Кирил Петков ексклузивно: Мечтата ми е Терминал 2 да се превърне в посрещащия, а не в изпращащия терминал

Кирил Петков е най-популярният политик сред младите – казват, че неговото управление като министър-председател ги е отърсило от апатията и е върнало интереса им към държавните въпроси. По-възрастните пък отчитат енергията му като плюс, особено в условията на нужда от бързи решения за страната в трудните времена на кризи. Какво обаче коства на Петков борбата за различната България, как вижда промяната оттук нататък, има ли предел, след който би се отказал от каузата си, разговаряме* със съпредседателя на Продължаваме промяната и водач на листата на коалицията с Демократична България в 23-и МИР в София.

Роден е на 17 април 1980 г. в Пловдив в семейството на Петко и Венета Петкови. Емигрира с баща си в Канада, докато е ученик, но се завръща в родината преди 15 години. Възпитаник е на „Харвард“, но води като лектор курсове в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Влиза в политиката като служебен министър на икономиката в кабинета на Стефан Янев през май 2021 г., а шест месеца по-късно с Асен Василев печели парламентарните избори и на 13 декември е избран за премиер със 134 гласа от тогавашното 47-о НС.

- Г-н Петков, честита пролет. Идва ли възраждането на България и политиката у нас с изборите на 2 април?

- Абсолютно настъпва възраждане. И ще Ви кажа защо – не защото има някаква промяна в броя на партиите, които се кандидатираха за участие в тези избори, а защото хората осъзнават най-сетне, че наистина съединението прави силата – първо извън парламента, а след това и вътре.

Това, което се случи, е, че вече осем партии, включително и земеделците от БЗНС и „Обединени земеделци“, се присъединиха в една голяма коалиция предизборно. А нейната цел е – най-накрая да поведе България към един нормален европейски живот. По-интересното е, че цели 77 граждански организации, които никога не са взимали страна в политиката до момента, защото са настоявали да са надпартийни, сега разбраха, че всъщност няма спасител. Те са включиха в книгата на обединението, а ние заставаме зад техните каузи. Няма спасители. Или си оправяме България заедно, или продължаваме да чакаме, да стоим в безвремието.

Тези 77 организации застанаха рамо до рамо с нас – сред тях са „Правосъдие за всеки“, природозащитници, борци срещу насилието над жени, „Спаси София“, „Град за хората“, защитници на правата на глухонемите. Ето, това е възраждането – когато хората разберат, че всичко зависи от самите тях. Това възраждане вече започна.

- Слоганът на кампанията Ви е „Има как“. А има ли с кого?

- Има и с кого. С всички българи, които имат визия за страната – различна от тази, която се изпълнява в момента. Всички българи, които имат кауза и са готови да застанат до нас, за да я осъществим заедно.

-  Споменавате „Спаси София“, а идват безспорно важните местни избори. Флагманът на тази организация Борис Бонев ли ще е кандидатът на настоящето обединение между Продължаваме промяната и Демократична България за кмет на София?

- Единственото, което ще кажа, е, че да, Продължаваме промяната, Демократична България и „Спаси София“ ще се явят с общ кандидат в битката за столицата. За това сме абсолютно сигурни, както сме сигурни, че ще победим в София с много. А името на този кандидат ще разкрием с приближаването на местните избори.

- Обратно към парламентарните избори – коя е според Вас по-опасната коалиция след вота на 2 април – с партия на статуквото, с някоя националистическа формация или с нов субект, който би получил парламентарно представителство?

- Смятам, че отново ще изненадаме всички социолози и всъщност ще получим много стабилна преднина, която ще ни позволи да управляваме страната. Откъде идва това самочувствие ще питате. От това, че до този момент тези 77 граждански непартийни организации не са били претегляни електорално от социологическите агенции. Това са организации с кауза и аз твърдо вярвам, че победата ще е наша. При това с много. Вярвам, че ще можем да сформираме правителство без компромиси.

- Е ли Движението за права и свободи възможен партньор за Вас? Защото според Европа или поне според белгийския премиер Александър де Кро това е така, след като подкрепи и Продължаваме промяната, и ДПС за вота?

- Вижте, опитаха се да слеят двете послания на белгийския премиер. ДПС е част от либералите в Европа, също като Александър де Кро. Това, което той каза за ДПС, е, че да, той като либерал, подкрепя всички либерални формации в ЕС, включително и Движението. Това беше просто общата му теза като либерал. Докато това, което каза за нас, бе, директна агитация: „Гласувайте с бюлетина номер 12, ако искате да намалите корупцията в България и да влезете в Шенген“. Едното е обща либерална подкрепа, другото е директна подкрепа за нас.

