Христо Мутафчиев пред Lupa.bg: Бунтар съм, но сега не е време за революция

Народният театър „Иван Вазов“ откри 2021 г. с пиесата на Стефан Цанев "Плач на ангел" - драматична, разтърсваща изповед за свободата и несвободата на човека. Героят на Христо Мутафчиев - Райчо излиза от затвора и попада насред развързаните бесове на хаоса, които криворазбраната и злоупотребена свобода, а и мнозина от нас са оставили да шетат, рушат и безчинстват наоколо, по земите ни и в душите ни. Всъщност не попада ли Райчо в един нов затвор се пита зрителят, докато гледа с каква енергия и плам актьорът се раздава на сцената в своя моноспектакъл.

"В “Плач на ангел” един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля", казва за постановката режисьорът Стоян Радев. Христо Мутафчиев е част и от друг обичан от публиката проект по творба на Стефан Цанев, игран на сцената на Народния театър – „Духът на поета“, под режисурата на проф. Маргарита Младенова. В спектакъла Мутафчиев влиза в ролята на Стефан Стамболов.

Lupa.bg разговаря с председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев за новия му моноспектакъл, за темите, които го вълнуват днес като актьор, за новия закон за киното и за това дали днес се нуждаем от нова революция.

- Г-н Мутафчиев, промени ли ви моноспектакълът „Плач на ангел“, който е една разтърсваща и емоционална изповед?

- Чувствам се изключително комфортно в текста на Стефан Цанев, най-вече защото това, което той споделя като мисли, чувства и вълнения са и мои тези. И аз така мисля. Поради тази причина все едно аз съм писал текста. Преди премиерата самият Стефан ми каза: „Искам така да го играеш, все едно ти си писал този текст, а не аз.“

- Основна тема в пиесата е темата за разочарованието от свободата. Това означава ли, че сте отчаян от свободата или по-скоро от свободията, която ни заобикаля?

- Не мога да кажа, че съм отчаян, защото аз по принцип не съм човек, който се отчайва лесно. По-скоро съм озадачен от тази свободия и от това, че ние самите като общество не съумявахме и не съумяваме да върнем свободията към изконната дума свобода.

Защото от нас като общество зависи да опазим традицията на думата „свобода“ и да вярваме в нея, да вярваме в думите на великия Левски, който е казал „чиста и свята република“. Когато изговаряме „чиста и свята република“ като думи ние се сещаме за този човек. Освен всичко останало ние ги изговаряме с много трепет и много внимателно, а изведнъж някак си думата „свобода“ много лесно я продадохме на свободията.

Христо Мутафчиев в моноспектакъла "Плач на ангел"

- Как си обяснявате това? Къде за вас е границата между свободата и свободията?

- Това е много сложен въпрос, ако трябва да го разнищваме. И свободата, и свободията са в малките конкретни действия и жестове, които всеки ден правим и творим. Свобода е да знаем, че сме се превърнали в едно общество, което е сложило светофари, за да няма катастрофи и за да има някакъв ред в движението. Но много лесно преминаваме към свободията, тъй като е пълно с шофьори, които смятат, че правилата не се отнасят до тях и минават на червено редовно и не спазват правилата за движение по пътищата. Това е свободия. То оттам се почва.

Преди време актуална тема беше „да свалим това корумпирано правителство“, защото корупцията е била прояла цялото правителство и всичко останало. Но никой не си дава сметка, че корупцията започва от едно друго място. В момента, в който тръгваме да излизаме от София и настъпим педала на 200 и ни спре полицай, за да ни се размине актът ние му бутаме по 20 или 50 лева да се почерпи. Аз никога не съм го правил, но съм бил свидетел на такива постъпки и жестове. То това е корупцията, оттам се тръгва. Така че, когато крещим, че някой е корумпиран, първо трябва да се погледнем в огледалото и да видим дали не сме ние.

- Вашият герой Райчо копнее да се върне в затвора и там да мечтае за свободата навън. Може би мечтата за свобода му се струва по-реална. В същото време Райчо е символ на слънцето – така древните българи са наричали слънцето. А къде е надеждата?

- Надеждата е в този обикновен малък човек.

- Вие продължавате да вярвате в него?

- Естествено, защото той е честен човек, той е чиста душа и е искрящ именно като слънцето. Единствено поради факта, че е понесъл една чужда вина е загубил 19 години от живота си, но пък той се връща в затвора именно, защото в затвора може да мечтае свободно и защото там не мисли къде ще спи и какво ще яде. В затвора е сигурен и е подсигурен. Освен това човек понякога избира сигурността пред свободата. Дори и в тази свобода ние избираме сигурността.

- Роден сте в Карлово и предполагам, че възрожденският дух на града, в който се е родил и Левски, ви е повлиял да бъдете бунтар. Отива ви да играете хъш. Чувствате ли се наистина бунтар?

- Чувствам енергията ми на бунтар. Въпросът е дали има нужда от моя бунт и когато има нужда от моя бунт тогава да се включвам, защото само ей така да се бунтува човек не е готино.

Когато трябва да бъда революционер, аз мога да съм революционер. Когато трябва да бъда оратор, мога да бъда и оратор. Всяко нещо с времето си. Преди години прочетох много хубава мисъл на умен човек, който казва така: „Вече не е време за революция. Вече е време за еволюция.“ От тази гледна точка, когато има нужда да бъдем революционери, вярвайте ми, пръв съм на барикадата. Но когато не провиждам идеята в желаещите да правят революция, няма какво да правя там. Когато няма идея, когато няма стратегия, когато няма бъдеще в тази революция просто предпочитам да се погрижа за хората, които имат нужда от мен по друг начин.

- Нуждае ли се България от нов Стамболов и смятате ли, че неговата личност – като държавник с твърда ръка, може да е извор на вдъхновение за днешните политици, но най-вече в ролята му на българофил?

- При днешните държавници проблемът е точно в тази дума – българофил. Когато Стамболов е действал и е мислил за България е бил истински държавник. А днешните хора, които смятат себе си за държавници, са всъщност политици. Да, може би имаме нужда от такъв тип човек, който да бъде водач и да провижда нещата и да ги случва. Но не забравяйте, че по времето на Стамболов не е имало демокрация и когато Стамболов удари по масата се чува чак в Истанбул или в Москва и всички знаят, че „монглоидният бик от Задунавието“, както са го наричали руснаците, няма да позволи този или онзи, цинично казано, да се изсерат на метеното в България.

Самата действителност и самият момент е родил Стамболов като такъв. Днешното време ражда други политици като Филип Димитров, като Радан Кънев, като Христо Иванов, като Мая Манолова. Такъв тип политици ражда днешното съвремие. Ако има нужда нашият живот да роди нов Стамболов, вярвайте ми, той ще го роди.

Христо Мутафчиев като Стефан Стамболов в "Духът на поета". На сцената актьорът си партнира с Валентин Танев и Павлин Петрунов

- Усетих ирония в гласа ви, изброявайки съвременните български политици.

- Не знам дали има ирония. Аз съм свидетел на прехода и съм ги виждал всичките. Както казвам в моноспекакъла: „Що власт се изреди да управлява“.

- Демокрацията отне ли ви нещо?

- Не, на мен демокрацията ми даде много. Даде ми самочувствие на свободен човек, но отнема по пътя на онези, които не разбират какво е демокрацията и не са готови за нея. Отнема от техните животи. И Стефан Цанев, и аз мислим, че демокрацията е красиво нещо, но е измислена от идеалисти, от възвишени хора, от гении.

Демокрацията е за умни хора, за съвестни хора, хора с морал, хора, които могат сами да се управляват, но напоследък те са малко.

- Във Великото народно събрание имаше много интелектуалци – депутати бяха ваши колеги актьори, писатели, художници, музиканти. Постепенно броят на творците в парламента намаля. Смятате ли, че в следващото Народно събрание трябва да намерят място повече интелектуалци?

- Работата в Народното събрание е преди всичко работа за юристи, хора, които познават добре правото и могат да съчиняват закони. Не смятам, че мястото на една голяма част от интелектуалците е в Народното събрание и ако влязат биха могли да променят законите, които касаят културата, изкуството, музиката, балета, операта, театъра в онази посока, в която евентуално всички да кажем „Браво!“ Законът няма нищо общо с изкуството. Законът само може да определи изкуството, да го характеризира и да му даде мерки и норми, чрез които културата и изкуството да се развиват.

Законът е в точки, в конкретности и в алинеи. Затова казвам, че няма нищо общо с изкуството. От тази гледна точка колкото повече умни хора, юристи и запознати със законотворчеството и със законите на Република България има в Народното събрание, толкова повече те ще търсят съдействие от нас като творчески организации, като синдикални организации, като организации, които са близо до изкуството. Ние сме посредникът между хората, които правят изкуство и хората, които правят закони, за да можем съвместно да изработваме конкретики и закони и те да бъдат в полза на обществото.

Веднага давам с пример Евгени Будинов, който опровергава донякъде моята мисъл, защото самият той като човек на изкуството се зае със закона за киното и стигна до края и аз го поздравявам. Разбира се, това не беше възможно без консултации от негова страна с творческите гилдии, с отделни личности, които могат да дават съвети в една или друга посока, свързана със закона. Така че Евгени си свърши много добре работата, за което лично аз съм му благодарен. Имаше депутати, които са част от нашия бранш, които с нищо не допринесоха в Народното събрание.

- Кого визирате?

- Колеги са и не бих искал да ги коментирам.

- Законът за филмовата индустрия обаче не беше приет еднозначно от киногилдията. Някои кинодейци протестират срещу закона, смятат, че е лобистки и обвиняват именно Евгени Будинов, че е прокарал лобистки текстове в полза на телевизионните продуценти, т.е. на тези, които снимат предимно сериали.

- Тези хора, които обвиняват Евгени Будинов в лобизъм по отношение на сериалите явно не са гледали сериали. Защото г-н Будинов играе само в един сериал и в никакъв друг сериал досега не е играл. За сметка на това нито един от тези големи кинотворци, които протестират срещу Евгени Будинов, не са го поканили в техен филм, за да участва. Казвам го това в кръга на шегата. В конкретиката на закона може да има точки, които да бъдат променяни във времето. Човек не може да твърди, че е измислил топлата вода и че е направил нещо идеално, след като в света вече съществува колелото. От тази гледна точка конкретиките се изчистват или в Комисията по култура, или по време на обществени обсъждания. Доколкото знам на ниво обществено обсъждане е имало доста срещи между министъра на културата и хората от киното, с доволните и недоволните.

Аз също присъствах на заседание на Комисията по култура в парламента и изразих своите мисли, чувства и вълнения. Първо, не виждам нищо лошо в това да има повече сериали. Второ, никой не пречи на големите български кинотворци да си правят художественото кино и сега. Дори нещо повече – вкарват се много повече средства за производство на кино, отколкото са били до този момент. Този закон обслужва по-скоро това – държавата да има ангажимент с много повече средства към производството на филми. Дали тези филми ще са сериали или художествено кино, което се дава по кината, това е друг въпрос. Това го определя законът. Ако там имат проблем нека да го кажат. Но аз не видях такъв проблем там.

И не на последно масто – не видях защо колегите, които са недоволни, че ще има повече сариали, защо не си признаят, че също гледат HBO и всички сериали, които правят големите творци. Навремето нямаше да видим Ал Пачино и Робърт де Ниро в телевизионен сериал, но сега вече ги виждаме и там. Светът се развива. Той не може да чака нашите кинотворци. Светът се развива и върви напред и ако ние бяхме зачеркнали този закон, вярвайте ми, само щяхме да сме изостанали с още 10 години назад. Не че сега не сме.

Председателят на Съюза на артистите по време на своя 50-годишен юбилей, който бе отбелязан на 4 април 2019 г. в Театър "Азарян"

- На 27 март е Международният ден на театъра. Ще се състои ли тогава церемонията по връчването на наградите „Икар“ на Съюза на артистите?

