Близо 50% от българите подкрепят въвеждането на еврото

Агенция „Алфа рисърч” проведе проучване във връзка с обществените нагласи за присъединяването на страната ни към еврозоната. То обхваща периода 8-22 юли и това е третото по ред подобно изследване. Възложител е Министерството на финансите.

Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са 1200 граждани над 16 г. възраст.

Отделно са анкетирани 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.

Националното представително проучване регистрира стабилизиране на подкрепата за присъединяването на България към еврозоната. При гражданите съотношението е 49.2% : 45.8% (ръст от 3 процентни пункта спрямо май), а бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи (69% : 30%).

Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026 г., това ще е успех за страната ни в цялостната ѝ евроинтеграция.

43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото.

Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения).

Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65%:22%).

По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания – удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто).

Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в голяма степен и на социалния профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, професионалисти, от големите градове, добре информирани за реалните икономически процеси.

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало широки социални групи.

В тази светлина, е налице риск от нарушаване на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него.

90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време.

В този смисъл е много важно, че двойното обозначение започва по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват.

36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Предпочитаният начин и за граждани, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71% и почти се изравнява до този на бизнеса (76%).

Очевидно, кампанията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се посочват от около 6% от анкетираните, основно живеещи в малки населени места. Значителен спад се наблюдава при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), но за хората с по-високи наличности (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по предпочитание.

В рамките на третата вълна от проучването са включени поредица от нови въпроси, засягащи начините на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за промяна в разходите за труд и други, които биха могли да повлияят върху икономически и финансови показатели на страната.

Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% - още в следващите един-два месеца, а още 20% - веднага след въвеждане на еврото. Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.

Помолени да оценят какъв процент от плащанията към служители на фирмата са по банков път и какъв – в брой, фирмите логично посочват различни съотношения, но обобщеният среден резултат е: 68.5% - по банков път; 31.5% - в брой.

Като се има предвид, че в подобен тип проучвания отговорите се изместват към „социално желателното“, декларираните 32% плащания в брой не са за пренебрегване – те ще оказват влияние както върху сумите за превалутиране, така и потенциален проинфлационен „натиск“ върху пазара.

При разплащанията с доставчици е налице по-благоприятно съотношение между „банкови преводи“ и „в брой“- 77% - по банков път; 23% - в брой.

Отново вторият начин се запазва значим като дял, особено като се има предвид и това, че става въпрос за по-големи суми.

Оценките на бизнеса за способностите на българските държавни и частни институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото е позитивно изключение от перманентната криза на институционално доверие в България:

• БНБ продължава да бъде институцията с най-високо доверие сред бизнеса и получава признание за лидиране в този процес. 91% са уверени, че тя ще се справи успешно.

• 88-те на сто позитивни мнения за търговските банки са много важна предпоставка за безпроблемен преход, предвид тясното взаимодействие на бизнеса с тях.

• Висок кредит на доверие се регистрира и по отношение на Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се справи, 22% се съмняват) и НАП (66% срещу 22%).

• Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43% : 37%) и отразява оценката за капацитета и експертизата в различните по големина общини.

• Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК (30% вярват в способността им да се справят, 54% - не) и КЗП (34% : 56%). Имайки предвид увеличените правомощия и задължения на КЗК и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях.