Дайте ми телефона на Жорко Любенов, искам и аз да му звънна

Всички знаем, че адресът на БНТ е „Сан Стефано“ 29. Аз лично съм го научил някъде през 80-те, ама не съм сигурен дали от Кака Лили, за да пиша писмо да ми повторят Барбароните, или от Петър Вучков, за да помоля по-често да канят Димо Падалски. Телефон на телевизията обаче не знам, признавам си, макар че се занимавам с журналистика от четвърт век. Виж, Тома Биков обаче го знае. Че му и вдигат в ефир.

Този уикенд в „Денят започва“ хиперактивният младеж към 50-те Георги Любенов, в името на плурализма, вместо някой доцент по конспиративни теории от калибъра на Григор Сарийски или Ваня Григорова, шокиращо беше поканил в студиото си  генерал Атанасов от ДСБ. И докато подскачаше около него като плюшено мече – барабанчик с усилени никел-водородни батерии, се чу звън по мобифона като в „Тигре, тигре“. Отсреща беше съвсем случайно и непринудено Томата.

Звънка си в ефира значи, все едно удря шайба на Деница Сачева да ходят да пият кафе и подхваща Атанасов с дежурните опорки как нямаме правителство заради ПП-ДБ, как Асен е изял житото и Христо е саботирал съдебната реформа. Но майната му на съдържанието, то ни е добре известно, повече ме притеснява формата. Абе, това публицистично предаване в обществената телевизия ли е, или призракът на проф. Юлиян Вучков води „Размисли и страсти“? Вие представяте ли си докато Риши Сунак говори по „Би Би Си“, да му дрънне Борис Джонсън, та да му даде контра?

„Не сме се наговорили, не сме се наговорили“, нежно цирикаше Жорко, когато опитното ченге Атанасов надуши активно мероприятие. Сигурно е така. Вероятно си е мислел, че му звънкат от „Грайндър“, или някоя подобна платформа за алтернативни запознанства и по тази причина е вдигнал, да не изпусне питомното.

Вижте, и в двата случая – обаждането на Биков да е било режисирано, и да е било спонтанно, става въпрос за грандиозен скандал. В първия вариант в канала отиват моралните и журналистическите ценности на националната телевизия. Във втория – професионалните и експертните и я превръщат във фолк кабеларка за пиянски поздрави. Все едно гледаме албанския Първи канал от 1976 г., когато емисията новини започвала с „Добър вечер, другарю Енвер Ходжа“, според популярния виц.

И аз съм „за“ да се дава думата на всички страни, ама не едновременно, бе, колеги. Това е все едно светофарът да пуска колите по едно и също време във всички посоки на кръстовището. Не става добре, става мазало. Интересно ми е в „Денят започва“ следващият път Дими Стоянович като прави коментар примерно за Априлското въстание, че наближава, дали в ефир ще се включи някой внук на Осман паша да каже, че преувеличава жертвите и си измисля повода. И ако звънне, откъде е получил телефона. Че и аз искам номерчето на Жоро Любенов. Не, няма да го каня на среща, да си поговорим за душата на нещастната ни професия искам. Сигурно ще ми прасне червена слушалка...