Даниел Лорер: ГЕРБ има избор - да се отърси от корупцията, или да последва пътя на БСП

Даниел Лорер е третият стълб в създаването и управлението на „Продължаваме промяната“ след съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев. Бившият министър на иновациите и растежа е сочен за визионера на ПП, управленеца с ноу-хау как да движи проектите напред не само в мултикултурната среда, но и при различни социални пластове. Лорер е водач на предстоящите парламентарни избори в 3 МИР-Варна, където се изправя срещу адаша си Митов от ГЕРБ-СДС, Костадин Костадинов – „Възраждане“, Борислав Гуцанов от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. Как ще консолидира вота новият съюз с Демократична България и как вижда следващото управление на страната, разговаряме със стратега на ПП. 

Даниел Лорер е роден на 28 май 1976 г. в София. Завършил е Първа английска езикова гимназия, а висшето си образование по бизнес управление в университета в Тел Авив. През годините работи почти из целия свят – в айти сектора, банкови системи и хайтек стартъпи. От 2018 г. Лорер е сред основателите и управляващ партньор на фонд за рискови инвестиции в технологични компании. Занимава се с оценка на нови компании и контрол на изпълнението на бизнес планове. Фондът инвестира предимно в български технологични компании, заедно с американски и европейски фондове. Избран е от 47-ото Народно събрание за министър на иновациите и растежа на 13 декември 2021 г. в кабинета на Кирил Петков. Говори свободно 5 чужди езика. Женен е, с 3 деца.  
 
- Г-н Лорер, след толкова дълга спирала от непрекъснати избори останаха ли политически субекти отвъд новото обединение между Продължаваме промяната и Демократична България, което постигнахте, с които да може то да води диалог, а след вота на 2 април и да преговаря евентуално за редовно правителство? 

- Това е много важен въпрос, особено на фона на развитието от последните месеци. Защото определено се наблюдават известни промени в политическия пейзаж у нас, но и във външнополитическата среда. Това, което ще се случи в 49-ия парламент, е, че вероятно ще видим освен познатите ни дотук партии, и една нова. Може би. А може би не. Рано е да се каже. По отношение на това с кого и как бихме работили – заявявали сме многократно, но още веднъж ще го спомена – очевидно с Демократична България вече сме споени в предизборна коалиция с идеята да работим за това страната да се превърне в една социално справедлива и богата държава, в която всички сме доволни да живеем.

Остава въпросът за евентуални действия с ГЕРБ. Има обаче ядро, което иска старите модели да продължат – с псевдореформи, с кражби. И изходът от битките в самата ГЕРБ ще предопредели и това дали тя ще може да се превърне в надежден партньор в политическото битие. 

- Явно вече ключовият въпрос не е кой ще спечели първото място – ПП-ДБ или ГЕРБ-СДС, а дали партията на Бойко Борисов ще претърпи катарзиса, за който намеквате? 

- Дори не намеквам, а говоря за това много усилено във всеки момент, в който въпросът излиза на дневен ред, тъй като той е ключов за обществото и за всички нас. Изключително важно е този въпрос да бъде разрешен, за да вървим напред. Единият вариант за развитие до голяма степен вече се показа от БСП, която от партия с над 1 милион гласа за 10 години се стопи до едва 200 хиляди, а не бих се учудил и ако на предстоящите или на следващите избори дори не успее да премине 4-процентовата бариера…

И вижте, всичко това се дължи на факта, че вместо да разшири кръгозора си и да се превърне в една модерна лява европейска партия, БСП стана нишова формация, отстояваща тези, в които все по-малко хора вярват.

Знаете, ние можехме да работим с тях в предишния парламент, но вече в състава на 48-ия излязоха много сериозни различия, както по отношение на това ние да настояваме за честни избори чрез машинен вот, а те да заявят, че желаят връщането на хартиените бюлетини, при това само 2 години след като пламенно защитаваха именно машините, така и по отношение на външната политика. 

- Вън от съмнение е, че вече не можете да водите преговори за управление с дубльори на „Възраждане“, нали? 

- Да, БСП продължи тази реторика, ползвана от „Възраждане“, и честно казано, сме в недоумение защо решиха, че това ще им доведе някакъв допълнителен успех на изборите. 

