Михаела Михайлова и Мария Дюлгерова от група SILUET пред Lupa.bg: С новата ни песен "Когато гориш" сме готови да избухнем на рок сцената

Рок група SILUET представя на 22 ноември видео клипа към новата си песен „Когато гориш“. Групата е създадена през 1999 г. в Бургас. Нейни сегашни членове са Марияна Добрева - вокал, китара и клавишни, Мария Дюлгерова - бас китара и вокал, Михаела Михайлова - цигулка, Мартин Профиров - барабани и звук, Богдан Димитров - китара и  перкусии и клавишни. Като гост вокалист за "Когато гориш" групата покани Иван Петков - Vänks от Lek City Case.

От SILUET са споделяли през годините, че стилът им се оформя като смесица от седемдесетарски рок и други музикални течения, вариращи от блус и прогресив до симфо рок и български фолклор. Запомнящият се звук комбинира красиви женски вокали, електрическа цигулка, Hendrix-звучаща китара и барабани с тежък груув.

До момента групата има два албума: “Пътят” – 2008 и „Look Inside Yourself“- 2012. Дебютият албум “Пътят”, излиза през пролетта на 2008-ма, когато бандата се завръща за постоянно в България и базират групата в София, след няколко години прекарани в постоянни пътувания в Скандинавия. Песните от него представени в многобройни сценични изяви получават огромна подкрепа от нарастващия брой почитатели в цялата страна.

Сред популярните парчета на SILUET са „Както крещиш”, „Амстердам”, „Бягам”, "В очакване на вятъра", "Isolation", "Look inside yourself", "Enough of this", „Share Your Love“, „Movin’ On“, “Hurt U”.

Три пъти са финалисти на конкурса за популярна песен на БНР – 2010, 2011 и 2013 г., а наградата от 2013 им дава възможност да бъдат част от EUROSONIC Noorderslag Festival в Нидерландия през 2014.

Всяко лято SILUET радва с концерти многобройните си почитатели в Бургас. След известна пауза сега амбицията на рок бандата е да заяви отново себе си на рок сцената с новата си песен и видеото към нея „Когато гориш“, както и с нова енергия. Две от дамите в групата - цигуларката Михаела Ненова и вокалистката и бас китаристка Мария Дюлгерова разказаха пред Lupa.bg за раждането на песента и за това, което предстои пред музикантите от SILUET.

- Как SILUET гори в „Когато гориш“? Бихте ли разказали за създаването на новата ви песен?

- Михаела: SILUET гори бавно, с тенденция за голям пожар.

Песента се роди бавно, започнахме я още по време на пандемията. За пръв път ни се наложи да записваме поотделно. Само вокалите сме ги записвали заедно с Марияна и с Мария. Процесът беше нетипичен за нас. Преди това винаги сме записвали песните заедно, авторът на песента е давал идеята си, но тя е минавала през много процеси, свързани с участието на всеки от нас в аранжимента, докато не излезе общ продукт и обща идея.

Песента беше готова отдавна, но Мария Дюлгерова като автор на песента, реши, че малко помощ от приятел ще ни дойде чудесно, така че подкрепата и включването на Иван Петков - Vänks от Lek City Case е безценно. Той има стабилен мъжки, агресивен, нисък глас и гневът се подчертава в това звучене. Започнахме да снимаме видеото в началото на тази година и по него работихме дълго време, но то вече е готово. Но пък смятам, че резултатът ще е супер. Дано на хората им хареса песента, смятаме, че в този вариант тя е много хубава.

- Мария: Всички песни на SILUET са написани по истински случай, по истински преживявания и тези неща някакси са свързани. Винаги, когато пеем пред хора авторска песен имам чувството, че всеки от нас я преживява – и Марияна, и Богдан, и аз. „Когато гориш“ беше създадена дистанционно и първоначалната й версия я направихме преди три години. Тогава понапипах и текста. Идеята е да поощря всички, до които е стигнала песента ни и мен самата, да използваме гнева. Работното заглавие на песента беше „Гневът.“

- А защо се отдалечихте от това заглавие?

