Доц. Светослав Малинов: Връщаме се към нормалната демократична парламентарна игра

Предстои да видим как премиерът и финансовият министър ще се изявят като лидери,смята политологът

Актуално интервю
12:20 - 07 Декември 2021
1949
Доц. Светослав Малинов: Връщаме се към нормалната демократична парламентарна игра

Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра „Политология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“, в интервю на Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Той е е един от основателите на ДСБ, депутат в Народното събрание през 2005–2009 г. и в Европейския парламент от 2009 г. Спечелва втори евродепутатски мандат през 2014. Бил е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили (СДС), а от 2002 г. е главен редактор на списание „Разум“. През 2004 година, след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на Демократи за силна България. Член е на националното ръководство на партията през периода 2005-2007 г.

- Какви послания отправиха партиите от консултациите при президента и какво научихме от досегашните преговори за съставяне на правителство? Доц. Малинов, в предишен наш разговор вие казахте, че тежко и горко на тези партии, които започнат пазарлъци за министри, за зам.-министри и за разпределение на депутати по комисии в парламента. Но сега ние наблюдаваме някаква нова своеобразна формула – министерство под аренда, тоест, всяка партия си има министерства, и която също се търгува. Как оценявате такъв ход?

- Доста нови неща видяхме когато наблюдавахме начина, по който се преговаряше и начина, по който засега изглежда състава и структурата на правителството. Все пак дотук се стигна през, поне част от преговорите, които бяха публични, тоест, максимална степен на публичност. Това е експеримент, който не съм сигурен дали имаме в момента ресурсите да го оценяваме.

Тоест, който по принцип не си харесва новото мнозинство, ще започне да изважда теоретични аргументи „против”, а за тези, които харесва, ще изважда аргументи „за”. Нека само да отбележа, че това може да се окаже успешна формула стига, разбира се, да става дума за съгласуване на политиките с премиера и финансовия министър. Голяма част от политиките в отделните министерства са в пряка зависимост от финансовия министър. Някои политики са зависимост от други министри.

Например, образователният министър в момента е много зависим от здравния когато става дума за решения, които трябва да се вземат за училищата, разбира се, че той не може да действа независимо. Така че по-скоро бих пожелал успех, тази формула не ми изглежда обречена на неуспех, нито пък съм сигурен, че ще бъде успешна. По-честно е да изчакаме известно време. Но все пак е по-разумно с оглед на четирипартийната коалиция, която се очертава, по-разумно е да се опитат все пак екипите да бъдат политически по-компактни, отколкото да има министър от една партия, зам.-министър от друго политическо назначение – това със сигурност нямаше да е успешно. Така че без да знам дали ще е успешна формулата, най-лошият вариант все пак е избегнат.

- А притеснява ли фактът, че министерствата вече набъбнаха до 21, а формулата като пропорционално съотношение достигна 10:4:4:3?

- Да, така изглеждат нещата. Все пак не сме видели крайния резултат. Дори в последните 24 часа имаше 2-3 промени и доуточнения. Увеличаването на министерства не винаги означава увеличаване на администрация, а особено имайки предвид радикалното обещание за съкращение на държавната администрация. Нека наистина да видим с какво ще се занимават някои от новите министри. Увеличаването обаче, когато става дума за въвеждане на нови ресори, също трябва да се изчака и да се види, дали ще бъде успешно.

Всички сме съгласни, че електронното управление и дигитализация на по-голямата част от услугите е нещо добро, всички сме съгласни, че нещата досега не вървяха добре, може би защото всяко министерство трябваше да отговаря за този ресор с отделен специалист или зам.-министър.

Нека да видим дали това ново министерство няма да се окаже най-пряко облагодетелстващо гражданите. Аз съм скептик иначе за това обособяване на Министерство на държавните предприятия, което всъщност се оказа с друго наименование, но имам някакви проблеми с това, точно с какво ще се занимава, разделяйки се от другото – на иновациите, и слава Богу, няма да има министерство за климата, а просто ще има вицепремиер с такъв ресор, а това ще бъде всъщност министърът на екологията.

Така че тези неща, поне ми изглеждат по-разумни от Министерствата на държавните предприятия, както го нарекохме. Нека да изчакаме да видим официалната позиция.

- А как гледате на това кардинално преструктуриране, което също се очертава – разместване на агенции, на дирекции? Това дали ни е необходимо точно в момент на заливащи от всякъде кризи?

- Нека да видим за какво става дума. Още не може да се каже, какви ще бъдат конкретните намерения. Нека да не забравяме, че това е четирипартийна коалиция, и все пак министрите трябва да дойдат от партиите, независимо дали ще бъдат лидерите на партиите или ще бъдат политици, посочени от партиите, или ще бъдат просто експерти, посочени от партиите. Така че някаква формула трябва да има. И трябва да престанем да търсим проблеми там, където ги няма, и да не виждаме реалните проблеми. Спокойно можем да кажем, че коалицията в Германия, която се включва, също има някаква формула. Това няма значение, въпросът е, колко ефективно и колко компактно работи, дали има политическо лидерство.

Мен по-скоро това ме притеснява по простата причина, че аз, както и всички, ние не познаваме достатъчно добре премиера, финансовия министър като политици. Ние ги видяхме за кратко в изпълнителната власт, в служебно правителство, но сега ще ги видим като лидиращи редовно правителство. Мен това ме притеснява, а не дали има 1 или 2 министерства в повече.

В края на краищата това правителство стартира в криза, като поне политическата криза ще може да отмести за известно време настрана, имайки предвид, че ще имаме правителство със стабилно мнозинство поне в началото. Но всички останали проблеми си остават и може би следващите седмици ще започнем да говорим за тези проблеми, а не за опасения, които общо взето в момента са малко фалшиви.

- О, те едва ли са чак толкова фалшиви, доц. Малинов, защото всяко преструктуриране и всяко увеличаване на броя на министерства носи нови назначения. Така че вярно, заявиха двамата лидери на „Продължаваме промяната“, че възнамеряват да съкратят 30 хиляди администратори, но какъв ще е смисълът, ако те назначат нови 30 хиляди, само че техни хора от новите партийни клиентели? Ето, това се крие зад формулите и преструктурирането като страх, като притеснение.

- Първо, това ще го наблюдаваме всички ние, и второ, в момента това не може да бъде основна грижа на когото и да било. Основна грижа трябва да бъде преодоляване на последствията от пандемията, прякото влияние върху образованието и децата засега, преодоляване на икономическите последствия, сравнително успешно овладяване на инфлацията, ако е възможно – това са преки неща, които тежат върху всеки българин.

Защото освен пандемията, здравеопазването и преките икономически последствия върху някои бизнеси, ние имаме и обща инфлация, повишаване на цени, която започва да тормози всички семейни бюджети. А колко ще уволнят и колко ще назначат, това ще се види, и българските избиратели няма да простят, ако се уволняват едни, за да се назначават просто други партийни хора. Това е както се казва стратегическа грешка, ако някой има такива планове от новите управляващи. Защото това нещо лесно може да се проследи.

Между другото, аз очаквам да има съкращения най-общо, но разбира се, те трябва да бъдат обяснени, да бъдат по закон. Българското право в момента, правната рамка защитава държавния служител, особено ако той е назначен по правилата и с конкурс.

Така че да имат предвид да не си правят прекалено големи сметки за лесно уволняване, защото пак повтарям, назначените по правилата с конкурс държавни служители законът ги защитава, не е лесно да се уволняват хора, просто защото някой го иска. А вече политическите назначения, тук съм съгласен, и едно политическо назначение да не остане, няма да пострада държавата, бъдете спокойни.

- Постоянно говорим за четворна коалиция, но се вижда, че в новия кабинет президентът ще има поне 4-ма свои досегашни министри: Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Рашков, Стефан Янев. Това вече не говори ли за президентска квота в новия кабинет и май коалицията отива на петорна?

- Не, не, не. Аз разбирам желанието да се обяви тази президентска квота, това е ефектно попадение. Но ако решим да играем тази игра, дайте да кажем тогава, че партията „Продължаваме промяната“, която още не е основана като партия, е президентската партия, тогава да обявим всички тези хора, тогава да обявим, че президентът има своя квота в Народното събрание – сами разбирате, че това не е логика, която ще ни доведе до нещо продуктивно.

Всички обаче знаем откъде се появиха – откъде се появиха Петков, Василев, как беше възстановен така да се каже в политиката Рашков, и как слава Богу, се появи г-н Денков, за когото общо взето мненията са много по-позитивни, отколкото за предишния министър на образованието.

Така че ако тръгнем да играем тази игра, ние трябва да я играем докрай. Тогава да обявим всичко, свързано с тази партия, всички назначения, всички бъдещи кметове за президентски, което няма да е сполучливо. Нека обаче да видим, защото това е от огромно значение за ефективността и прозрачността, ще се еманципират ли като политически решения премиерът, финансовият министър и тези хора, които изброих.

- От президента – затова съм си подготвила следващия въпрос: ще се еманципират ли?

- Важно е да се види, ще продължи ли постоянното присъствие на президента върху вземането на решения. Време е и правителството, и парламентът да се еманципират, да имаме парламентарна демокрация, която да вземе надмощие, изпълнителната власт да отговаря пред парламента, а президентът да си заеме нормалното място, което той не заемаше по причини, които всички знаем – просто така се случи, изпаднахме в криза, която неимоверно засили ролята на президента. Смятам, че идва край на този процес.

- И още като допълнителен въпрос към този, доц. Малинов, докога ще траят добрите взаимоотношения между господата Василев-Петков и президента? Защото ето, на консултациите президентът е поискал от тях да чуе позицията им за Северна Македония и те не са отговорили. Не се ли появява първата пукнатинка?

- О, да. Аз мисля, че това е здравословно. Най-малкото в момента има или ще има коалиция, и подобни много важни външнополитически приоритети не могат да бъдат решавани само от министъра или само от една партия. Ще трябва да се изработи нова позиция. Така че пукнатини ще се повяват, просто защото България е парламентарна република и президентът е с ограничени правомощия. Той разбира се, има много сериозни парва и възможности да влияе, но не може да взима решения за външната политика – правителството ще ги взима.

