Алоето – панацея или пореден мит

В последните години алоето е издигнато на пиедестал и заради приписваните му неизброими ползи за здравето този природен продукт дори е обявен за „супер продукт“ и „растение на безсмъртието“. Освен в аптеките и специализираните магазини продукти с алое под най-различна форма вече се предлагат и в хранителните магазини. Ще го намерите като вода за пиене, сокове с алое (често обявявани за био), гел от алое, таблетки, капсули, на прах, като концентрат, чай с парченца алое, алое йогурт с различни вкусове и т.н.

От растението с дебели и сочни листа се извлича горчива смола. Сокът от пресните листа се използва за стимулиране на заздравяването на раните при изгаряне, притежава и силно противомикробно действие. Гелът, който се извлича от листата на растението, е богат на полезни вещества, в т. ч. някои важни витамини, минерали, ценни аминокиселини, протеини, антрахинонови гликозиди и много други. Именно заради това алоето си е спечело прозвището „растение чудо“.

Какво има в опаковката

Пиенето на сок от алое или вода с алое едва ли носи толкова съществени ползи за тялото, кожа и здравето, колкото се опитват да ни убедят търговците и производителите на напитките.

Ето обичайните съставки на подобни напитки: минерална вода, гел алое вера, органичен гел от алое вера на прах, органична тръстикова захар, сок от алое вера, мед, калциев лактат, лимонена киселина, натурален вкус на грозде, натриев цитрат, гума джелан. Последните пет съставки са химични добавки, а за „органичния“ произход на останалите ще трябва да се доверите на производителя. В други сокове с алое се добавят фруктоза и изкуствени подсладители като сукралоза, което поставя под сериозни съмнения всякакви ползи за здравето. Ако сред съставките на продукта откриете консерванти като калиев сорбат и натриев бензоат, просто не го купувайте.

При всички видове употреба е важно да се отстрани външната обвивка на растението, защото е причинител на алергии.

Листата на алоето съдържат веществото алоин (барбалоин) — горчив химикал с установен слабителен ефект, който трябва да бъде отстранен до безопасни нива от по-малко от едно на милион. Това вещество се съдържа в сока, приготвен от целите листа на растението, но не и в сока от вътрешността на листата. Алоин е открит в поне 70 вида алое в количество от 0,1 до 6,6% от сухото тегло на листата и в още няколко вида в неопределени засега нива.

Понякога горчивият алоин се използва като ароматизант (модификатор на вкуса) в алкохолни напитки. В ЕС това изрично е забранено с Регламент (ЕО) №1334/2008. До 2002 г. в САЩ веществото се е използвало като слабително, но сега здравните власти не допускат такава негова употреба. Още повече — подозира се, че химикалът може да е канцероген. Съгласно правилата в Калифорния, установени с т.нар. Предложение 65, необезцветеният екстракт от листа на алое за орален прием фигурира в списъка на „химикалите, известни на властите като предизвикващи рак или репродуктивна токсичност“.

За лечебното действие на алое вера са разпространени хиляди митове. Доказано е благоприятното въздействие на растението при определени проблеми, но спекулациите и недоказаните твърдения са многократно повече. Все пак заради наличието на почти всички витамини и други полезни съставки сокът от алое е ефективен при хора с отслабен имунитет. Растението действа антибактериално, противомикробно и противогъбично, поради което намалява риска от различни заболявания и едновременно с това подсилва организма. На алоето се приписва дори способността да бори тумори, диабет и други модерни болести.

Използвано локално, алое вера не се свързва със значими нежелани реакции. Оралният му прием обаче може да причини коремни спазми и диария, което пък може да намали абсорбцията на някои лекарства. Геловете не трябва да се използват за тежки порезни рани или висока степен на изгаряне. Следва да се има предвид, че редовната употреба на алое е с лек разхлабващ ефект и има свойството да разрежда кръвта. Въпреки това опасните странични ефекти или реакции са по-скоро изключение.

