Елена Поптодорова: За Европа по-добрият вариант е Джо Байдън

Елена Поптодорова е дипломат, политик и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в Софийския университет както и международни отношения в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Депутат с 4 мандата в парламента във Великото народно събрания, както и в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание.

През двата си мандата на български посланик в САЩ Елена Поптодорова осъществява и основното лобиране в Конгреса и администрацията на САЩ за българското членство в НАТО и ЕС, създава групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса, развива мрежите на почетни консули, както и на български училища в САЩ. Участва и в навлизането на най-големите американски инвестиции в България. Автор на публикации по въпросите на външната политика и сигурност.

Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб. Владее английски, италиански, руски, френски. Постъпва на работа във Външно министерство през 1975 г. като правителствен преводач на най-високо равнище. Превеждала е на Тодор Живков по време на срещи на високо ниво, включително и с американския президент Ричард Никсън.

През 2017 г. Елена Поптодорова попадна в епицентъра на голям скандал. През февруари с.г. тя бе задържана на летището във Варшава с обвинение за кражба на крем за лице от безмитен магазин.  По случая бе образувано дело, което се разглеждаше в съда във Варшава и приключи с условно прекратяване при едногодишен изпитателен срок, което означава, че съдът прекратява съдебните действия без Поптодорова да се води осъдено лице. Самата тя е признала пред властите за кражбата и е възстановила сумата. Самата екс посланичка твърди, че е жертва на активно мероприятие, чиито следи водели към Русия.

Интервюто на Елена Поптодорова е публикувано във в. "Марица". Lupa.bg го препечатва заради актуалността му.

- На финала на необичайната предизборна кампания за президентските избори в САЩ Джо Байдън има преднина. Дава ли му обаче този аванс стабилен шанс за победа на 3 ноември?

- Поради сложната изборна система в САЩ и голямата роля на Електоралния колеж наистина  до последно всеки наблюдател би се въздържал от категорични оценки. Да, всички проучвания сочат трайна преднина на Байдън и вероятно той в много висока сигурност ще вземе популярния вот. Този вот обаче не е финалният резултат. По силата на отдавна установената изборна процедура членовете на Електоралния колеж от съответните щати са задължени да гласуват съобразно резултата на победителя и да го подкрепят. Т.е., ако кандидатът на Демократическата партия в даден щат е получил повече гласове от републиканския си съперник, то всички представители в колежа от този щат са длъжни да се съобразят, включително  републиканските представители, загубили местния вот. Но напоследък е имало случаи, когато това правило не се е спазвало.

И това не може да се предвиди. Столетия Америка е живяла с тежестта на договореното, на казаната дума, която винаги е тежала дори повече от писаното слово и от писан документ. Затова не е бил поставян под въпрос този принцип  - „Победителят взема всичко”. Поради отделни случаи на отклонения от него напоследък до последно няма да бъдем категорични, дори числата от популярния, прекия вот да говорят в полза на Байдън. Хилари Клинтън взе прекия вот през 2016 г., но президент стана Доналд Тръмп.

- Тази година изборите са в сянката на няколко кризи. Коя от тях ще наклони най-силно везните  при определянето на следващ президент?

- За пръв път американски президент прави кампания с такава висока безработица - 8 на сто. Така че икономическото състояние е единият фактор, който влияе. Икономическите показатели бяха много добри, ала пандемията предизвика здравна криза, която повлече икономически последици. Милиардерите са увеличили състоянията си, но пък вериги магазини, които са били емблемата на Америка, обявиха банкрут. 

Здравословната картина на ковид в САЩ е много тревожна, заразените са около 8 милиона,  смъртните случаи надхвърлиха 220 хиляди - това също оказва влияние на избирателите.

Както и расовите сблъсъци. Това са трите показателя, по които ще определят позициите си американците. И точно защото и трите показателя сочат към недобро управление от страна на Тръмп, очакванията са гласуването да е в полза на Байдън.

- В полза на демократа ли ще наклонят предпочитанията си този път т. нар. колебаещи се щати?

- Тръмп вече загуби Колорадо и Аризона. В последните дни Байдън посети Мичиган, който традиционно е бил демократически, но през 2016 г. гласува републикански. Ала това е щат със силно развито машиностроене, в този щат е Детройт. И Байдън разчита да вземе големите градове с работническа класа в Мичиган, Уисконсин. Много показателни, емблематични са изборите в щата Флорида. Няма републикански президент, който да е влязъл в Овалния кабинет, без да е спечелил Флорида. А там картината на гласоподавателите напоследък става все по-пъстра. Флорида държи 29 електорални гласа и изборите там винаги се решават с много малка разлика - по-малко от 2%, по силата включително и на разделенията на властите, т.нар. взаимен контрол и баланс.