Разликата е огромна, нали? Лично аз друг път не съм срещал премиер на чужда европейска държава да изрази такава позиция с категоричност и дори да заяви и назове номера на бюлетината, с която може да бъде реализирана промяната.

- Г-н Петков, има ли лица в самата „Промяна“, които Вие някога сте подрепяли, а след това силно сте се разочаровали?

- Най-голямото ми разочарование си остава Има такъв народ, с която управлявахме. В началото мислех, че това са хора, които, също като нас, искат да бъдат част от промяната на страната, а се оказаха клиентелисти на статуквото, опитващи се да усвоят корупционните пари. Слава Богу, не успяха. Но това ни коства управлението.

- Кой е големият враг на страната към днешна дата?

- Най-големият враг на страната са всички политици, държавници, хора в обществения сектор въобще, които смятат, че парите на хората са техни пари. Това е огромната корупционна машина, зад която стоят немалка част от политическите партии у нас.

Ние се борим именно срещу това. Не ми се иска да има повече избори, но това, което ни се случва, доказа, че ние няма как да станем партньори на корупцията само и само, за да постигнем измамна стабилност. Ние сме готови да поведем България напред – без корупция и с нормален европейски живот, на колкото и избори да се налага да се явим.

- Превърна ли се държавният глава Румен Радев от обединител също във враг?

- Вижте, критикували сме правителствата на Румен Радев, но също така е имало и политики, които сме оценявали. Бяхме изключително критични по отношение на изразеното желание за връщането обратно на „Газпром“, например, както и че преназначиха част от държавните служители от времето на ГЕРБ отново на върха на администрацията. Сред тях са и хора, отговарящи за еврофондовете.

Отправихме забележки и срещу алармистките, неверни изказвания на финансовия министър Росица Велкова. Която първо каза, че има голям проблем във финансите на държавата, а на следващия ден опроверга сама себе си. Истината обаче е, че има и добри министри.

И сме отчели тази им роля. Например, това е министърът на правосъдието, който се бореше да вкара закона за контрол върху главния прокурор. Както и регионалният министър г-н Шишков, който все пак осветли факта, че в гордостта на ГЕРБ – магистралите, 1/3 от асфалта го няма. Така че да не генерализираме – изтъкваме нещата, от които сме доволни, но и не пестим критиките за политиките, които бавят страната в развитието й и са против националния интерес.

- Значи ли това, че Крум Зарков би могъл да намери място в бъдещото редовно управление?

- Не, просто означава, че харесваме неговата борба и предприетите от него първи стъпки за съдебна реформа – да имаме контрол върху главния прокурор Гешев. Но аз лично искам да отидем много по-нататък. Искам да премахнем фигурата на г-н Гешев и неговата позиция.

Така, както нямаме главен съдия, така да нямаме и главен прокурор, за да няма монопол върху прокуратурата, както досега. И да се прекрати практиката един човек да опъва чадъра над всички действия на прокуратурата. Всичко това трябва да се промени. Нека дам пример – в повечето европейски държави няма главен прокурор.

- Изправена ли е България наистина пред хипотеза за фалит, г-н Петков, или всичко, изречено от финансовия министър, бе един предизборен кьорфишек?

- Ние така го разчетохме. Ако си спомняте, преди предишните парламентарни избори пак имаше много страшна пресконференция за студената зима без газ, за бюджетен дефицит от над 6 процента. Накрая на годината видяхме, че нито зимата беше люта, нито дефицитът е скочил над 3 на сто, а всъщност се закова на 2,9 % и това на фона на трикратното увеличение на пенсиите на хората.

- Гледате ли към 4-годишен хоризонт на управление? Досега се говореше за една, максимум 2 години заради турбулентното време…

- Определено да. Защото се видя, че за 164 дни управление почти нищо не може да се постигне.

За 4 години обаче съм убеден, че можем да направим огромна промяна за цялата държава. Тогава ще се види разликата.

- Такова редовно управление, Вие като фен на сноуборда – спорт, изискващ доминиращ крак, как ще поведете – с левия или с десния?

- Истината е, че един добър сноубордист, а аз смятам себе си за такъв (смее се – б.а.), управлява еднакво добре напред и с двата крака. Независимо кой е по-удобен в началото, ако наистина смята да става победител, ще му се наложи да докаже, че умее и с ляв, и с десен напред.

Готов да стъпи и на борда, и в управлението на държавата още веднъж 

- Има ли грешка в предишното управление, която бихте поправили, ако можехте?