Ето за какво е добре да се внимава:

• Кожни проблеми. Продължителната употреба на гел от алое може да предизвика кожни алергии (уртикария и възпаления) и зачервяване на клепачите. Според проучвания гелът от алое може да забави заздравяването на хирургични рани. Прилагането на сок от алое върху лицето след пилинг на кожата може да предизвика зачервяване и парене, а след излагане на слънце може да доведе до обриви.
• Диабет. Алоето има слабителен ефект, а това увеличава шансовете за обезводняване или електролитен дисбаланс у индивиди с диабет.
• Запек. Някои хора вярват, че алоето може да помогне при запек, но не са налични доказателства за това. Поради тази причина Американското онкологично дружество припомня, че продажбата на алое вера продукти за лечение на запек е забранено. Според Университета на Мериленд сокът от алое може да доведе до болезнени спазми в стомаха (и вероятно запек) поради силните си слабителни свойства.
• Диарията е един от страничните ефекти от приема на алое. Ако имате нарушения в храносмилането, пиенето на сок от алое може да предизвика диария, а като усложнение от нея — електролитен дисбаланс.
• Дехидратация. Заради слабителното си действие сокът от алое може да предизвика обезводняване.
• Ниски нива на кръвната захар. До известна степен това е добра новина, но проблемът възниква от факта, че сокът от алое може да намали нивата на кръвната захар, което може да се отрази на работата на някои лекарства, използвани за лечение на диабет.
• Електролитен дисбаланс. Алоето може да предизвика електролитен дисбаланс (отклонение на количеството и състава на солите в организма), още повече при страдащите от диария. Това може да доведе до понижаване нивата на калий. Нужно е повишено внимание при прием на медикаменти, увеличаващи екскрецията на този важен минерал.
• Освен изброеното приемът на алое се свързва в отделни случаи с бъбречна недостатъчност, чернодробна токсичност, мускулна слабост и тиреоидна дисфункция (алоето влошава усвояването на лекарствата, приемани при проблеми с щитовидната жлеза). Не е известно дали алоето преминава в кърмата, но може да стимулира контракциите на матката. Затова приемът му от бременни жени е крайно неуместен.

Около алоето засега има повече неясноти и много от неговите положителни свойства все още не са достатъчно добре изяснени. При прием на лекарства задължително се консултирайте с лекар доколко е удачен съвместен прием и на алое. Не е добре изяснена връзката, но специалистите препоръчват да стоите далеч от алоето, ако сте алергични към чесън, лалета или лук. Непреработеният сок от алое може да провокира разнообразни странични реакции.

Алоето е богато на фитохимикали

Алоето е сукулентно тревисто и по-рядко дървовидно растение. Описани са около 500 вида, а несъмнено най-познато е алое вера (Aloe vera, истинско алое), което широко се използва в козметиката и медицината. По химичен състав и медицинска употреба този вид е близък до дървовидното алое (Aloe arborescens). Естественото местообитание на растението е трудно да се посочи, защото е широко култивирано по целия свят.

Отличителна черта на алоето е, че то може да съществува в условия, когато другите растения повяхват и умират. В екстремни условия това растение затваря порите си, като така влагата се задържа вътре в листата.

В алоето са открити широк кръг химични съединения като полизахариди, простагландини, антраценови съединения, гликопротеиди, флавоноиди, фенолни съединения, ензими, смоли, хормоноподобни вещества, етерични масла. Освен тривиалните полизахариди в него се съдържат и мукополизахариди — сложни полизахариди, типично застъпени по-широко в животинския свят. (Мукополизахаридите, познати още като глюкозамингликани, се синтезират от всички живи растения, с изключение на водораслите; един от най-разпространените им представители е хиалуроновата киселина.)

Химичният състав на алоето се допълва с гликопротеини, състоящи се от различни видове захари, вкл. ацетилирана маноза (на която се проучва антивирусният ефект), аскорбинова киселина (витамин С), повечето витамини от група В (вкл. фолиева киселина), каротини, холин, минерали като калий, калций, магнезий, цинк и мед.

Гелът, който се извлича от листата на растението, се използва в козметичната индустрия и е популярна съставка при направата на различни домашни маски. Алое вера е известно с подхранващото си действие. Приписва му се хидратиращ, омекотяващ и регенериращ ефект, тонизира и подмладява кожата, придава й свеж и красив вид. Прилага се във всеки тип козметика, не само в продукти за кожата и лицето. Въпреки това има малко научни доказателства, доказващи неговата ефикасност.