- Настройвате ли се вече за още една изтощителна кампания и потенциален втори за годината парламентарен вот наесен заедно с тежките местни избори, в случай, че ГЕРБ не претърпи промяната за която говорите и преговорите за кабинет отново се окажат ялови? 

- За нас изборите наесен са изключително важни. Но няма как да омаловажим настоящите национални избори. Смятам, че има сериозна вероятност още след вота на 2 април да изберем стабилно правителство на страната. Защото всички вече си даваме сметка, че служебните правителства трябва да са изключение за управлението на държавата, а не норма и постоянен фактор в политическия живот, както се случи в последната година. Дори да се наложи Продължаваме промяната и Демократична България да предложат правителство на малцинството, в крайна сметка, програмата, която ще обявим, ценностите, които такова правителство би отстоявало в своята същина, ще бъдат такива, каквото и ГЕРБ, и ДПС до голяма степен също потвърждават, че изповядват. 

- Смятате ли, че войната в Украйна се превърна в катализатор за тези промени в партиите, за които говорите? 

- Да, войната наистина се оказа катализатор за редица политически процеси у нас. Защото показа много ясно, че Владимир Путин си беше изградил форми на влияние в страната, които преминаваха през корупционни модели. Разбра се и че корупцията и изобщо неправомерното чуждо влияние на Русия минават през определени финансови канали. Твърдо убедени сме, че за да имаме истински просперираща държава, тя не може да бъде движена от корупционни схеми или чуждестранно влияние. Това не беше докрай ясно, докато войната в Украйна най-после не принуди и Европа, и НАТО да кажат „стоп“ на корупцията на Путин. 

- Г-н Лорер, как ще защитите бъдещото управление от навлизането на троянски коне в него? ИТН, твърдят и съпредседателите на ПП, беше такъв троянски кон в предишния кабинет… 

- Затова опцията „правителство на малцинството“, подкрепено с гласовете и на други партии в Народното събрание, е по-безопасна по отношение на управлението на Министерския съвет. При всички положение обаче съставът на парламента ще има голяма роля в определянето на политиките на страната.

В този смисъл онзи фланг, който иска да подкрепя режима на Путин и да играе негов троянски кон, ще е доста видим за всички. Тези партии се опитват да продават страх на хората – как България се въвлича във войната, как ще праща свои военнослужещи на фронта и подобни глупости – това са само начини за сплашване. А хората не са слепи.

И всъщност едно от големите постижения на последните 2 парламента е началото на премахването на тези страхове от българите. Помните, че решението за оказването на военно-техническата помощ за Украйна бе прието с огромно мнозинство. 

Нещо от „предупрежденията“ как с него страната се въвлича във войната случи ли се? Сбъдна ли се? Не.

И с всеки изминал ден за всекиго става ясно, че „ще стане страшно“ всъщност не става и тезите издишат. Нещо повече, вижда се още, че икономиката ни процъфтява, въпреки войната в Украйна. 

- Стигнаха ли електоралния си пик формации като „Възраждане“ според Вас? Защото се заформи нов съюз, макар и негласен – на поддръжниците на този страх от Путин и Москва в лицето на националистите плюс БСП, плюс президентската институция и служебната власт, назначена от нея. 

- Нека да видим какво ще се случи на изборите, но да не забравяме, че патриотичните формации не са се родили с „Възраждане“ и можем да прогнозираме развоя за нея от предшественика й в лицето на „Атака“, например. Факт е, че войната в Украйна изостря значително обществените нагласи, но от друга страна, всеки ден, в който тя продължава, а в България продължава нищо страшно да не се случва, всъщност предизвиква обратен ефект за тези формации. Защото хората започват да си дават сметка. И си казват: „Какви ги говорите? Ето, дадохме оръжие на Украйна, пък нищо лошо не се случи“, „Заменихме руския газ с азерски – няма газов апокалипсис“.  

Истината е, че икономиката си върви, а хората са заети. В момента имаме най-голямата работна заетост за всички времена. Оказва се, че всички апокалиптични картини, рисувани от националистите досега, са едни сапунени мехури. И един по един се пукат. А тези партии започват да си оформят нови. И един от тях, например, сега е – колко страшно ще стане у нас, когато приемем еврото. 

- Водач сте във Варна – как се справяте в този оазис на кремълската пропаганда? 