- Да. Допуснахме грешката, че дадохме на различните партии отделни министерства и си мислехме с това, че всяка от формациите ще си носи сама отговорността за случващото се във ведомството, управлявано от нея. Така изпуснахме контрола върху част от тях и реално трябваше да се борим с част от коалиционните ни партньори – в случая ИТН. Това е грешка, която втори път няма да допуснем. Всяко министерство трябва да бъде под контрол. А партиите в коалицията трябва взаимно да се контролират една друга. За да не си мисли някой, че може сам да си организира политиките в дадена държавна дейност.

- Кои са формациите, за които с Демократична България изрично си казахте, че няма шанс да станат част от  бъдещо управление и че са абсолютно забранени като партньори?

- Отговорът на този въпрос минава през отговора как ще изглежда правилната форма на управление. Първата стъпка пред нас е да извоюваме голяма преднина пред втората политическа сила ГЕРБ – това не зависи само от нас, а от всички граждани – от всички пенсионери, от всички млади хора. Когато го постигнем, ще изнесем една позитивна политика за управление. Всъщност нашата идея никога не е била да влизаме в разправии в парламента, напротив – искаме да движим България напред.

Идеята ни е да предложим едни много ясни 5 позитивни политики пред обществото и останалите парламентарни сили. Първо: фокус върху малките и средни български ферми така, че да произвеждаме българска храна, а не, както в момента – да внасяме 70% от месото, 50% от доматите, 45% от яйцата, 30% от млякото.

Единственият начин да намалим цените на храните в България, е отново да започнем да ги произвеждаме тук - от български производители за българските семейства. Само тогава ще бъдат и на български цени.

Вторият ни приоритет е, че искаме много сериозно да инвестираме в регионите. Планът ни е да се вложат 25 милиарда в Северна България и 25 милиарда – в Южна, за да се постигне паритет на развитието им. Идеята ни е да преодолеем разликата в доходите между София и провинцията и да постигнем България на една скорост. Това е изключително важно, защото в момента регионите изостават.

Следващият приоритет са образованието и здравеопазването. Трябва да запазим младите лекари в страната на всяка цена. Затова предвиждаме минималната заплата на медицинската сестра у нас да е 1500 лева, а на младия лекар – 2000. Същото се отнася и за учителите. И най-сетне парите в образованието да следват качеството. Това означава, че заплатите не просто трябва да са поне 125% от средните в страната, но възнагражденията в образованието трябва да се образуват и на база качество на процеса – което зависи от оценките и представянето на учениците.

Не на последно място - вярваме и искаме пълноправното членство на България в Шенген. Защото малките български фирми трябва да могат да се конкурират с европейските. Следователно, те не могат да си позволят да чакат по 3 часа на Дунав мост. Затова още ни е необходима и евтина енергия с максимално голямо българско участие при производството.

Това са политиките, които ще сложим на масата на преговорите за правителство и управление в следващите 4 години. След 5 пъти поредни избори цената, която ще платят тези, които откажат да подкрепят такава позитивна програма и гласуват „против“ нея, ще е много висока за всяка партия. Надяваме се, че партиите, ако щете от чувство за самосъхранение, ще я подкрепят.

В противен случай, наказанието на избирателите ще е сурово. Затова съм и толкова сигурен, че ще имаме редовно правителство, при това без да се налага да работи в условията на компромиси, както предишното.

- Парадоксално обаче, по тези 5-6 приоритета, дори партии като „Възраждане“ биха се обединили с вас. Е, може би с изключение на членството в Шенгенската зона… Готови ли сте да приемете подкрепа и от такива фракции?

- Поставяме нещата по следния начин. Ние като първа политическа сила предлагаме приоритети за управление на страната пред депутатите. Очакваме всеки народен представител, който иска да види България напред и развиваща се, да ги подкрепи. Толкова е просто.

- Обвиняват ви, че личният ви морален компас се различава от общоприетите у нас ценности? Усещате ли някъде да сте прекрачили границите в последните 2 години?

- Ще Ви отговоря така. Не мога да разбера и не мога да си представя, че корупцията у нас все още продължава да се възприема като нещо нормално. Може да звучи екстремално, когато казвам, че имам нулева толерантност към корупцията, но моята баба ми казваше: „Не забравяй, рибата се вмирисва откъм главата“. И затова – няма как да очакваме промяна без този тон спрямо корупцията. Ще продължа да се боря. Може моите усилия и реторика ми по отношение на корупцията да изглеждат екстравагантни за балканските ширини, но държа това да е в основата на политиката ни.

- Как Ви се отразява кампанията на Вашите опоненти, построена до голяма степен на базата на атаки срещу личния Ви живот? Къде е границата, която бихте сметнали за прекрачена и никакви разговори с такава формация след това не биха могли да се осъществят за общо управление?

