„Изповед на един убиец”, белязана от Йозеф Рот

Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Великият разказвач Йозеф Рот превежда читателите из ада на човешката душа с „Изповед на един убиец, направена за една нощ”. Отпечатан за първи път през 1936 г. в Амстердам, този роман е сред последните произведения на големия австрийски писател. Макар да няма популярността на „Радецки марш” и „Гробницата на капуцините”, той е още една перла в литературната съкровищница на Европа.

Досега „Изповед на един убиец” не е излизала у нас. Първото издание на български език се появява 82 години след смъртта на автора в превод на проф. Ана Димова и под редакцията на Любомира Въжарова. Заслугата е на издателство „Лист”, в чийто каталог влизат също „Радецки марш”, „Гробницата на капуцините” и сборникът с разкази и новели „Легенда за светия пияница”. Художник на кориците от цялата колекция „Рот” е Дамян Дамянов.

Отправна точка за действието в „Изповед на един убиец” е руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Там Семьон Семьонович Голубчик – някогашен служител на царската тайна полиция разбулва живота си. „Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва.”, констатира Йозеф Рот чрез своя главен герой – умореният и тъжен поданик в царството на порока, незаконен син на княз Крапоткин.

Както и в останалите си прозведения, и в този роман писателят оставя автобиографични кодове ту в героите, ту в описваните места и засилва допълнително интригата на произведението.

По характер едновременно меланхолик и шегобиец Рот обичал да създава мистификации около личността си. Пример за това е и автобиографичната скица, която посвещава на издателя си Густав Кипенхойер през 1930 г. В нея пише: „Никъде, в никой църковен или общински регистър, не е отбелязан денят на моето раждане, не е отбелязано моето име. Нямам родина и дом, чувствам се у дома си единствено в мен самия. Където се чувствам зле, там е моето отечество. Добре се чувствам единствено в чужбина. Напусна ли веднъж себе си, напълно се изгубвам. Затова много внимавам да оставам при себе си. Роден съм в малко градче във Волиния, на 2 септември 1894 г., под знака на Девата, към която името ми Йозеф има известно отношение. Майка ми беше еврейка със здрава, земна славянска природа, често пееше украински песни, понеже беше много нещастна. (Защото у нас песни пеят бедните, не щастливите, както е в страните на Запада. Затова източните песни са по-хубави и който има сърце да ги чуе, е готов да заплаче.).”

Част от тези твърдения са верни, други – не съвсем. Доказателство са общинските регистри на пограничния австро-унгарски град Броди, където името на Йозеф Рот е вписано на 2 септември1894 г.

- Творчеството на Йозеф Рот (1894 – 1939) е нареждано сред върховете на европейската класика. В него се долавя отгласът от Първата световна война и носталгията по разпадналата се империя на Хабсбургите.

- Близък приятел със Стефан Цвайг.

- След възшествието на националсоциализма през 1933 г. книгите на Йозеф Рот са забранени и той емигрира във Франция.

- Последната му новела е „Легенда за светия пияница”. Както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне.

Романът се продава с 30 процента отстъпка в шатра № 38 на Алеята на книгата, както и на сайта на издателството www.listbooks.bg