Защото много лесно може да се получи някакво концертно изпълнение само за себе си. Ние се опитваме да градим спектакъл и целият екип на представлението има голяма заслуга това да се получи.

- Има ли и други артисти, които сте поканили за възраждането на „Жив“?

- Теодор: Да, поканихме и директора на най-голямата актьорска школа в България – МОНТФИЗ -  Слав Бойчев, който също като нас е студент на проф. Снежина Танковска. Ние с Георг Киряков преподаваме в МОНТФИЗ. Обожавам да се срещам с хора, с които мога да се разбера само с поглед. С хората, които са учили при проф. Танковска мога да се разбера, без да си кажа нито една дума. На мен ми беше изключително приятно да репетираме и да мислим заедно по този проект, защото не съм изпълнявал ролята на режисьор в смисъла на някакъв постановчик, който от самото начало знае какво ще бъде. Градихме цялото представление заедно през цялото време и в това е неговата красота.

- Вие и двамата сте доста млади, на пръв поглед поколението и кръга на Христо Фотев са малко далеч от вас. Какво обаче ви сближава с поета като мироглед, като усещане за живота?

- Теодор: Чудил съм се кое е нещото, което ме обвързва с моите колеги, с които играем „Жив“. И съм си казвал, че не е театърът, тъй като имам много колеги в театъра, но не съм чак толкова близък с тях. И това, което открих за себе си е, че с Георг, който седи на тази маса, както и с Христо, със Спартак и с другите колеги от спектакъла, това, което ни свързва е особеният усет към живота, особеното бохемство, което все повече започва да губи стойността си. В момента то се възприема само и единствено като някакво пиянство или разпуснатост.

За мен и за тези хора бохемството е особено състояние на духа, една свободна душа, една свободна мащабна мисъл и това е събирателната линия между мен и всички останали участници в спектакъла и между нас и Христо Фотев. Може би звучи малко претенциозно да се наречем бохеми, но на мен честно казано, ми допада този начин на мислене. Както виждам и на тях им допада и това е прекрасно. Бохемството ни събира и ни освобождава.

- Георг: Да, това ни събира. Имаше един период, в който буквално приключвахме работа в МОНТФИЗ с групите и се прибирахме към 11-12 през нощта, сипвахме си по едно питие и работихме до 4-5 сутринта. Спяхме по 3-4 часа и сутринта сме на репетиции или в МОНТФИЗ. Но беше толкова яко. „Работим“ дори не е точният глагол, защото това беше радост за нас.

- Теодор: Бохемството не означава да седнеш на една маса, да пийваш, да хапваш и да си говориш за ланския сняг с някого. Ние това го превръщаме в смисъл.

- Каква е вашата мотивация да продължите да надграждате „Жив“ и кои зрители смятате, че ще проявят интерес към спектакъла?

- Георг: Фотев е от поколението на нашите бащи, те са го познавали, познават и неговата поезия. Хората от поколението на поета смятаме, че биха дошли да чуят неговата поезия в един по-различен вариант. Но ние се борим и за нас е важно да успеем да привлечем по-младото от нас поколение, сегашните ученици. Струва ни се, че Христо Фотев е леко позабравен, а в същото време той е гениален и е хубаво да се възроди интересът към него.

Ако след спектакъла се намерят пет души, които да си купят негова стихосбирка, това ще е прекрасно. Може пък да няма откъде другаде да се запалят по поезията на Фотев. И затова този спектакъл си струва. За мен Христо Фотев винаги е съвременен – темите, които го вълнуват и за които пише, думите, които използва. Особено за хората от морето Фотев отношението към него е лично, защото те могат да усетят тази по-специфична връзка с морето. Тя е метафорична.

- Теодор: Искаме повече млади хора да поканим на спектакъла, за да се докоснат до поезията на Фотев. За мен той е най-добрият български поет, заради сантимента ми към него. Все повече добиващата популярност „сапунена или чалга поезия“ започва да надделява. А не ми се иска да е така. Затова бих искал да преоткрием Фотев.

- Георг: Мисля си, че покрай този бум на чалга поезията генерално поезията стана малко по-интересна на хората. Покрай чалга поезията може пък някой да открие нещо наистина стойностно. Имаше години, когато поезията тотално беше забравена.

Можем да използваме този бум към поезията, за да се опитаме да отворим очите на хората към нещо по-стойностно.

- Вас какво ви привлича в поезията на Фотев?

- Теодор: Фотев е особен автор, изключително човешки автор. При него свободата на мисълта, полетът на мисълта са водещи. Дори и да не съм живял в тези времена, през разговорите с мои приятели за тях, аз като актьор и като човек, който може да си представи и да се вкара в различни обстоятелства, мога да си представя различни времена и епохи. Изпитвам някаква странна носталгия към това време, в което не съм живял. А сякаш съм живял.

- Георг: Тази атмосфера, която е съпровождала Фотев, сега я няма. Усещам я обаче без да съм живял тогава. И двамата с Тео сме родени преди поетът да си отиде, но нямаме никакви съзнателни спомени от това време, но въпреки това го усещаме. И си мисля, че и хората могат да го усетят. То е във всеки от нас, някъде скрито и е въпрос на средства да го усетим.

- Как смятате да предадете вашето вълнение на публиката?

- Георг: Спектаклите в Созопол и в Бургас няма да имат нищо общо, те ще са много различни. Морето е едно от нещата, които обаче ще обедини тези две постановки. Морето е на метри от Летния театър в Бургас, морето ще се вижда и докато играем в Созопол. Едно от най-красивите неща на актьорството е, че всеки един човек – актьор или зрител, припознава себе си с нещо индивидуално, което на него му се е случило и го е докоснало. Морските хора имаме един и същи прочит на Фотев. Това се отнася и за студентите на проф. Танковска, но има и индивидуален елемент и той стои във всеки един човек от публиката.

- Теодор: Страшно много се вълнувам за тези две гостувания, които наистина ще са различни като усещане. И това прави нещата още по-интересни за нас. Защото ние ще бъдем различни. На 26 август в Созопол ще бъдем едни, на 18 септември в Бургас – други. Ние като хора постоянно се меним и това е част от живата работа, наречена театър. Тук няма координатна система, по която да стигнеш.

- Георг: Да, защото театърът е жив организъм и е нормално да се променя и ние да сме различни всеки път.

- Теодор: Една от причините, поради които ние усещаме този спектакъл е, че актьорът на сцената, използвайки поетичен текст, е абсолютно гол. В поезията не можеш да си позволиш абсолютно никаква игра, никакъв фалш. Не можеш да си позволиш цитат. Това, което Христо Фотев е писал преди години, тези ситуации ни се случат на нас сега. И се опитваме през поезията да задаваме въпроси. И ние в този спектакъл сме чисто голи, не буквално разбира се.

Винаги съм насърчавал всички колеги, с които репетирам, да използват личния си мотив. Никога не съм се опитвал да ги вкарвам в някакъв калъп на моето виждане за Фотев. Аз лично изследвах върху какво акцентира поетът, какво вижда в конкретно стихотворение. Аз примерно мога да виждам различни неща, той – друго. Но ако е подплатено с личен мотив то е вярно.

- Георг: Ако е вярно, то е необходимо.

- Теодор: В театъра няма правилно и грешно. Има вярно и невярно. И ако бъде вярно за мен, това е най-прекрасното нещо. Ако ти не изневеряваш на собствената си природа, а работиш с нея като най-добър твой двигател и мотор, това със сигурност води до по-голяма цялост, синтез и ансамбъл. С всички от проекта „Жив“ съм си приятел.

И двамата с Георг си мислим, че това, което живот и здраве ще направим на морето – и в Созопол, и в Бургас, не е някаква екзотика. Това е крайно необходимо за мен като човек и като един от създателите на този проект. И то резонира в съзнанието на хората, които го гледат. И за мен това е изключително ценно, красиво, смислено и вълнуващо. Всяка една свободна минута от денонощието си и аз, и Георг, и всички колеги живеем с този спектакъл.