- Варна наистина иззе тази роля. Знаете, тук има и Руски център, който щедро ръси копейки, образно казано. Но вижте, това, което наистина захранва тези формации като „Възраждане“, е всяването на страх. Характеризира ги едно фрапиращо лицемерие, при това изразено спрямо хората, които искат да им дадат гласовете си. Те са способни да ви обяснят как еврото е много страшно, но в същото време си държат влоговете в евро, нямат против да получават дарения в евро.

Преди време обясняваха как ваксините водят едва ли не до увреждания, а самите им лидери са ваксинирани… Обясняват, че войната на Русия е всъщност защитна и че ние трябвало да сме за мир. 

Освен страх, лицемерие и мечти за миналото, такива формации не предлагат нищо за българското бъдеще. И силно се надявам, че колкото повече издишат тезите им, толкова по-ясно става това и за всички хора, които се изкушават да си помислят, че биха дали гласа си за тях. Бих им казал простичко – не се поддавайте на внушения и страхове. Най-простият пример за това е с референдума срещу еврото, срещу финансовата стабилност. 

На хората трябва да им се напомня, че когато българският лев беше независим, у нас фалира цялата банкова и пенсионна система, спестяванията на хората тогава – през 1996 г., изчезнаха и се озоваха на улицата без пукната пара. Това не се забравя, а се случи в резултат именно на подобни манипулативни тези. Въвеждането на еврото и европейския контрол върху българската финансова система всъщност ще бъде гарант срещу бъдещи евентуални подобни колапси.  
Другата лъжа, с която си служат, за да отхвърлят въвеждането на еврото като здравословен ход за нас, е инфлацията.

Видите ли, в Хърватия въвели еврото и цените на хляба и маслото се утроили. Е, няма такова нещо. Хърватия може би в момента е с най-ниските месечни ставки за инфлация в целия ЕС.

Стабилността на икономиката е вследствие именно на въвеждането на еврото. И от тези сериозни теми, стигаме до разни смешни тези на националистите, като например, изпращането на български войници, където и да било… Затова и в кампанията се стремя да говоря с хората и да успокоя страховете им. А освен това им напомням, че имаме достатъчно поводи да сме горди, че сме българи. Продължаваме промяната и Демократична България предлагаме заедно концепция за „Българската мечта“ – за да може хората да се идентифицират с нея и да се гордеят с произхода си, а не да гледат назад. Когато България влезе в Еврозоната, на всички банкноти в нея валутата ще се изписва и на кирилица. Това безспорно е постижение за нас. Това е само един пример. 

Технократът Лорер е убеден, че има много причини да се гордеем с България  

- Какъв е планът Ви за осъществяването на мащабния план за чуждестранни инвестиции и иновации в ново управление? Предишният бе широко рекламиран, но някак не се забуксува със скандала „Gemcorp”. Има ли вариант БВП на страната да се повиши отвъд производствата на ВМЗ-Сопот и ТЕРЕМ? 

- По отношение на инвестициите отвън – и по времето на кабинета „Петков“ направихме доста усилия за реализирането им и изобщо да рестартираме процеса. Защото как се привличат чуждестранни инвестиции у нас? Отново и отново стигахме до един и същи извод при чертаенето на всички планове – една от най-важните причини, поради които чуждестранни инвеститори не искат да работят в България, се крие във върховенството на закона. Защото инвеститорът си прави сметката – дали да вложи парите си в една държава или в друга, освен на базата на цената на тока, водата и на работната ръка, и на базата на политическия риск. Например, изчислява колко би му струвало определеното предприятие, ако на небосклона се появи нов политически играч и му забави проекта, защото, да речем, политически не му е симпатичен. 

ената на този политически риск е от изключителна важност. И тя нарастваше все повече с всяка изминала година от управлението на Бойко Борисов, за да се превърне в днешния ден едно от основните притеснения на инвеститорите – при това не само отвън, но и у нас. Защото българските предприемачи също се питат дали си струва рискът да отворят фабрика тук, или да изнесат производствените мощности извън страната – в Румъния, Полша, Унгария или Гърция – някъде, където бизнес климатът е много по-спокоен. 

- Борисов обаче години наред изтъкваше ниския 10-процентов корпоративен данък като основен инструмент за привличането на инвестиции? 