Нека отбележа нещо важно - всички сме се вторачили в президентските избори, но паралелно с тях вървят и избори за Сенат. Има много сериозни индикации, че демократите могат да вземат и Сената. И при един тотално демократически Конгрес, по силата включително и на разделенията на властите и практиката на взаимен контрол и баланс, всеки президент ще трябва да се съобразява с него в политическите си решения и действия. Това е много важно паралелно развитие, което ще бележи сериозно политиката на САЩ  за следващите 4 години.

- Възможно ли е да имаме дълго броене, оспорване на резултата, дори брожения?

- Разбира се, че ще има дълго броене заради цялата тая драма, която се създаде с гласуването по пощата. Буквално допреди дни, допреди да се зарази с коронавирус, Тръмп категорично отхвърляше гласуването по пощата и дори призоваваше неговите избиратели да гласуват лично. Това според мен сега му изиграва лоша шега. Тези хора не са гласували досега, въпреки че Тръмп вече ги призовава да гласуват по пощата. Досега общо са гласували по пощата около 27 милиона души, като този процес беше стимулиран основно от Демократическата партия.

Тръмп изпусна време, което също може да повлияе на изборния резултат. Не знаем какво ще е положението в страната към датата 3 ноември, как ще изглежда картината с коронавируса и колко от хората ще отидат до урните. Затова смятам, че Тръмп сам си сложи клопка.

-  Може ли да се стигне до вариант, в който Конгресът да решава кой ще бъде следващият президент?  

- Ако се стигне до оспорване на резултатите, това ще бъде по съдебен път (справка: Флорида 2000 г.). Казусът ще се отнесе до Върховния съд, в който превес имат републиканците.

Една друга паралелна сюжетна линия върви и това е кандидатката за върховен съдия Ейми Кони Барет на мястото на починала съдия демократ. Това е много силна позиция, с много правомощия. Ако кандидатурата, предложена от Тръмп, бъде одобрена преди изборите,  това ще е в противоречие с досегашната практика. Президентът Барак Обама също искаше да назначи  кандидат за Върховния съд в края на мандата си, но тогава републиканците възразиха много остро. Мотивът беше, че подобна стъпка обрича следващия президент на бетонирано съотношение във Върховния съд. Така че гласуването на тази кандидатура ще е много показателно и донякъде ще предопредели и позициите на Демократическата партия и конкретно на Джо Байдън. Съществува възможност  броят на върховните съдии да се увеличава. Те са традиционно девет, но никъде няма забрана да станат 11, 13 и повече. 

По време на паралелните интервюта, които заместиха втория дебат между претендентите, Байдън  беше питан дали ще наложи увеличаване на състава на Върховния съд. Той отговори, че ще зависи от това как ще се разреши случаят с кандидатката на Тръмп. Така че това е още един паралелен процес, който се развива.   Но стигнат ли изборите до Върховния съд, там мнозинство имат консервативните републиканци, което доста ще повлияе на решението.       

-  Кой е по-добрият избор за САЩ с оглед сложната ситуация и в страната, и в света?

-  За САЩ си решават американците. За Европа по-добрият избор е Байдън. Смятам, че с него ще е по-лесно да се водят преговори. Джо Байдън е човек, който познава света, познава външната политика, участвал е в договаряне на много споразумения, разбира значението на Америка за световните процеси, не е изолационист.

Същевременно Европа има нужда от Америка. Нищо няма да се върне като с магическа пръчка към предишни периоди, но едни съвсем не изненадващи действия биха били връщане или поне опит за връщане на САЩ в Иранската сделка, в Парижкото споразумение за климата. Със сигурност обаче по друг начин ще се водят разговорите и преговорите с Европа, най-вече търговските и икономическите преговори. А това е важно.

- Като посланик Вие имате лични срещи с Джо Байдън. Какъв човек е той отблизо?

- Да, срещали сме се и докато беше и вицепрезидент, и преди това, когато беше сенатор. Той е такъв, какъвто го виждаме на екрана - естествен, приветлив, с лично отношение към хората наоколо.

Подобно поведение и излъчване имаше и президентът Джордж Буш-младши. Бях посланик по време на мандата му. Той ме различаваше в един огромен корпус дипломати. При връчването на акредитивните ми писма бях само със сина ми, тъй като съпругът ми беше получил инсулт. Синът ми каза на президента Буш: "Добър ден, сър! И аз съм Джордж като Вас".  Президентът го запомни и в следващите години от мандата, където и да имаше дипломатическо събиране, винаги ме питаше как е синът ми, как му върви в училище.

