Криминалната музикална мистерия „Записки на жената призрак“ с премиера в четири държави

Съвременната музика среща съвременната поезия на 2 юли 2025 г. от 19:00 ч. в камерна зала „България”, която ще се превърне в сцена на местопрестъпление. Една истинска криминална мистерия поставя под въпрос самото ни възприемане на реалността. Един женски глас разследва света в първо лице.

Какво научаваме от следите, които оставяме след себе си? Можем ли да се доверим на собствените си свидетелства? Виновни ли сме всички и знаем ли това Монодрамата на „Записки на жената призрак“ не разгадава мистерията, само я прави по-красива и по-страшна.

Тази година творбата ще бъде представена за първи път в София, а след това във Ванкувър и Виена. През 2026 г. ще бъде и първото представяне в залата на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим.

Премиерата на събитието е част от програмата на фестивала „Софийски музикални седмици“. Автори на „Записки на жената призрак“ са композиторът Георги Арнаудов и писателката Яна Букова.

Спектакълът е международна копродукция с участието на изпълнители от четири държави: мецосопраното Ана Бинета Дюф от Германия, пианитската Евгения Радославова, чилийският саксофонист Алваро Колaо Леон, австрийският виолончелист Матиас Гредлер, Мирослав Димов и Чарли Милов на ударни инструменти и актрисата  Мартина Апостолова. Диригентската палка ще бъде в ръцете на Вилиана Вълчева.

Произведението е музикална интерпретация на 15 поетични фрагмента от едноименния цикъл на Яна Букова, публикуван през 2024 г. от Ugly Duckling Presse, Ню Йорк в превод на английски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова.

„Записки на жената призрак“ излиза на български език през 2018 г. от издателство „Жанет 45“. Същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието Drapetomania. През 2019 г. „Записки на жената призрак“ печели Националната награда за поезия „Иван Николов“. Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и др., и включени в множество антологии.

Текстът е фокусиран върху теми като опасностите на утопията, механизмите на насилието, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Думите и музиката взаимно се захранват в резки интонации, афористични проблясъци, експлозивен ритъм и моменти на почти болезнена интимност. Монологът на героинята се разгръща в свидетелство на един трагично неотменим, екзистенциално заложен в човешката ситуация Actus reus („виновно действие“), при което всеки едновременно търпи и съ-участва в цялата агресия и жестокост, съществуваща в света.

Мартина Апостолова

Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ се открива за първи път на 24 май 1970 г.

Отстоявайки основната си цел – да представя пред българската публика най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо равнище – фестивалът получава международно признание с приемането му през 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет, в която членуват престижните фестивали от цяла Европа.

В „Софийски музикални седмици“ участват симфонични оркестри, като Виенската, Берлинската, Ленинградската филхармония, оперни театри и балетни трупи от Италия, Франция, Швеция, Великобритания и др. страни, диригенти от световна величина, знаменити инструменталисти и певци, световноизвестни камерни състави и много други. Българското присъствие е достойно защитено от Софийската филхармония, Софийската опера, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Симфоничия оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, извънстолични хорове и оркестри, изявени солисти-инструменталисти и певци.