Дребни чакъли, лозари, фелдшери и прости кърджалийски п*тки

Има си някои предимства да си мъж. Когато се прибираш по тъмна софийска уличка и ти се припикае неистово, а бъбреците ти застенат, можеш да се облекчиш на първото дърво. Когато покажат по телевизора трисантиметровото чело на инженер Гонзо след поредното 0:5 на националите срещу Северна Ирландия, можеш спокойно да го напсуваш на майка, сестра, леля и каквото си поискаш. Даже може да си позволиш да пърдиш в семейния автомобил, ако си се сетил да увеличиш радиото. Далеч по-трудно е да си жена в това мачистко общество.

Трябва да си мила и нежна, изкъпана и гримирана, културна и способна да си гълташ газовете. Само дето понякога не се получава и настава голям та*ак. Ей така, изведнъж всичкото сдържане на емоции изригва като вулкан на Санторини и помита всичко около себе си. Жалкото е, когато се случва на парламентарната трибуна.

Актуалната жертва на прикриваните си чувства стана депутатката от ГЕРБ Росица Кирова, която получи такъв истеричен пристъп на неудържим смях, че вече е по-популярна в социалните мрежи от пъпа на химичката от БАН Дебора. Поводът за неадекватното хилене в стил щипната по гъза тийнейджърка е списъкът с имената на гражданските организации, които подкрепят кандидатурата на Мая Манолова за омбудсман.

Съюз на лозарите – ха-ха-ха. Конфедерация на фелдшерите – буха-ха-ха. Обединение на производителите на чакъл – тук видинската депутатка вече се пренася в света на Алиса и едва се държи на краката си. Косите й се веят палаво около лицето, очилата падат, фалшивото лустро на парламентаризма – също. Толкова е смешно.

Отвратително идиотската сцена, която се развива пред почти празна зала, се случва, докато Манолова с каменна физиономия и желание за убийство слуша кикота на Кирова, а на трибуната се подсмихва една от зам.-председателките на парламента. Въпросната Николета Кузманова от "Има такъв народ" също се кикоти, ама в шепичка. Тя се смее истински само на закачките на Тошко и присъдружните му дебили.

Да обсъждаха някоя простотия като фистинга на Корнелия Нинова – да се смееш с тях. Ама дискусията е за дългоотлагания избор на омбудсман. Общественият защитник, който на всичко отгоре заедно със заместника си е в списъка с възможни имена, от които президентът избира премиер, когато се стигне до служебно правителство. Голям праз, нали има фелдшери и чакъли – да се позабавляваме.

Не съм сексист, ама това ми идва малко в повече. Главанаци и цървули като зализания Цомчо и горнооряховския фараон някакси ги приемам като необходимо зло. Като гореспоменатата пръдня в колата, която просто не успяваш да удържиш. Но истерията на 55-годишна дама с 3 висши образования си е поведение на... той Борисов си го е казал за простите кърджалийски п*ки.

Символиката е много тежка – Росица Кирова оглавява Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Общество, което очевидно смята за съставено от някакви маргинали и отпадъци, чието назоваване е достатъчно да предизвика истеричен присмех. Така трудно ще си взаимодействаме, госпожа. По-добре да си кажем чао, а?