Фруктозата тайно трупа килограми

Захарите в храните и напитките и особено фруктозата са основна причина за диабета от тип 2, който напоследък е добил размери на епидемия — застрашен е всеки десети от нас и тенденцията се влошава непрекъснато. Редица изследвания от последните години показват, че добавянето на фруктоза в храните се свързва с редица неблагоприятни ефекти върху здравето на хората.

Ако нещо в горния абзац ви се струва странно и дори нелогично — не сте единствени. Сигурно цял живот сте чували, че фруктозата е плодова захар, а плодовете несъмнено са сред най-здравословните неща, които можем да сложим в устата си. 

Нищо в това твърдение не се е променило. Но фруктозата, която масово присъства в храните днес, няма нищо общо с плодовете.

Технически погледнато — независимо от произхода си, фруктозата е еднаква. Този прост монозахарид, подобен на глюкозата, се съдържа в едно или друго количество в повечето плодове в свободно състояние, а също така под формата на веществото, което наричаме захар. Обикновената трапезна захар е съставена от равни количества глюкоза и фруктоза.

Глюкозата е универсална храна за нашите клетки. Всички те я обожават, а мозъчните дори отказват да се хранят с друго (всъщност има дребни изключения, на които не си струва да се спираме). Разбира се, причина за тази явна „дискриминация“ има и тя се крие в нашия метаболизъм. Еволюционно нашите клетки са се научили да консумират глюкоза и макар в химично отношение фруктозата да е подобна на нея, те се правят, че не я забелязват. Изключително лош вариант е обаче в организма да постъпва нещо, което той не може да усвоява ефективно.

Когато все пак приемаме фруктоза под някаква форма, единствената възможност да се случи нещо с нея, така че да я направи усвоима от организма, е превръщането й в глюкоза. Това може да се случи единствено в черния дроб.

След като вече сте въздъхнали облекчено, следва първата неприятна изненада. Цялото количество приета фруктоза се превръща бързо в глюкоза. Това е донякъде приемливо, ако нивата на кръвна захар (така докторите наричат глюкозата) са сравнително ниски. Ако обаче сте се нахранили обилно, тялото ви въобще не се нуждае от допълнително гориво. Черният дроб има способността да съхранява част от глюкозата като резервно гориво под формата на гликоген, който е необходим през нощта и в моментите между храненията, за да освобождава глюкоза — мозъкът ви остро би възроптал, ако дори за секунди го оставите без храна! Ако обаче и гликогеновите депа са пълни, то тогава черният дроб превръща фруктозата в мастни киселини, които отпраща като мазнини в специфични мастни клетки. Освен това се повишават и нивата на триглицеридите в кръвта. Повечето от тези клетки са концентрирани в зоната около корема, а ефектът от натрупването им е видим при голяма част от хората.

Високофруктозният царевичен сироп е съставка на огромен брой храни

Хранителната индустрия днес обилно добавя фруктоза под различна форма, а хитът през последните десетилетия се нарича високофруктозен царевичен сироп или просто царевичен сироп. Последният се изписва и съкратено HFCS (от High-fructose corn syrup) и ще го срещнете като съставка на огромен брой продукти, а безалкохолните напитки са номер едно в списъка. Производителите го обожават, защото той е значително по-сладък и по-евтин от захарта, а това позволява да се икономиса някой лев. Поради тази причина при повечето хора фруктозата не постъпва основно от природните си източници — плодове и мед, а от споменатия вече сладък сироп. Днес индустрията го добива чрез ензимна хидролиза на царевично нишесте. Дори нарочно цената на захарната тръстика се държи по-висока от тази на царевицата (а тя е предимно ГМО сортове), за да може колосални количества от нея да се превръщат в евтина суровина за безброй хранителни продукти. С увеличаването на консумацията на високофруктозен царевичен сироп, както и други преработени храни, започва да се наблюдава и епидемично увеличаване на затлъстяването на населението.

Фруктозата се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата, като не се изисква инсулин. Затова е позната още и като захар за диабетици. Но освен инсулин, фруктозата не стимулира и производството на хормона лептин, а той е този, който изпраща сигнал до мозъка, че сме сити (поради това го наричат още „хормон на ситостта“). 

Малките количества фруктоза, които консумираме дневно от плодове, няма да навредят. Проблемът възниква, когато ежедневното количество надхвърля 10% от приема на калории. За повечето хора това се равнява на около 50 грама фруктоза. (За ориентир — една ябълка доставя около 10 грама фруктоза.) Приемаме фруктоза и когато консумираме захароза — обикновената бяла захар, тъй като тя е дизахарид, съставен от глюкоза и фруктоза. При по-голяма консумация на фруктоза нивата на триглицеридите в кръвта се повишават с над 30%. Това сериозно повишава риска от инсулинова резистентност, сърдечносъдови заболявания и диабет. Богатата на мазнини и фруктоза храна обикновено рано или късно води до развитие на лептинова резистентност и вследствие на това човек вече не може да контролира количествата храна, които поглъща.

Бедата рядко идва сама. Ефектът от фруктозата не се проявява само под формата на затлъстяване в областта на корема. Тя и другите захари повишават рисковете за сърцето и по друг начин. Те увеличават слепването на тромбоцитите, което е предпоставка за тромбемболия — запушване на кръвоносните съдове, при което се нарушава кръвоснабдяването в тъканите. Това състояние често е с животозастрашаващ характер. В това отношение фруктозата се счита за най-опасната захар.

Освен това повишените количества фруктоза пречат на усвояването на метала мед, а той е нужен за производството на хемоглобин. Развитието на меден дефицит може да доведе до анемия. Медта е част и от много важен ензим в човешкото тяло — супероксид дисмутаза, който е най-мощният познат антиоксидант. Клетките ни го използват, за да се справят със свободните радикали, които ги увреждат, а освен това ускоряват процесите на стареене.

Около 40% от пълнолетните хора в много страни са развили в различна степен инсулинова резистентност — стъпка към диабета

Огромен брой хранителни продукти съдържат немалки количества глюкозо-фруктозен сироп (HFCS). Безалкохолните напитки (тези, които не се приготвят с изкуствени подсладители) са на върха на класацията. HFCS може да се забележи на етикетите на „натурални“ сокове, закуски, сладкарски изделия, плодови сладка, сладолед, голям брой напитки за спортисти и т.н. Колко по-напред фигурира в списъка със съставките глюкозо-фруктозният сироп, толкова по-голямо е неговото количество.

Изследвания, свързани с приема на храна, са показали, че средностатистическият човек приема около 79 грама чиста добавена захар всеки ден с храната си — около 315 калории, или 15% от средния дневен прием на калории, като половината от тях са под формата на фруктоза.

Фруктозна малабсорбция

Друг проблем, свързан с консумацията на храни, съдържащи фруктоза, е фруктозната малабсорбция, която се среща в около 30-40% от населението в Европа и Северна Америка (но само половината са с изразени симптоми). Тази непоносимост към фруктозата е свързана със стомашно-чревни проблеми. Фруктозната малабсорбция се получава при наличие на дефект в транспортния белтък glut-5 в тънките черва. Фруктозата от храната не се усвоява или се усвоява частично. Тя попада в дебелото черво, където търпи ферментация под действие на чревната флора. При този процес се образуват газове и различни токсични продукти, което води до стомашно-чревен дискомфорт и значително влошаване на качеството на живот.

 „Данък захар“ ли е спасението?

С почти 10% е спаднала консумацията на продукти с добавена захар в Мексико след въвеждането на специален данък. Учени смятат, че мярката да се облагат с по-високи такси изделия, богати на бяла захар, се оказва правилно решение. Двете трети от консумацията на захар идва от газираните напитки, съдържащи захар.

Франция вече забрани свободната продажба на напитки, съдържащи захар. Такива не се предлагат от машини за самообслужване, в ресторанти, хотели и учебни заведения. Предишното правителство на Великобритания също одобри въвеждането на „данък захар“ върху безалкохолните напитки, но плановете временно се осуетиха заради грижите покрай излизането на страната от ЕС. Най-активният борец за въвеждане на по-високо облагане на продуктите с повишено съдържание на захар е небезизвестният кулинар и тв водещ Джейми Оливър. Самият той нарича затлъстяването „тихият убиец“.

Допълнително облагане на захарни продукти са въвели още Белгия, Финландия, Унгария и Норвегия. Обмисляше се дори и у нас.

Мнозина експерти прогнозират, че въвеждането на „данък захар“ може наистина да накара производителите да използват по-малко добавена захар в продуктите си, но за сметка на това ще увеличат употребата на изкуствени подсладители. А те крият не по-малко рискове за здравето. Въпреки че не доставят никакви калории на организма, те го подлъгват, че консумира сладко. Сладко обаче в тялото не постъпва. Колебанието да посегнем към опаковката с бисквитки трае само няколко секунди.