Марион, в която е влюбен светът (УБИЙСТВЕНИ СНИМКИ)

Марион Котияр. Французойка, удивително красива, предизвикателно секси и невероятно талантлива, в която светът е болезнено влюбен. В родината си пък актрисата е толкова обичана, че през 2006 г. бе обявена за национална забележителност на Франция, след като е избрана и за най-чаровната актриса.

Пленителната Марион бе изловена от папараци на плажа, докато се забавлява в компанията на съпруга си Гийом Кане, с когото имат две деца. Сексапилът й побъркал очевидците, в което репортерът на Lupa.bg е абсолютно убеден. Цензурирахме кадрите от фотосесията, защото съвършенството й е очевадно и без да точим лиги по апетитното й тяло.

Марион Котияр е родена на 30 септември 1975 г. в Париж. Тя печели известност с нейната интерпретация върху образа на Едит Пиаф в игралния филм на Оливие Даан "Животът в розово"/"La vie en rose" (2007), за който получава Оскар, Златен глобус, филмовата награда на Британската академия и френския Сезар.

Впоследствие заваляват предложения и за американски филмови продукции като музикалния "Девет" (2009) или пък научнофантастичния филм "Генезис" (2010). Към този момент Марион се подрежда и сред най-скъпо платените актриси в света, пишат колегите от seen.bg.

Освен с актьорската професия Марион е силно обвързана с темата: екология, като голяма част от времето си тя отдава на каузи, свързани с нея. Активистка и говорителка на Грийнпийс, на 14 юли 2016 г. Котияр е обявена за рицар на Световния легион от министъра на околната среда, енергетиката и устойчивото развитие, за своя повече от двадесет години ангажимент към опазване на околната среда.

Но тя не идва от семейство на еколози, а от актьорско. Майка й Нисеемо Тейлауд е актриса, а баща й Жан-Клод Котияр е актьор и режисьор, също така и основател на театралната група "Cotillard" и учител в драматичната школа в Париж. Марион има по-малки братя близнаци - художникът и скулптор Куентин и писателят Гийом.

Започва артистичното си образование в Орлеан и получава първата си награда през 1994 г. в местната консерватория за изкуство Dramatique.

Две години след появяването си в епизод от популярна американска телевизионна сага "Шотландски боец"/"Highlander", Марион прави дебюта си за игрален филм през 1994 г. в любовната история на Филип Харел "Историята на момчето, което искаше да се целува".

През 1997 г. настъпва повратен момент в кариерата на Котияр. Тя е избрана от френския режисьор Жерар Пире да участва в неговия знаменит филм "Такси" (1998), написан и продуциран от Люк Бесон, който се снима в Марсилия и разказва за приключенията на таксиметровия шофьор Даниел Моралес, изигран от Сами Насери.

"Такси" става най-успешната комедия на Франция през това лято и за години напред, а Котияр - известна на широка аудитория. За ролята на Лили Бертинео тя е номинирана за първи път за "Сезар", френският еквивалент на "Оскар", за най-добра млада актриса. Гледаме Марион и в продълженията на "Такси“ през 2002 и 2003.

През 2004 Марион играе във филма на режисьора Жан-Пиер Жоне – "Най-дългият годеж" – драма за Първата световна война, където си партнира с Одри Тоту. Котияр е в образа на лека жена: Тина Ломбарди, която е в търсене на любовника си. Постепенно обаче се оказва, че любовникът е убит във войната и следва смъртоносна битка за отмъщение срещу виновниците.

Интересни факти около заснемането са, че Марион се включва твърде късно във филма, което води и до проблеми, както отбелязва режисьорът в коментарите си към DVD-то на филма. Тя изпитва трудности, а нервите й са сериозно опънати, тук ръка й подава Одру Тоту. Независимо от трудностите, Марион получава похвали през 2005 г. за представянето си от критиката и награда Сезар най-добра поддържаща актриса.

След световния успех на "Най-дългият годеж", Котияр е една от най-търсените актриси във Франция и работи върху пет филмови проекта от 2006 до 2007, включително и върху англоезичната комедия на Ридли Скот "Добра година" заедно с Ръсел Кроу, като всичко това я води и до главната роля във филма "Животът в розово" (2007), посветен на неповторимата френска певица Едит Пиаф, за който получава всички възможни най-престижни филмови награди.

За втори път в историята на киното чуждестранна актриса, която говори на собствения си език, е отличена с наградата Оскар за главна женска роля в чуждестранен филм след София Лорен ("Чочарка").

