Безсмъртен полк? Безсмъртно е само българското пишкоблизане

Българинът обича най-много на този свят три неща – разплутия, целулитен задник на комшийката, червеното конче на китката, с което се пази от високо кръвно, COVID-19 и псориазис, и да бъде жертва. Умира да е клан, насилван, излъган, прецакан – тогава само цъфти и се развива. Любимата му книга е „Под игото“, а филм – „Време разделно“. Той е вманиачен, запленен, хипнотизиран от ролята си на роб, измекяр и страдалец. Точно по тази причина на 9 май се кичи с противните лентички с цвят на колорадски бръмбар и вее презряното знаме на Империята на злото.

Освен късопишков примитив, нашенецът често е и мазохист. Той пие с пълни шепи от робското си минало и се рее на крилете на чуждопоклонничеството и незначителността си. Празнува чужди празници, с непонятни символи и зловеща идеология. Само това го кара да сублимира безбройните си комплекси и историко-психологически отклонения.

Не мразя кривоглавата, беззъба тълпа от няколко десетки полуидиоти, която се включва в марша на „Безсмъртния полк“. Не я и съжалявам. Имам обаче право да се гнуся. Защото те са символът на отдавна умрялата и изгнила българска душа, която вече така се е вмирисала и червясала, че води само до повици за повръщане. Те са подмяната на националния идеал с дебилното примирение и гъзолизачество, на смелата борба с безсмисленото самооплакване, на осъзнатото страдание с желанието за още и още гаври, насилие и коленичене.

Нашего брата се жали наляво и надясно, че е бил под робство Бог знае колко века, ама го прави с такава гордост, че да се чудиш на него ли са изнасилвали жена му и са му събирали житчцето, или той е владял Китайската империя. На нас сякаш ни е кофти, когато сме свободни – някак си нямаме възможност да попъшкаме и да помрънкаме на спокойствие. А се налага да работим, да гласуваме, да проявяваме обществена отговорност и загриженост за хората около нас. Вместо да оставим тази неблагодарна задача я на османския ятаган, я на болшевишкия щик.

В тази връзка последното Освободеждение ни дойде твърде скоро, за да успеем да го осъзнаем. Византийците бяха тук два века, анадолците – цели 5. А комуноидите се задържаха само няколко десетки години и се разпърдяха в гаранционен срок под тежестта на собственото си малоумие и цивилизационна несъстоятелност. Оставиха ни прелъстени и изоставени, без да знаем какви да ги вършим без партиен секретар, профкомитет и сказчик по история на БКП и КПСС.

По тази причина днес дебилите излизат да маршируват под някакви фалшиви, изрязани от вестници военни портрети и знамена със сърп и чук. Те не го правят от любов към Путин и Медведев, от вяра в криптоправославието на Дугин или панславизма на Аксаков и Хомяков. Те просто си искат обратно недоизживяното робство, възможността да реват полупияни от тегобите на битието върху рамото на съседа – същият кретен и неудачник като тях. Не мога да ги мразя, но мога да се отвращавам от тях. А ако ги срещна с лентичките по маршрута си из центъра, мога и други неща.