- Георг: Имаме пълната подкрепа на Община Бургас за „Жив“, те помогнаха с финансиране, за което сме им благодарни. Не го казвам, защото съм бургазлия, но е факт, че Община Бургас е от малкото общини, която обръща такова внимание на културата. Те подпомогнаха и филма за Петя Дубарова. Ние се обърнахме към Община Бургас да подпомогне с финансиране гостуването ни на Летния театър в последния възможен ден. И те откликнаха.

Георг Киряков в спектакъла "Peter Gynt" по идея на проф. Снежина Танковска и под режисурата на Боян Арсов, който бе поставен в Театър НАТФИЗ

- Имате ли любима строфа или стихотворение на Христо Фотев, което особено ви вдъхновява?

- Георг: Аз имах един период от месец и половина, в който всяка вечер като се прибирах вкъщи си казвах три-четири негови стихотворения, които и на сън ги знам. Това е като някаква изповед. Но днес може едно стихотворение на Фотев да ме вдъхнови, утре – друго. Зависи от ситуацията и от това как се чувствам емоционално в даден момент.
Ето тези строфи ми идват сега:

„…аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял.“

Фотев няма една излишна дума в стихотворенията си.

- Теодор: На мен, днес на 16 август, в 20 часа (тогава водим разговора с Теодор и Георг, б.а.), любимият ми цитат е:

„…Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни…“

Ето това ме вълнува мен сега. Утре може да е друго. Има прекрасни български поети, които пишат прекрасни стихове. Начинът, по който Фотев нарежда думите е страхотен. Няма как някой да ти каже „колко си истинска“ и ти да останеш безразличен към това. Това са такива думи. В днешно време за съжаление и флиртът, и ласката придобиха много по-хамалски вид. Аз съм сигурен, че всяка жена днес, чувайки стихотворение като „Колко си хубава“, казано лично от някой мъж към нея, тя ще излезе с него. Никой в момента не борави с тези думи. Тези думи загубиха стойност.

- Георг: Думите генерално загубиха силата си като средство.

- Затова общуваме с емотикони.

- Георг: Да, за съжаление.

- Тео: Аз като не особено религиозен човек бих си позволил да спомена този есенциален цитат: „В началото бе Словото…“, който е изключително валиден. Мисля, че използвайки такова слово по начина, по който пише Христо Фотев, бихме могли да дадем основание за размисъл. За нас това би било най-ценно като резултат от нашите усилия.

- Георг: Мразим да говорим за резултат, когато става въпрос за нашата професия. Но в случая, ако мога да спомена резултат, който бихме могли да търсим и да видим е как поезията на Христо Фотев рефлектира върху младите. И вярваме, че има смисъл. Не ме интересува дали звучи високопарно или леко претенциозно, но това наистина дава смисъл.

Теодор Каракачанов като Верховенски в "Бесове" по Достоевски и Камю на режисьора Боян Арсов в Театър НАТФИЗ

- Резултатът от едно културно събитие според мен не може да бъде измерен само в цифри. Да, разходи, приходи, брой зрители – окей. Но има нещо отвъд простите цифри – това е емоцията, интелектуалното израстване и образование на нацията, това е провокирането на интерес към изкуството, към различните форми. Един спектакъл може да те провокира да си купиш книга, да отидеш на изложба, да отидеш на друг спектакъл. И по този начин ти самият да израснеш духовно. Това как точно ще бъде изобразено в графата „резултат“?!

- Георг: Няма как. Именно под резултат нямам предвид само чисто финансовия. Това е един процес, който няма начална и няма крайна точка. Хубавото е, че сме си разпределели посоките – аз продуцентски, Тео - творчески. Готиното е и че имаме свободата всеки да дава съвет на другия – аз да предлагам творчески идеи, той - продуцентски. Наистина е много приятно.

- Теодор: Георг има много личен мотив „Жив“ да се играе в Бургас. Той доста време се е занимавал с изкуство, но под друга форма. Преди да учи в НАТФИЗ Георг се занимава със спортни танци. Като човек от Бургас той ревностно възприе идеята, отстоява я, за което много се радвам. Георг е почти на 100% запознат с всички административни проблеми, които може да се случат по пътя на изнасяне на едно представление в голям открит театър.