- Факт, е, че той е най-ниският в Европейския съюз. Нека обаче Ви кажа, че дори той може да бъде преодолян в някои от най-напредничавите европейски държави чрез определени държавни политики за определени сфери и видове индустрии. Иначе казано, 10-процентовият корпоративен данък всъщност отдавна не е такова изключително предимство, за каквото ни го представят. Наред с тази тема обаче непременно трябва да продължи и дискусията за развитието на индустриалните зони. 

- С добрата комуникационна инфраструктура, изградена у нас, възможно ли е България да се превърне в Ейре на Балканите? 

- По този въпрос имам много интересно наблюдение и то от времето, когато създавахме Министерството на иновациите и растежа, защото имахме разговори с различни европейски държави с цел да почерпим опит за организирането на процесите от тях. И едно от най-важните открития беше точно от Ирландия. Разбира се, те са постигнали феноменален успех в привличането на инвестиции в определени сектори. Но това никак не е било плод на случайността.

А защото още преди няколко десетилетия основните ирландски партии са се събрали, седнали са на една маса и са постигнали национален консенсус за истинските икономически приоритети за страната. Това национално съгласие е залегнало в стратегиите и бюджетите на страната.

Това означава, че който и да дойде на власт в страната, политиката по тези основни икономически въпроси остава същата и не се променя. Тази предвидимост, безспорно, определя и успеха на действията им по отношение на привличането на чуждестранните инвеститори. За съжаление, България изглежда далеч от този момент, в който всички политически сили да седнат на една маса и да се обединят около определена цел. И тя да не се експлоатира от политиците. 

- Г-н Лорер, в началото на кампанията отправихте своеобразно извинение към семейството Ви, че тя Ви отнема от времето за него. Какво обяснявате на наследниците Ви за състоянието на политиката, на държавата въобще?

- Често се шегуваме, че един от малкото плюсове на това да имаш родител в политиката е, че отвреме навреме се случва да видиш някой известен човек вкъщи. Истината е, че се надявам един ден, когато се обърнат назад, децата ми да кажат, че си е струвало татко да го няма често у дома. Всъщност те са трима и до голяма степен се гледат едно-друго. Радва ме, че са независими и само им предлагам свои мнения отвреме навреме по някои от важните въпроси, касаещи държавата. 

Голямата фамилия „Лорер“ заедно  

- Къде учат? 

- Децата ми започнаха образованието си от детски градини в крайните квартали на Варна, защото единствено там имаше места за тях навремето. След това преминаха през френското училище в морската столица, докато големите не бяха приети в Американския колеж в София, където съответно сега са в десети и девети клас. Догодина предстои изпит и за най-малкото ми дете. 

- У нас или в Израел ще си почивате след изборите? 

- Много се съмнявам, че ще има почивка след тези избори. Отново ще седим в извитите и много болезнени за гърбовете седалки в пленарната зала на Народното събрание. Много зависи какъв ще е изходът от вота за това дали лятото ще е на жълтите павета за пореден път, или ще има възможност за кратко море у нас или в Гърция. Иначе с голямо удоволствие се отивам в Израел – дали по работа, или за среща с приятели и състуденти от университета. За съжаление, все по-рядко и по-рядко ми се отдава такава възможност. 

- Ако управлението на страната беше изцяло в ръцете на жени… 

- (Смее се – б.а.) Тогава отивам на море… 

- … Кои топ 3 дами на Продължаваме промяната щяхте да посочите за него? 

- О, няма как да се огранича в топ 3. Дамите в Продължаваме промяната са ценни не просто защото са жени, а защото са професионалисти в това, което правят. А и истината е, че в България жените са изключително добре реализирани, а в ЕС дори е на върха в класацията за дами в академичните среди. Това само доказва, че у нас поне с представителството на дамите по върховете на държавата нямаме. 

- Г-н Лорер, бихте ли приели офертата да станете премиер? 

- Ако такъв сценарий се оформи, обещавам първо читателите Ви да научат.

Всички ние обаче – и Кирил Петков, и Асен Василев, и аз, сме си дали дума, че сме готови да поемем политическа отговорност, както и сме го правили вече. Когато дойде моментът за това – бъдете сигурни, че ще предложим най-добрата формула за това управленският мандат да е успешен. 

Интервюто е публикувано в последния брой на в. "Уикенд" 
 
Снимки: „Продължаваме промяната“ и личен архив