А то трябва да внимава със сложната коалиция и стабилното наистина мнозинство – 134 депутати, което обаче е стабилно, само ако четирите партии действат в една посока. Така че казано грубо, това е нова игра с нови правила. По-скоро се връщаме към нормалната демократична парламентарна игра или връщаме се към тези правила, които просто позабравихме.

10 месеца живеем в режим на тежки изключения, плюс протестите, които винаги превръщат нормалната парламентарна демокрация в нещо по-различно.

- Доц. Малинов, докато водим с вас този разговор още една любопитна идея е изкокнала от „Продължаваме промяната“, но в телевизионно интервю, което върви паралелно на нашето в ефира. Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ е съобщил, че от партията му, от структурата му настояват да имат представител, своеобразен политкомисар във всяко министерство, който да следи работата на министерството. Защото логиката им била: „Продължаваме промяната” е мандатоносител.

- Ще трябва да вземат някакво решение. Това не звучи добре, не мисля, че ще има голям ентусиазъм у всички за него. По принцип смятам, че някои министерства трябва да са в много особена връзка с премиера и финансовия министър, понеже зависят пряко от тях, но не всички. Така че това не е нещо, което ще се посрещне с очевиден консенсус. В края на краищата проблеми ще има не само между новото правителство и премиера, проблеми ще има, и то предполагам доста сериозни и между партиите и структурирането на този кабинет, който в момента виждаме, че вече започва да добива ясните контури, поне що се отнася до ресори и министри. Но как ще бъде структуриран оттук нататък, това е дълга тема. По принцип министерствата имат и пряка връзка с парламента чрез специални секретари. Премиерът трябва да има такъв също. Нека да видим как ще се развие. В това отношение Конституцията ни позволява доста голяма свобода, за добро или за лошо.

- Доц. Малинов, кои са неотложните проблеми, пред които правителството е изправено, и какво не може да не пренебрегне?

- Трябва да се вземат категорични решения за здравната политика относно пандемията. Как ще действаме – по-стриктно ли, ще искаме ли определени неща от гражданите, ще настояваме ли за задължителни мерки за определени ресори, за държавни служители? Трябва категорично да дадем перспектива, хоризонт какво ще се прави в училище и в университетите, още сега трябва да е ясно. Няма смисъл да изброявам алтернативите, ние ги виждаме – от пълна свобода до задължителна ваксинация в определени ресори, дори в частните фирми, имам предвид държавни предприятия. Това трябва да се реши, от това не може да се избяга. Същото важи и за училищата.

Трябва да се направи нещо да се облекчи удара върху бизнеса от пандемията и удара върху бизнеса от увеличаването на цените, особено на електроенергията.

Това са неща, които се припокриват, но не съвсем. Сами разбирате, оттам нататък остават страшно много неща, но чисто тактически трябва, разбира се, и да се постигне съгласие за бюджета. Но то е свързано с това, за което говорих досега. Тези неща трябва да станат веднага. До три-четири седмици ние трябва да получаваме яснота. Откровено казано, въпросът със Северна Македония може да почака. Той не е от онези приоритети, които в момента аз лично виждам, макар и да разбирам, че това е въпрос №1 за Северна Македония. Това ще остане за след Нова година. Това бих посъветвал. Още повече, че май няма единна позиция по въпроса, така че е добре да се изчака малко да се изяснят нещата.

- Какъв е дневният ред на парламента и какъв трябва да бъде и на правителството? Вие казахте вече – първа е здравната криза. После?

- Нека все пак да видим окончателния вариант на Министерския съвет, състава, структурата и да видим с колко гласа ще мине. Важно е да се отбележат тези неща. Ще мине ли също така някакъв вид декларация за определени приоритети с повече от мнозинството, което ще подкрепи правителството, ще може ли да се вземе така да се каже и някой друг глас за определени политики и инициативи от тези, които се явяват за опозиция. Защото днес все пак видяхме, че ГЕРБ заяви на консултациите, че ще бъде опозиция. Не е изненада за никого, но все пак опозиция можеш да бъдеш без да бъдеш опозиция на абсолютно всичко. Дали ще може да се намери консенсус, надхвърлящ този на четирипартийната формула. Защото все пак има някои неща, които дори ще изискват и конституционно мнозинство, и интересно дали ще може да се стигне до него.

- Имате предвид правосъдната реформа и ситуацията около главния прокурор – това ли?

- Определени неща, да. Нека да видим в крайна сметка какво мнозинство за какво имаме. Сега най-важното е, че задачата, минимумът е покрит – имаме депутати за редовен кабинет, имаме го това мнозинство, засега. Нека да изчакаме още малко, за да видим дали то няма да се увеличи по някои конкретни политики. Но между другото, това е, за което е нужно време и умение – да разшириш подкрепата за определени неща, да знаеш кои са тези неща. Засега всички са вперили поглед в кабинета, в структурата, в разпределението на министерствата. Изглежда нямат възможности, за да погледнат малко по-голямата картина, но и това ще дойде.