Колко вредно е всъщност наргилето?

С едва 87 гласа „за” депутатите внесоха поправки в Закона за здравето, с които забраниха пушенето на наргиле в закрити обществени места. Това включва работните помещения, прилежащите терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца, площадките за игра и на местата, на които са организирани мероприятия за деца и ученици. Забранява се пушене на наргиле в спортните обекти, летните кина и театри — по време на спортни и културни прояви.

Освен това поправките забраняват предлагането и продажбата на наргиле и консумативи за него на деца. Текстовете в проектозакона, който трябва да се гласува още веднъж в пленарна зала в рамките на месец, предвиждат глобите за пушене на цигари в закрити обществени помещения да важат и за наргилетата. Забраната удря най-вече добилите широка популярност шиша барове, в които се пуши наргиле. (Шиша и водна лула са други популярни наименования на наргилето. Първото е широко разпространено в арабските държави.)

В мотивите си за промяна на Закона за здравето депутатите посочват, че България е на пето място сред 42 държави по процент деца на възраст между 11 и 14 години, които пушат наргиле поне веднъж седмично. Да се забранява пушенето на наргиле от непълнолетни е напълно в реда на нещата, но да се ограничават правата на пълнолетни граждани понеже някой не може да си контролира наследниците е точно толкова нелогично, колкото да се забрани въобще шофирането, понеже понякога и тийнейджъри сядат зад волана и правят поразии.

Куриозното в случая е, че идеята да се забрани пушенето на наргиле на закрито идва от “Обединени патриоти” — същите, които миналата година поискаха в услуга на бизнеса да се върне пушенето в обособени зони в заведенията. Тогава парламентът отхвърли тази идея.

Истерията с пушенето на наргиле се разгоря в последната година след един нещастен инцидент в Бургас, покрай който се разбра, че тийнейджърите у нас са сред най-ревностните почитатели на водната лула. Оттогава, без да са изпушили дори едно наргиле през живота си, лекари, журналисти и политици се надпреварват да обясняват колко опасно е то, а основният довод е съмнителен текст, циркулиращ из интернет, според който едно пушене на наргиле се равнява на изпушването на сто цигари.

А колко вредно всъщност е наргилето и струва ли си да превръщаме обсъждането на това в основна обществена тема?

Извън всякакво съмнение пушенето във всичките му форми е вредно и това е добре известно както на около 1,3 милиарда души по света, задоволяващи никотиновия си глад с помощта на цигари, пури, лули, наргилета или някои от модерните им алтернативи, така и на недолюбващите тютюневите изделия. Твърденията, че някоя от разновидностите на тютюневите изделия е по-опасна за здравето от другите са чисто субективни и определено лобистки. Това включва и мненията на експерти с диплома по медицина. Мнозина пyшaт нapгилe, нo избягвaт цигapитe, тъй кaтo ги cмятaт зa вpeдни. Факт е обаче, че около 30% от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на консумацията на тютюн под една или друга форма.

Проблемът с наргилетата е, че върху тях се прилага директно установеният модел за токсичност на цигарите, а те са напълно различна категория продукти. Сравняването на употребата им е абсурдно и е лишено от смисъл поради спецификите на съответните тютюневи изделия, честотата и начинът на употребата им.

Вредата от наргилето зависи от използвания тютюн, типа наргиле, приготвянето и продължителността на пушенето, както и колко често се пуши.

Смесите за пушене на наргиле обикновено се наричат тютюн, но на практика се приготвят от определено количество специални сортове тютюн с меласа (продукт, получаван при преработката на захар или мед), дестилирана вода с плодов вкус, глицерин и други добавки. Сместа е с консистенцията на конфитюр. Самото пушене на такава смес не е за да се извлече някаква полза от никотиновото съдържание, което в случая е по-малко от цигарите, а за да се усети плодовият аромат.

Сериозен недостатък при наргилетата е, че не се следи стриктно качеството на смесите за пушене, както се процедира при цигарите. В масовия случай количеството на тютюна не превишава 20-30%, а на пазара се предлагат вече и смеси без тютюн — резултат от антитютюневите кампании по света. При всички положения количеството на пристрастяващата съставка — никотинът — в смесите за наргиле е значително по-малко от това в цигарите. Това обаче не прави пристрастяващият му ефект по-слаб.