- За съжаление тържеството няма да е на 27 март, защото от Столична община имаме препоръка да преместим събитията малко по-нататък. Все още не знаем колко процента публика да вкараме в театралната зала – 30 %, 50 % ли или пък да е без публика. Затова взехме решение „Икарите“ да ги направим на 11 май – в Деня на Св.св. Кирил и Методий, като се надяваме, че дотогава вече ще има яснота и по отношение на мерките, и по отношение на развитието на епидемията, за да можем ние да предвидим участие на нашите колеги и на гостите в театралната зала.

- Миналогодишната церемония, която проведохте чак на 1 ноември в Деня на будителите беше много тъжна – празна зала на Народния театър. Дано тази година церемонията да е отново с публика.

- Аз съм оптимист, дори понякога съм безпочвен оптимист, но оптимизмът ме държи жив.

- Как върви ваксинацията сред вашите колеги?

- До миналата седмица вървеше много добре. Има театри, които изцяло са ваксинирани – не само актьорите, но и целият екип - доколкото знам това се отнася до Театър „Зад канала“, до Народния театър, Драматичния театър във Варна. Не виждам притеснения от тази гледна точка. Притесненията са само заради недостига на ваксини. Донякъде съчувствам на здравния министър, и на министър-председателя, че в случая са с вързани ръце, защото дозите с ваксини са предплатени, за да може да бъдат произведени, а в един момент производителят ти казва: „Съжаляваме много, но не можем да ви помогнем, защото не можем да смогнем.“ Чакайте, сливи ли имахте в устата да го кажете в началото, когато почнахте, за да не си правим ние планове, защото това обърква ваксинационния план в цяла България. В случая вината не е на българските власти.

- Вие ще се ваксинирате ли?

- Да, разбира се, но все още имам антитела. Изкарал съм коронавируса безсимптомно. Разбрах, че съм го срещнал, след като си направих тест за антитела. Оказа, се че титърът ми е много висок. Буквално съм бил пълен с антитела.

- Смятате ли, че през 2021 г. ще започнем да се връщаме към нормалността?

- Според мен да. Но аз съм достатъчно интелигентен, за да знам, че нищо няма да е същото, както преди. Може и по-хубаво да е.

- В навечерието сме на Националния празник – 3 март. Смятате ли, че този път може да бъдем по-обединени и да няма това разделение, което през последните години се случва между държавниците по време на празниците?

- Не смятам така, защото когато става въпрос за его, то не пита. Егото не пита какъв си – държавник ли си или си обикновен човек. Егото те удря в тавана и ти решаваш, че си сам юнак на коня и че всичко започва и свършва с теб, което не е вярно. Ако трябва да бъдем обединени според мен трябва да бъдем обединени в едно – ние живеем в една прекрасна страна, живи сме, животът предстои и имаме да се борим с едно гадно чудо, наречено коронавирус. Там трябва да търсим обединението. А пък държавниците да се джафкат, колкото си искат. Това само показва манталитета им и това е шоу за народа.

- Но доста пошло шоу.

- Пошло е, затова хората имат право да избират – да гледат как се джафкат държавниците или да дойдат на театър да гледат мен. 

ВИЗИТКА

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова. От 1995 г. е в трупата на МГТ „Зад канала“, където е създал десетки запомнящи се роли („Харолд и Мод“, „Големанов“, „Ритъм&блус“, „Човекоядката“, „Охранители“, „Зимата на нашето недоволство“ и др. Играе и в Народния театър "Иван Вазов" („Хъшове“, „Духът на поета“, „Плач на ангел“), в Театър „Възраждане“ („12 гневни“) и в Театър „Азарян“ („За теб“). Снимал се е в десетки филми и сериали, сред които „Дунав мост“, „Клиника на третия етаж“, „Църква за вълци“, „Под прикритие“, „Ягодова луна“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България. 

Снимки: Официален фейсбук профил
на Христо Мутафчиев и Народен театър