Досега за мен не беше ясно колко административна работа съпътства едно такова гостуване. Гледах от творческата страна на нещата и как да се адаптира спектакълът според съответната сцена. И затова, слава Богу, се включи Георг.

Тандемът, който оформяме и на двамата ни се струва обещаващ, може да работи доста добре, защото никой не пречи на другия и се допълваме откъм практика в една сфера, но откъм различните компоненти.

Като характер аз съм малко по-избухлив и когато нещо не се получава превъртам. Георг е по-уравновесен. Той приятно ме заразява с това. Когато нещо не се случи в срок полудявам. Вдигам въстание и хубавото е, че първият човек, на който звъня е Георг. Той поема първия удар, но успява по някакъв начин да усмири това мое нетърпение, върху което трябва да работя. И това е още една причина, поради която ние се допълваме.

- Георг: Стремя се да гледам по-рационално на нещата, да успявам да запазя хладнокръвие в почти фатални на пръв поглед ситуации. Знам, че имат решение. Предпочитам да се определя с думата „уравновесен”, защото „спокоен” я асоциирам с мързелив, пък аз съм пълната противоположност на мързелив.

Ние сме обвързани с адски много хора, от които зависим пряко. Ето тук е разликата – за нас като актьори този спектакъл, а и не само този, е много личен, но за друг – не е. И ако един човек от тази верига, от които зависи един спектакъл да се случи, не откликне както трябва, цялата верига се размества. Надяваме се и вярваме, че Бургас е само началото. Тази колаборация, която се заформи не само актьорски, но и чисто организационно помежду ни с Тео покрай „Жив”, може да прерасне и в други проекти.

Георг Киряков и Теодор Каракачанов вярват, че тандемът между тях ще доведе и до други интересни проекти в киното и в театъра

- Има ли разлика, когато играете под звездите и в затворени театрални зали?

- Георг: Разликата е огромна. Връзката е по-различна. Енергията. Това не е чиновническа работа. То се усеща и понякога не може да го облечеш в думи. Ще си позволя да цитирам нашия професор по сценична реч Божидар Матанов, който ни беше казал каква е приликата между стриптизьорката и актьора. И на двете места хората отиват да гледат едно и също нещо – стриптизьорката си съблича дрехите, а актьорът си разголва душичката.

Стиховете на Фотев трябва да бъдат от първо лице – актьорът става техен съавтор, за да може това, за което говорим да се случи. За да няма фалш, за да няма игра, ние трябва да бъдем голи, да разголим душата си.

- Теодор: За мен също има разлика. Не мога да кажа коя сцена предпочитам. Но съвсем различна е органиката и обстановката. Театралната сцена в едно затворено пространство носи този особен дух на актьорите, играли преди теб. На сцената имаш чувството, че може да разрежеш въздуха. До такава степен е концентриран от предишни енергии. За актьора театралната сцена е животът и тази енергия се усеща. Същевременно, играейки под звездите мащабът е по-различен. Надяваме се, че ще получи един голям празник. Защото, играейки това представление, това за нас е празник.

Тук не става дума за рецитация или за фалшива поезия. Ние гледаме на тези текстове като монолози, които са живо слово. Това е много особен материал за актьорска работа. Радвам се, че всички успяваме, още имаме да градим в тази посока, но успяваме да се разголим, успяваме да оголим душите си, да обострим сетивата на 100%, работейки с тези текстове. Много държа това да не се възприема като театрално представление. Затова по време на предишните два спектакъла, в които ние на сцената пиехме вино, насърчавахме и публиката да пие с нас. И сега искам по време на спектакъла зрителите да пият вино. Георг успя да уреди и за всички зрители в Бургас ще има по чаша вино.

- Георг: Идеята на Теодор за вино не беше самоцелна, а беше за да може зрители и актьори да бъдем от една и съща страна. И затова много искахме този спектакъл да се случи и в Бургас, където обаче публиката е повече от 60 човека – близо 2000. Но успяхме да намерим винарска изба и с тяхно съдействие ще има вино за цялата публика. Мисля, че така заедно с музиката и танците поезията на Фотев ще звучи по-искрено.