„Стомана” Перник откраднала вода за над 100 милиона?

Пернишкият завод „Стомана“ е ползвал 5 пъти повече вода, отколкото е заявявал и плащал, пресмята в свое разследване сайтът Offnews.bg.

290 литра вода в секунда са отивали към индустриалната зона на Перник, стана ясно от доклад на Софийска вода, оповестен тези дни. Докладът е направен от служители на „Софийска вода“ за периода 25–28 ноември 2019 г. и е изискан от председателя на Общински съвет - Перник Димитър Колев.

Така въпреки заповедта на министъра на екологията Нено Димов от 11 ноември 2019 г. водата за промишлени нужди на завод „Стомана“ да бъде спряна, за завода са отивали по 290 литра вода в секунда. Обяснението е, че кранът към индустриалната зона на Перник е повреден.

Рано в сряда екипи на Софийска вода и "ВиК"-Перник започнаха подмяната на амортизирания кран с тегло 3 тона, намиращ се в "Стомана Индъстри" и захранващ с вода промишлените предприятия в Перник.

Ако приемем, че месецът е 30 дни, 290 литра в секунда означава, че „Стомана“ ползва 751 680 куб. метра вода. Ако месецът е 31 дни, излиза, че количеството е 776 736 куб. метра.

От януари тази година завод „Стомана“ заявява в министерството на екологията, че ползва 150 000 куб. метра вода.

Значи всеки месец „Стомана“ е ползвал 600-626 хиляди кубика вода повече, отколкото е заявявал.

Цената на водата в Перник за битови абонати е 1,369 лева за кубически метър. В сайта на ВиК-Перник няма ясна тарифа колко струва водата за промишлени нужди, но от различните такси би трябвало да се оскъпи с около 50%. Но дори да вземем най-ниската възможна цена, излиза, че всеки месец завод „Стомана“ е плащал между 821 000 лева и 857 000 лева по-малко за водата, която е разходвал.

Ако към това прибавим и таксите, които би трябвало ВиК да начислява за ползването на вода за промишлени нужди, сумата набъбва до 1,2-1,3 милиона лева месечно.

Тази сума обяснява рекордните загуби, които се пишат на битовите абонати в Перник. Според заявките към МОСВ за питейни нужди на Перник месечно отиват 1 550 000 куб. метра, а по водопреносната мрежа се губят рекордните 75%. Това означава, че жителите на Перник и селата наоколо потребяват по-малко от 400 000 куб. метра на месец, а 1 150 000 куб. метра се осчетоводяват като загуби по трасето.

Ако извадим 600 000 литра месечно, които са записани като загуба, за да не ги плати „Стомана“, излиза, че загубите са 550 000 куб. метра, което е под 60% и е сравнимо със загубите в други градове със стара водопреносна мрежа.

Освен това става ясно, че при цялата криза в Перник за промишлени нужди завод „Стомана“ е ползвал 40% от цялата вода за Перник, заедно със загубите и почти два пъти повече вода, отколкото реално ползват перничани за пиене.

Тези сметки обясняват защо години наред „Стомана“ отказва да черпи вода от специално пострения за нея язовир „Пчелина“, въпреки многократните настоявания на „Напоителни системи“. Дори водата от там да е двойно по-евтина, отколкото от „Студена“, количеството е 6 пъти по-голямо. А тъй като „Стомана“ би бил единствения ползвател на вода от яз. „Пчелина“, количеството не може да се скрие като загуби по трасето и да се надпише в сметките на битовите абонати.

Сметките показват и пълното безхаберие на министерството на екологията и лично на министър Нено Димов, който всеки месец подписва план колко вода да се черпи от язовор „Студена“. През миналата година той е разрешавал по 280 000 кубика на метър на „Стомана“. От януари тази година ги е намалил на 150 000 кубика. Заводът не е възроптал, не е намалил производството си. Просто е продължил да ползва 750 000 кубика месечно, но вече е плащал не 280 000, а само 150 000 кубика.

Не се знае откога разваленият кран пропуска по 290 литра в секунда. Възможно е това да е от десетилетия и спестената от „Стомана“ сума за вода да надхвърля 100 милиона лева.

Междувременно, докато чакат държавата все пак да свърши някаква работа, вчера група от около 30-ина човека от близките до Перник села Драгичево, Рударци и Кладница се заеха с почистването на каптажите на Витоша. С помощ на моторни резачки и подръчни материали те проправиха път, за да може да мине багер, който да премести част от морените.