- Всъщност ние в момента сме обект на публични атаки от нашите опоненти по всички възможни флангове. Има около 3500 статии на месец, които се пишат изцяло на базата на лъжи и клевети, отправени към нас.

Атакуват не само мен, но и абсолютно всички, с които съм работил. При това с невероятни измислици. И да, осъзнаваме, че всъщност хората, които финансират тази очерняща кампания, имат просто една цел и аз я разбирам прекрасно – отново да стигнат до изсмукването на публичния ресурс.

Истината е, че малък брой българи, но много добре координирани, се стремят по всякакъв начин отново да се доберат до това. А ние се опитваме да координираме големия брой българи, които вече са решили и категорично казват „стига толкова“. Когато 4 милиарда трябва да се преразпределят вместо по банковите сметки на няколко фирми към пенсионерите, към младите семейства, в образованието и здравеопазването, разбирам защо опонентите ни са готови да инвестират огромни средства в атаки срещу нас. И дори не става въпрос за самите партии. А за интересите, които стоят зад тези партии.

- Склонни ли сте да вярвате на ГЕРБ, че вече гледа към европейската си същност и загърбва миналото си, каквото го познаваме?

- Това, което видяхме, е, че ГЕРБ наистина получи много сериозен шамар от нашите северноатлантически партньори. Да видят името на финансовия си министър в списък на едни от най-корумпираните хора в Европа и да се озове там не защото е взимал, а защото е давал пари така, че цели закони като Закона за хазарта да се променят…

Всичко това показва много ясно сигналите отвън, че ГЕРБ няма друг избор, освен да предприеме завой към антикорупционно поведение и да подкрепи смяната на главния прокурор. Защото в последните 4 месеца тази партия отново демонстрираше фалшивото си желание да подкрепи съдебната реформа. Е, вече ще й се наложи. 

- Но докато не докаже намерението си за промяна, не може да бъде Ваш партньор?

- Първата стъпка за това е – когато предложим правителството с петте основни политики, включително смяната на Гешев сред тях, ще трябва да го гласуват…

- Случвало ли Ви се е толкова да се отчаяте от ситуацията в страната, че единственото упование да Ви остане молитвата и къде всъщност е мястото на вярата във Вашето семейство?

- Дядо ми беше настоятел на църквата „Св. Седмочисленици“ в София. Той беше силно вярващ, православен християнин.

Като дете съм прекарал немалка част от летните си ваканции в Рилския манастир. Да, вярващ християнин съм и аз, но не парадирам с това. Няма да ме видите с камерите по светите места да се показвам.

- Запази ли се, г-н Петков, здраво семейството Ви след всички атаки, на които бе подложено и то?

- Съпругата ми ми каза: „Аз съм готова да платя цената на публичните фалшиви атаки, идващи срещу теб. Правя го, защото вярвам в промяната за България“.

Само мога да благодаря на Линда за огромната подкрепа.

- Къде се виждате след изборите – в Народното събрание или отново в Министерския съвет?

- (отговаря светкавично – б.а.) О, със сигурност, категорично, в изпълнителната власт. Там чувствам, че мога да направя по-големи промени. Смятам, че в Народното събрание далеч по-добре се вписват хората с юридическо образование. Докато икономисти като мен се вписват много по-удачно в изпълнителната власт.

- Ако така се стекат обстоятелствата след 2 април, готови ли сте отново да поемете премиерския рул?

- Никога не съм се водил от каквито и да е лични кариерни амбиции. Ще поема онази роля, която би ми дала най-големи възможности да движа страната напред. Ние с Демократична България сме един отбор с кауза и ролите в този отбор зависят от това къде кой би бил най-подходящ в името на общата ни кауза. Никога не съм бягал от отговорност и отново съм готов да я поема.

- Имало ли е случай децата Ви да Ви помолят: „Татко, спри“?

- Не. Но децата ми се интересуват, питат ме за развитието на България. Много се радвам, че те рано съзряват в това отношение. И отсега, особено по-малките ми две дъщери – на 15 и на 11 години, разбират как работи държавата и как могат да се борят за нея. Мисля, че досега им беше по-скоро полезно да бъдат част от едно семейство, което наистина иска да промени България.

- Кога Терминал 2 би бил единствената възможна опция?

- Никога. Потенциалът на България е толкова голям, имаме страхотни хора, работещо земеделие, красива природа. Трябва да се преборим за бъдещето й, не можем да се предаваме. Моята мечта е Терминал 2 е да се превърне в нарицателно за терминала, на който пристигат българите от чужбина, а не терминала, от който напускат страната.

Време е да заживеем европейски живот, казва бившият премиер  

Снимки: "Продължаваме промяната" и личен архив