ИЗВЪНРЕДНО: Почина патриарх Неофит
Негово Светейшество издъхна във ВМА 11 години след като оглави православната църква
Патриарх Неофит почина на 78-годишна възраст във ВМА. Официално тъжната новина беше съобщена от Западноевропейския митрополит Антоний.
"Бог да прости Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит! Ще остане незабравим в сърцата ни с неговата любов, благост, смирение и търпение! Светъл път, Светейший владико!", написа дядо Антоний в социалните мрежи.
Българският патриарх беше приет в болница в края на ноември миналата година заради белодробно заболяване. Оттогава той не е излизал и не се е появявал публично. За съжаление състоянието му беше много тежко и лекарите се бориха за живота му повече от три месеца.
През февруари 2013 г. дядо Неофит беше избран за трети Български патриарх след възстановяване на Българската патриаршия през 1953 г.
Роден е в София на 15 октомври 1945 г. със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.
През септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.
Неофит е подстриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.
На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.
През декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.
Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.
На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.
След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен митрополитите за наместник-председател на Българската православна църква.
На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански. Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към България.