Срещала съм се и с Доналд Тръмп. Два пъти съм била в имението му по лична покана в  Мар-а-Лаго във Флорида на благотворителни събития на Червения кръст с негово домакинство.

Тръмп е отличен домакин - бравурен, вихрен, оригинален.  И през ум не ми е минавало, че един ден ще стане президент, защото има изцяло друг профил, други занимания, други интереси.

Много хора питат не е ли време за дама президент в САЩ? През 2016 г. демократите опитаха, но не  направиха добър избор. Хилари Клинтън има огромен политически опит, но и много висок процент на неодобрение сред американците. Ала тогава демократите решиха, може би в резултат на еуфорията след първия цветнокож  президент, да вкарат и първата жена  в Белия дом.  Беше твърде хубаво, за да е вярно... А и около Хилари имаше натрупани  номенклатурни негативи - била е съпруга на губернатор, после на президент 8 години, после държавен секретар...

Но една Камала Харис, вицепрезидентката на Байдън, е с много добри перспективи. Тя е  отлично подготвена като следващо поколение. И ако в неговата кандидатура няма нищо бляскаво, поне избраха правилния вицепрезидент. Камала Харис компенсира липсата на искра и блясък при Байдън. Тя е демократическата заявка за бъдещето.

Мнозина си задават логичния въпрос - защо световната суперсила избира президент измежду  двама души с много опит, но все пак гонещи 80?  Да, така е - Тръмп е на 74, Байдън е на 77. Както някой се пошегува - двамата са на 150. И краткият отговор е -  това беше възможното.

Да не забравяме ролята на първичните избори в двете партии. На демократите им трябваше кандидат, който да неутрализира донякъде представителя на крайната левица Бърни Сандърс. Той в никакъв случай нямаше да бъде подходящ президент точно по сходни съображения, които изразяваме за Тръмп. Сандърс е човек, неизкушен от пари, заигравания, в много отношения ляв фундаменталист.  Това нямаше да бъде полезно както за самата Америка вътре, така и за външния свят. Байдън се оказа единственият начин изборът да бъде изместен от Бърни Сандърс, когото и много млади американци подкрепяха точно заради  тази негова неизкушеност. Но политически Сандърс беше рисков ход, затова излезе Байдън. 

При републиканците също така се случи, а там имаше отлични кандидати. До ден днешен повтарям, че ако Мит Ромни беше спечелил изборите през 2012 г., днес Америка щеше да е съвсем различна. Сред обещаващите  кандидати беше и сенатор Марко Рубио, който пък се оказа твърде млад в момента на кандидатурата.

Падането на визите за САЩ беше приоритет и когато връчвах акредитивните си писма като посланик през 2002 година. Ала там показателите са други. Справка: протестите у нас на улицата - т.е. върховенството на закона, справяне с корупцията, руското влияние. Няма  да стане, докато не се справим с тези ендемични проблеми. Сега покрай изборите в САЩ това не е приоритетна тема. А и за падането на визите трябва да се произнесе Конгресът, а не американската администрация. Водели сме дълги разговори със сенатор Даян Фейнстейн, дългогодишен председател на Сенатската комисия по вътрешни работи и сигурност. Отговорът винаги е бил един и същ: Ще проверим, но трябва да се изпълнят условията. Това е абсолютно идентично с положението с Шенген.

Но при американците е много умело структурирано - има един заветен процент от максимално 3% откази на визи, до който ние не успяваме да слезем вече години наред.

За щастие една смяна на екипа в Белия дом не би повлияла на българо-американските отношения. Това са отношения, които се реализират  на изпълнително ниво, с тях се занимава администрацията.  По тая причина няма връщане назад във вече подписани сделки. Типичните държави, подвластни на определена конюнктура, разбира се, са Русия и Китай, но по други причини. Те носят стратегически, екзистенциални рискове, дори заплахи за САЩ, затова там е в сила друга динамика.

Но в отношенията с България, член на НАТО, вече минала през определени етапи по споразумението за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г., с изграждането на съвместните бази, картината е различна. Подписаната като следваща стъпка Пътна карта за военно сътрудничество дава 10-годишен хоризонт. Най-хубавото е, че се правят стъпки напред и за придобиването на пълна ескадрила изтребители - 16.

Имаме много добро състояние на отношенията още от влизането ни в Северноатлантическия алианс и много добри перспективи за бъдещето.