Кеворк като ваксина: Вирусът на истината

Топ
21:46 - 04 Април 2020
11206
Кеворк като ваксина: Вирусът на истината

След аварията в Чернобил на 25 април 1986-а имаше три дни мъртво време, и едва тогава се появи официалното съобщение на съветските власти – все пак, и това бе забележително постижение за тромавите навици на Империята.

Но Истината се просмукваше бавно.

Беше в разгара на Студената война - и Чернобилският Ад беше използван по-скоро като оръжие от арсенала на пропагандните мурафети, нерядко и като повод за неприкрито злорадство.

Още не се бяха сетили, че всички, рано или късно, могат да бъдат подвластни на Абсолютното Зло.

Че няма абонамент за неприкосновеност.

Сега, във Вихрушката на коронавируса, няма място за злорадство.

Но за егоизъм – колкото щете.

Някои действия на властите, включително и на нашите, удивително напомнят за забавените рефлекси на Старците от Кремъл.

Наблюдаваме същото инатене пред Истината, както и самодоволно говорене, което преминава в невротично – ония поне умееха да си стискат ченетата, може да бяха и изкуствени, но им вършеха работа.

Коронавирусът може да бъде, поне донейде, обезсилен главно с Вируса на Истината.

Някои хора обаче не си дават сметка, че един ден ще бъде събрано на едно място всичко, което е било изговорено от тях.

И това ще бъде един скръбен алманах от неточности, взаимно изключващи се твърдения, също и от самохвалства.

Апелът на Световната здравна организация бе повече от ясен:

„Намерете у кого се крие вирусът… Тестове, тестове, тестове…“

Вслушахме ли се в този апел? Ще ни дойде умът в главата, но със закъснение, както винаги. Уж все се развиваме ускорено - но и все пристигаме със закъснение, ако изобщо пристигнем някъде.

Това пък е гарнирано със безумния ни стремеж да наложим някакъв български модел, някакво българско ноухау, което накрая се оказва измишльотина.

Нищо ново няма да измислим. Гледайте какво правят германците - и толкова, тъй и тъй сте се скатали открай време под полата на Меркел, нали все с това се хвалим.

Тия дни американската посланичка Херо Мустафа удари едно рамо на нашия Щаб. Хубаво.

Но нямаше да е лошо и да беше прочела анализа на доктор Румен Хичев.

Ето защо: д-р Хичев ръководи едно от звената в антикризисното реагиране на пандемията в Министерството на здравето на САЩ! На САЩ.

Анализът му за ситуацията у нас е най-малкото смущаващ, да не използвам по-силна дума. Чуйте го поне.

Презентацията му я има в Мрежата.

Светът се превърна в една хавра.

Още преди две десетилетия някои автори описаха/романизираха опасността от пандемии като сегашната – например, Патрик Линч във „Вируси“.

Това не попречи на войнолюбци от всички бои да търсят все по-ефикасни биологични оръжия. И докато се готвят за Голямото Мърсуване, Всесилната Природа ни плесна по врата.

Преди няколко години бе разследвана Американската агенция за храните и лекарствата. Една от констатациите беше умопомрачителна: само в една от голям брой страни, които изнасят медикаменти и съставките им за САЩ, имало над петстотин производствени предприятия – а за една година Администрацията успяла да провери само тринайсет от тях!

„Откритият“ свят създаде условия за всевъзможни злоупотреби.

Лековерието отдавна взе надмощие над разумната предпазливост.

Експлозиите са неизбежни. Всичко е шоу – дори въртенето на Земята биха спрели, за да се покажат. Обама гледа в кабинета си екзекуцията на Осама Бен Ладен, и това се представя от медиите. Касапинът сто пъти заслужаваше съдбата си – но да наблюдаваш края му е някак прекалено/перверзно. Само Хилари Клинтън се разкихала, но обяснила, че има алергия.

Не ни съобщиха дали същата компания е гледала и содомизирането на хищника Кадафи, преди да го убият.

Гражданското общество у нас не се състоя. То се разпиля в различни неправителствени организации, немалко от които са успешно дирижирани от спонсорите им.

Да сте чули някоя от тях да задава неудобни въпроси за корона-кризата?

Есхил бил казал, че във всяка война първата жертва е Истината.

Сега, преди дори да е започнала битката, Истината вече бе пожертвана.

Някой беше написал, не си спомням в момента по какъв повод: „В един момент сме наперени петли, в следващия – перушина за бърсане на прах“.

Все пак, гражданската енергия намери своето убежище – и това са социалните мрежи и особено Фейсбук. Властите се опитват, понякога дори брутално, да „усвоят“/укротят и тази територия.

Държавата може да не поиска да чуе д-р Хичев, но Фейсбук с удоволствие ще го приюти – понеже няма навика да козирува на този или онзи. Нерядко Мрежата предлага и откровени фантасмагории, но както би казал Шерлок Холмс – „Когато си изключил невъзможното, онова, което остава, колкото и да е невероятно, трябва да е истината“.

Като изключим акциите на троловете – Привиденията, както ги наричам, а тяхната роля е почти изчерпана, всичко останало е спонтанно и истинско: и тъгата, и гневът, дори и пристрастията.

Истината се оглежда от всички страни, не се оглажда удобно – за нечий кеф.

Нашите уж простолюдни хора са много опасни: правят се, че ги водиш за носа, но безпогрешно различават нечия неувереност или пристрастност.

А и толкова са мамени, че безпогрешно разпознават лъжите. Особено ония, които трябва да ни носят някаква утеха – вместо Истината. Тя пък не е запазена за никого – ако имах телевизия, веднага щях да направя полемика между Щаба и д-р Хичев.

Приватизирането на Истината е невъзможно занятие.

И всеки опит да надраскаш името си върху нея е противен и пагубен.

Сигурно си спомняте известния афоризъм на Марк Твен: „Най-хубавото качество на истината е, че не ти се налага да помниш кога и какво си лъгал“.

Вижда ми се особено подходящ/поучителен по време на пандемия.

***

Никой човек не е остров, затворен в себе си;

всеки е парченце от сушата, частица от океана;

и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,

тъй както ако нос е бил отнесен или домът

на твой приятел, или пък твоят собствен;

смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;

така че никога не питай за кого бие камбаната;

тя бие за теб.

/Английският поет Джон Дън (1572 г. - 1631 г.)

Текстът е от стената на големия журналист Кеворк Кеворкян във фейсбук