При пушене на наргиле хората се интоксикират с по-голямо количество въглероден оксид и катран, но пък цигарите водят по отношение на показателите нитрозамини, акролеин, пропиленоксид, етиленоксид и полиароматни въглеводороди — все доказани отрови и канцерогени.

Разпространено е напълно погрешното мнение, че водата в наргилето пречиства вдишвания дим. Водата наистина задържа част от саждите и катрана, но и доста от тях преминават бариерата. Никотинът е водонеразтворим и няма как водната бариера да го спре. Истинското предназначение на водата е да охлади дима, а не да го направи безопасен. Понеже димът от наргилето е охладен, той се инхалира в много по-големи количества.

Любопитно е (а всъщност е скандално) как експертите ca cтигнaли дo зaключeниeтo, чe нapгилeтo e мнoгo пo-вpeднo oт цигapитe. Те сравняват нeoбxoдимoтo вpeмe зa изпyшвaнe нa eднo нapгилe c ЕДНА цигapa и количествата на вдишваните химични съединения и установяват, че чoвeк пoлyчaвa 125 пъти пoвeчe дим, 25 пъти пoвeчe cмoлa, 10 пъти пoвeчe въглepoдeн oкcид и 2,5 пъти пoвeчe никoтин. Затова и тръгнаха абсурдните и смехотворни изказвания, че наргилето е сто пъти по-вредно и опасно от цигарите. 

Сметката определено е правена без кръчмар. Не може да се сравняват калориите в залък хляб и в цялата филия, при това доста дебела филия.

Реално съпоставяне е трудно да се направи, защото обикновено цигарите се пълнят с видове тютюн, различаващи се чувствително по количеството никотин в него. Различни по състав са и смесите за пушене на наргиле.

Като добавим индивидуалните предпочитания за пушене на хората — 10, 20, 30 или дори повече цигари дневно; едно наргиле дневно или седмично, изпушено самостоятелно или споделено с компания… и разбираме защо всички сметки са силно условни.

Впрочем, забелязахте ли думата ЕДНА по-горе?

Да познавате човек, който пуши по една цигара на ден? И аз не познавам. Въпреки непрекъснатите стремежи за ограничаване, кутийката от 20 цигари до вечерта е опразнена. За заклетите пушачи пък това е дозата до обед. От друга страна, наргилето се пуши около час, а нерядко и по-дълго. В масовия случай рядко се пали повече от веднъж дневно. Мнозинството почитатели на ароматния дим дори го правят още по-рядко — веднъж-два пъти седмично. Пушиш веднъж и толкова. Не можеш да разнасяш наргилето с тебе по улицата, да го палиш на спирката на градския транспорт или в офиса (последното вече е съвсем невъзможно съгласно гласуваните от парламента поправки в Закона за здравето). Значително по-достоверна изглежда преценката на Световната здравна организация — една употреба на наргиле дневно се равнява на десет изпушени цигари. Съпоставено с преобладаващите навици у пушачите (средно кутия дневно), това категорично не поставя любителите на наргилето пред толкова зловещ здравен риск, колкото се опитват да го изкарат журналисти, политици и здравни чиновници.

Една пулмоложка обаче стана риалити звезда с непрекъснатите си воаяжи в сутрешните блокове на телевизиите и натякването на едни и същи противоречиви данни.

Количеството на дима от наргилето не е показател за токсичност. Обемът му наистина е значително по-голям, но в преобладаващата си част това са водни пари.

В дима от наргилето се откриват над 140 химични съединения.  При горенето на цигарите се развива температура от няколкостотин градуса и се образуват цели 4700 различни вещества! Има причина това да е така. При цигарите тютюнът гори, а при наргилето има бариера между въглена и сместа за пушене. Гори въгленът, но не и сместа. Тази несъществената на пръв поглед разлика е причината за драстичната разлика в броя и естеството на получените крайни продукти.

