Дайте на сина на Божанков автомат. И да отиде с татко на работа

За да си мишена трябва да си твърд, в диария няма дори кой камъче да хвърли

Коментар
20:01 - 13 Май 2024
18047
Дайте на сина на Божанков автомат. И да отиде с татко на работа

Имаше един такъв виц от началото на Прехода: Във Великото народно събрание нахълтал зловещо изглеждащ мъжага с камуфлажно облекло, брада до кръста и скиорска маска. В ръцете си стискал автомат „Калашников“ с двоен пълнител. Изтъпанил се насред залата и изревал: „Кой от вас е Желю Желев?“ Тишина. „Кой е Желев?“ От лявата част се чуло тихо гласче, може би на Клара Маринова или на Ирина Бокова: „Ей, онзи там е!“ Мъжът заредил автомата и изкомандвал: „Желю, залегни!“

Случката с невръстното синче на Явор Божанков, което гръмна в крака с „Магнум“ 357 другарче по игра в Арбанаси онзи ден, ми напомни колко пренебрегвана е въоръжената политическа борба по нашите ширини. Даже македонците, дето ги нямаме за нищо, взривиха Киро Глигоров, а ние 30 години си подмятаме един труп на Андрей Луканов от моргата, дето вече не служи нито за поука, нито за сензация, нито дори за естетически удар по сетивата.

За държава, завладяна изцяло от мафията и бившите репресивни органи на болшевишката власт, ние сме забележителни пацифисти. В далеч по-изпитани демокрации знакови фигури отнасят ножа или куршума, а тук дори не смеят по един шамар да си отвъртят. Най-много някой да настъпи Манол Пейков. Тупаниците, дето Боян Расате ги бие в клубовете на гейове и лесбийки, не ги броя, че той е парламентарно непредставен.

Преди година и нещо в Япония очистиха премиера Шиндзо Абе, огромна фигура не само на вътрешната сцена, но и международно признат политик с връзки от Китай до Бразилия. Земунският клан очисти със снайпер Зоран Джинджич. Рафик Харири, който възстанови Ливан след десетилетната гражданска война и се радваше на безпрецедентната вярност на своя народ, беше взривен с кола-бомба през 2005-а.

Само у нас политиците живеят в пълна безопасност и философско безгрижие и не, не е защото бавачките им от НСО са суперпрофита. Тях ги бива само да им готвят манджи и да ги карат на фризьор и ноктопластика. Причината да няма атентати е, че няма кой да бъде отстрелян, защото всички така са се слели с миманса на статуквото, че никой не изпъква достатъчно, за да поеме куршума. Превърнали са се в сива, клиентелистка маса, в безформено блато, в каша от редки изпражнения. А всеки добър стрелец ще ви каже, че да гърмиш в такава субстанция си е чиста загуба на муниции.

За да си мишена трябва да си твърд, в диария няма дори кой камъче да хвърли, защото само ще се изпръска, а тя ще си остане същата и непокътната. Първият политически атентат в световната история верочтно води началото си от Каин и Авел. Или за почитателите на чистата наука – когато някой фъфлещ неандерталец е грабнал тоягата и се спукал кратуната на лидера на племето с намерението да заграби мястото му.

От тогава целта на политическите атентати остава една и съща: физическото ликвидиране на съперника и поемане на властта в свои ръце. Тук обаче властта е надлежно разделена, парцелирана и сглобена и по тази причина живеем в мир и съгласие. Само невинните деца може би смятат, че има някакъв изход и път за промяна. Защо не пробваме тогава? Да дадем на сина на Явор Божанков калашник и да го пратим с татко му в парламента. Каквото и да се случи, все ще спечели демокрацията.