Малко след получаването на наградата в интернет изтича дадено от Марион интервю година по-рано за телевизионната програма "Пари Премиера". В него тя изказва предположения, че атаките срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. са резултат от американска конспирация, както и че се съмнява, че стъпването на Луната през 1969 наистина се е случило.

Въпреки че Марион наема адвокат, който обяснява, че изявленията й са извадени от контекста, американските медии обявяват, че перспективите за кариера на френската актриса в Холивуд са нищожни. След огромния успех на "Животът в розово" тя участва във филма едва две години по-късно в холивудската продукция "Обществени врагове"/"Public Enemies", където си партнира с Джони Деп.

Още същата година следва изява и в музикалния "Девет" на Роб Маршал, който разказва за застаряващ филмов режисьор (изигран от Даниел Дейвид Луис), изпаднал в криза на средната възраст и за неговите любови, изиграни от Пенелопе Круз, Никол Кидман, Кейт Хъдсън, Джуди Денч и София Лорен.

Във филма Марион изпълнява две песни и получава високи оценки от критиката. Котияр споделя, че всъщност първоначално се е стремяла към кариера на певица, и със сигурност би станала такава, ако не успява по такъв категоричен начин като актриса.

Като част от рекламна кампания за френския моден етикет Dior през 2010 г. тя записва песента The Eyes of Mars, написана и композирана от групата Франц Фердинанд. През 2013 г. участва в музикалното видео за сингъла The Next Day на едноименния албум на Дейвид Боуи, в което играе проститутка.

Тя получава роли като изкусителната девойка от "Среднощ в Париж" на Уди Алън или фаталната жена от "Генезис" и "Черният рицар: възраждане", режисирани от Кристофър Нолан.

За изпълнението си в "Два дни, една нощ" на братя Дарден тя е номинирана за "Оскар" и за "Сезар". Марион е и лейди Макбет редом с Майкъл Фасбендер в "Макбет" (2015) на Джъстин Курцел.

Ако трябва да изкажа тук личните си предпочитания относно запомнящите се образи на жени, които през годините Марион изиграва, трябва да започна със следния цитат: "Харесваше ми да ме гледат. Харесваше ми да възбуждам мъжете. Да ги карам да подивеят. Ала след това се отегчавах".

Това е житейската философия на Стефани, коравосърдечната изкусителка, играна от Марион Котияр във френската драма "Ръжда и кости". Работейки като дресьорка на косатки, тя е принудена да се изправи срещу саморазрушителната си природа, след като губи и двата си крака от колената надолу в трагичен инцидент на работното място.

Накрая тя намира утеха при Али (Матиас Шьонертс) - самотен баща, изявяващ се като уличен боец, който връща светлината в живота й. Филмът е режисиран от френския режисьор Жак Одияр и е адаптиран по колекция от кратки разкази на канадския автор Крейг Дейвидсън.

Решаващ момент в живота и кариерата на Марион е започнатата през 2007 връзка с колегата й Гийом Кане, с когото се запознават по време на снимките на комедията "Детски игри" през 2003, но тогава всеки има своя живот. Години по-късно те създават семейство, а към този момент имат две деца.

През 2017 Марион се снима в главната роля във филма "Allied" ("Съюзени") заедно с Брад Пит, който по същото време се развежда с Анджелина Джоли, а Марион чака второто си дете от Гийом. Съответно плъзнаха злостни слухове, че Марион е виновна за окончателната раздяла на емблематичната двойка.

Тогава тя излезе със следното изявление в инстаграм профила си - "Първо, преди много години аз срещнах мъжа на своя живот, бащата на нашия син и на бебето, което очакваме. Той е моята любов, най-добрият ми приятел, единственият, който ми е нужен".

Последният съвместен проект от 2017 между Марион и Гийом се казва "Rock ‘n’ Roll". В него Гийом освен в главната роля е и режисьор на филма. Те играят самите себе си в тази сатира на остаряването под светлините на прожекторите. Представят светския живот и неговите нелепи изисквания към публичните изяви и имиджа, изпълнена с куп френски знаменитости, Рокендрол предлага комично смущаващ социален коментар с прямота, която уцелва право в десетката.

Това, което държи тази актриса автентична и непреекспонирана от световния шоубизнес, е, че тя винаги успява да съчетава изборите си между големите боксофис продукти и филмите, които наистина имат значение за киното като изкуство. Продължавай, Марион, да ни радваш с безкрайния си талант!