В 1 литър дим от наргиле се измерват средно 1,79 милиграма въглероден оксид (СО). За една сесия — средно 100 всмуквания — пушещите поглъщат 179 мг СО. Количеството на СО при изпушване на една цигара е средно 11,7 мг.

Статистиката показва, че пушенето в световен мащаб отнема около 7 милиона човешки живота годишно. Толкова са и жертвите от дишането на замърсен въздух. За мръсния въздух допринасят и непушачите, които не слизат от автомобилите си.

Непрекъснато се изтъква напоследък, че при пушенето на наргиле се отделят опасни вещества, част от които са канцерогенни. Същите и дори по-опасни химикали отделят автомобилите, ТЕЦ-овете, химическата промишленост и дори барбекюто в задния двор. Дали да не ги забраним всичките заради несъмнените им вреди за здравето?

Ракът съвсем не е единствената заплаха, която дебне пушачите на наргиле. Според здравните специалисти чакат ги още хронична обструктивна белодробна болест, периодонтит и всякакви други злини. Освен това според тях “вдишването на въглероден оксид води до припадъци при някои пушачи поради острата интоксикация — намаляване на преноса на кислород от кръвта в клетките. Това води и до повишено кръвно налягане и увеличаване обема на сърцето”. И още: “Пушенето на наргиле, освен до опиянение, може да доведе до разконцентрация на поведението и агресия.”

Като пушач с дългогодишен стаж не помня да съм виждал някога припаднал от пушене на наргиле човек. Но пък пияни хора се срещат доста често. Някои дори се качват обилно почерпени на автомобилите си. А някой да е виждал тъжен или изнервен човек да пуши наргиле? Точно обратното — ритуалът обикновено се случва в съвсем приятелска среда с близки хора. Тъжните хора пушат цигари, посягат към тежки дроги, наливат се с алкохол и гълтат медикаменти като антидепресанти.

Неслучайно по-възрастните почитатели на наргилето споделят, че “Цигарите са за нервни хора, надпреварващи се с времето хора, хора в движение. Когато пушите наргиле имате време да мислите, то ви учи на търпение и толерантност, предразполага ви да се насладите на добрата компания.” Затова наргиле обикновено се пуши в приятната обстановка на някой клуб.

Наргилето обаче крие някои опасности, които не са присъщи за пушачите на цигари. Освен щетите, които нанася димът, допълнителен увреждащ здравето фактор може да се окаже и споделянето на наргилето — вероятността за прихващане на неприятни инфекциозни болести като херпес и хепатит не трябва да се подценява. Рискът е както при половите заболявания — трябва внимателно да си подбираш компанията.

Няма гаранция, че наргилетата по заведенията ще са почистени щателно. Това повишава вероятността за предаване на гъбични инфекции и на хеликобактер пилори — опасна бактерия, която причинява хроничен гастрит, язва и предразполага към рак.

Не е трудно да се досетим откъде идва масираната атака срещу наргилето. Обикновено потокът на парите е доста приличен ориентир за всички злини по света, а картината в случая се допълва от непрекъснатите ограничения и забрани за пушене. Загубите на цигарените компании в световен мащаб се изчисляват на милиарди долари и тенденцията е за постоянен спад.

Защо припалваме?

Никотинът е органично съединение, заслужило лошата си репутация поради това, че е основната съставка на тютюна, която кара пушачите отново и отново да се завръщат към вредния навик. Физиологичните и психичните ефекти на тютюна се дължат именно на него. Когато никотинът попадне в белите дробове, кръвообращението го пренася до мозъка за около 7 секунди. Като следствие от въздействието му върху клетките на мозъка се отделят медиатори, които влияят върху поведението. Никотинът въздейства и върху периферната нервна система, което се изразява в повишаване на кръвното налягане и пулса.

Никотинът взаимодейства с определен тип рецептори (в негова чест те са наречени N-рецептори), които стимулират секрецията на допамин в някои структури на мозъка — в частност т. нар. мезолимбичен път. Това е системата, която регулира чувството за удовлетвореност и която се активира всеки път, когато консумираме любимата храна, правим секс или зануляваме кредитната си карта в мола. При пушенето високите концентрации на невротрансмитера допамин, който създава приятното усещане, допринасят за развитие на никотиновата зависимост.