Един от легендарните ни вратари на 80!

Стоян Йорданов, който 35 години е част от ЦСКА, празнува своя юбилей

Нещо за четене
14:37 - 29 Януари 2024
3046
Един от легендарните ни вратари на 80!

Стоян Йорданов, който днес навършва 80 г., е уникален случай и то не само в клубната история на ЦСКА. Няма друг като него, който в продължение на 35 лета да е бил част от състава на армейците - първо като футболист, а после като треньор на вратарите на "Българска армия".

Записа мачове с черния екип (в онази епоха всички голкипъри носеха този цвят) в продължение на 15 поредни сезона - от онзи 12 май 1963 г., когато се появи в състава на армейците при победата с 4:0 в Димитровград, до 30 април 1977 г. при загубата с 1:2 от Марек в Дупница, когато имаше нещастието да се сбогува с автогол. Още от лятото на 1979 г. той стана треньор на вратарите в клуба при множество наставници и с малки прекъсвания изпълняваше тази роля чак до последната шампионска титла на червените през 2008 г.

Продукт на школата на столичния Локомотив, Стоян дойде на "Армията" още като 17-годишен талант, за да се включи в първия юношески състав на ЦСКА под ръководството на Димитър Миланов-Пижо със задачата да осигури приемствеността на поста след оттеглянето на славния ветеран под рамката Георги Найденов в трудни години на смяна на поколенията. Близо две десетилетия след това бе изпратен в Черно море в замяна на привличането на друг футболист, който на свой ред щеше да стане клубна легенда - Георги Велинов.

В дълъг период от време червените разполагаха с истинско богатство - не с един, а с двама отлични вратари, които си поделяха мачовете на тима - Стоян Йорданов и Йордан Филипов-Даната. Здравата конкуренция между тях вдигаше класата им, а от това печелеше целия тим. "Чакаха единия да сгреши, за да пази другият. Това обаче ни караше да тренираме още повече. Бяхме в перфектни отношения. Нямаше треньори на вратарите. Сами си правехме всичко. А в един момент стигнахме заедно в националния отбор. Това едва ли ще се получи повече в българския футбол", твърди Йорданов. Не случайно именно той е притежателят на вечен рекорд в клубния ни футбол. Негова е най-дългата вратарска серия в родния елит - 1202 игрови минути без допуснат гол.
Невероятната му поредица започна на 6 септември 1970 г. след гол във вратата му на Динко Дерменджиев (Ботев Пд) и завърши чак на 30 май 1971 г. срещу Янтра, а помежду им взе участие в 15 шампионатни "сухи" мача.

Живеем в епоха на стерилен футбол, в който вратарското безстрашие е останало в далечното минало. А Йорданов бе неговото олицетворение. Той бе от тази порода играчи с №1 на гърба, които бранеха мрежата зад себе си дори с цената на собственото си здраве. И до днес му вменяват вина за 7-те гола, които допусна във вечното дерби с Левски на 17 ноември 1968 г., но малцина знаят, че още в началото на срещата бе изритан неволно в задната част на главата от Георги Аспарухов-Гунди и с тежко комоцио доигра 90-те минути:

"От този момент почти нищо не си спомням, но дори не съм си и помислял да напусна играта, защото Данчо бе със скъсан ахилес".

На 24 октомври 1973 г. в двубоя в Амстердам срещу митичния Аякс Ян Мулдер стъпи върху ръката му и я счупи жестоко в борба за топката. Фрактурата бе тежка и той нямаше как да остане на терена въпреки желанието си и така пропусна историческото детрониране на еврошампиона в София две седмици по-късно.

Беше сякаш създаден, за да прави уникални неща, като това да спаси дузпи в три поредни двубоя. На 3 октомври 1973 г. парира шут от бялата точка на Бройер от австрийския Сваровски-Вакер в мач за КЕШ, три дни по-късно излезе победител в дуела с Андрей Желязков от Славия в среща за първенство, а на 24 октомври в Амстердам отрази удара от 11-те метра на Джони Реп от Аякс в двубой от осминафиналите на турнира на шампионите. Добрият вратар е половин отбор, а понякога печели и сам цял шампионат.

Кариерата му бе богата на успехи, като с право може да се гордее с олимпийски финал за България на игрите в Мексико през 1968 г. както и епични 3 полуфинала за КЕШ срещу италианския Интер година по-рано, но 7 май 1976 г. бе голямата дата в нея. Близо 7 години и половина след онова 7:2 за Левски, той взе болезнен за сините реванш в друго вечно дерби, белязало поредния драматичен обрат в А група, дошъл с една спасена дузпа.

Армейците поведоха още в 5-ата минута, но постепенно лидерът в подреждането до онзи момент Левски уравновеси везните в играта и в 30-ата минута дойде кулминацията не само на двубоя, а и на първенството. Бранителят Ангел Рангелов спря с ръка в наказателното поле прехвърлящ удар на Йордан Йорданов миг преди топката да попадне в мрежата.

Дузпата бе очевадна, а зад топката застана точно Данчо Пиката, с чийто изстрел от бялата точка месеци по-рано Левски бе елиминирал Аякс в Европа. Стоян Йорданов обаче виртуозно отрази шута му от 11-те метра. Психологическата битка бе спечелена цял час преди последния сигнал, който дойде при 3:1 за червените, а на върха във временното класиране настъпи рокада.

После, през 2002 г., записа името си в голямото дерби на България и като старши треньор, изтикан на преден план от обстоятелствата, след като си тръгна италианското светило Луиджи Симони. Първата му работа в навечерието на мача бе да изгони скъпо платените сърби и да започне с 11 българи в състава. "Всички очакваха да ни разбият, но не се получи - разказа след време Йорданов. - Тогава и разбор не им направих. Просто влязох в съблекалнята и им казах - момчета, покажете, че и вие имате стойност. И те се скъсаха на терена. Треньорската работа е трудна, но понякога и една дума е достатъчна. Стига да е правилната". ЦСКА спечели онзи мач с 1:0 и прекъсна черна серия от близо хиляда дни без победа над вечния си съперник...