- Мария: Идеята е гневът да се използва като движеща сила, като начин за промяна от безизходна ситуация. Стъпката, която носи промяна, иска много кураж. Може да се предприеме само във форсмажорна ситуация и само когато човек е излязъл от стандартното си поведение. Исках да изненадам и себе си от силата, която носим вътре в нас.

Главният акцент е да се заявим тук и сега, да заложим на себе си и да разкрием най-добрата си версия, да се справим с предизвикателството, да сме такива, каквито сме извън стандартите, в които сами се поставяме и да спрем да задоволяваме чужди очаквания. Това е най-важното.

И затова кулминацията на песента е толкова директна. Когато парчето стигна до редакцията на Владо Михайлов, той каза: „То това е припевът“. „Не, не, Влади, не е това припевът, да знаеш, друг е припевът“. Но той настоя: „Не, това е припевът“. И поради тази негова настоятелност прекроихме парчето и вкарахме тази кулминация, която аз наивно си мислех, че ще остане в главата на човек, когато слуша песента. А когато свърши парчето всъщност остава друго, остават гневът и леко напрежение. И заради тази забележка на Влади го сложихме и в края, така че наистина да остане като последно послание, когато песента спре да звучи. Сменихме заглавието от стратегическа гледна точка – за да е по-носещо на смисъл.

- „Когато гориш“ е по-силно.

- Мария: Да и по-добре обобщава цялата ни идея и посланието, което бихме искали да отправим с тази песен.

- Поне за мен асоциацията с това заглавие не е буквална и я свързвам не с изгаряне, а с позитивен заряд, с трансформация и с изстрелване към нещо ново и различно.

- Мария: Именно. „Гневът“ беше заглавието, което си прехвърляхме по интернет и с различните версии на песента. И после вече си казахме: „А няма ли да сменим и заглавието?“ Поканихме гост-вокалист, защото парчето изискваше тембър, който да може да го изиграе. При мен това нещо не можа да се получи. Аз няколко пъти влизах в студиото, излизах доволна, слушах го и си казвах, че не е това и провесвах нос. Как да го направя аз, когато нямам тази техника. И с такъв провесен нос отидох на концерт на Lek City Case и изведнъж чух Иван и си казах: „Ето го човека.“

Ние сме и приятели с групата, участвали сме и в песен на Lek City Case, бяхме записвали беквокали за тях с Миша и с Влади. Освен това сме и от един град и много си допадаме като персонажи с момчетата от цялата група и най-вече с Иван. Процесът на работа беше много интересен.

- Къде снимахте видеото към песента?

- Михаела: Кадрите с групата са снимани в едно старо предприятие в Бургас, в завод „Яна Лъскова“. Търсихме локации спрямо нашата идея и дълго не можехме да намерим нищо подходящо. И минавайки съвсем случайно през индустриалната част на града, видяхме едно голямо изчистено хале, което буквално беше приготвено за събаряне или пък за реконструкция. Свързахме се с отговорното лице за обекта и ни дадоха разрешение да снимаме там. Беше приятно място за снимане, но вероятно вече изглежда по друг начин.

- Мария: Това беше последният възможен момент, в който можехме да снимаме там. Няколко дни след това влязоха с големи тежки машини и разбиха всички тези колони. Ние се промъкнахме в последния момент и хванахме последния влак. И използвахме този простор и тази перспектива, която даваше локацията.

Явор Йорданов стои зад идеята за клипа и за неговото изпълнение. Извадихме Явор от неговите рамки, но той намери сила и успя да излезе на глава с нас. Мисля, че резултатът си заслужава. Вокалистът Иван беше много от помощ и се радваме, че го поканихме като гост в тази песен. Той и преди е работил с Явор и имаше начините, по които по-бързо и по-директно да комуникира с него. Някои от кадрите са заснети през февруари, други по-късно и сега в началото на есента се върнахме да довършим видеото, така че да сме доволни и щастливи от клипа. Явор също доста надскочи ограниченията си и се надявам и той да е доволен от резултата.

- Михаела, теб какво те разгневява в живота?

- Михаела: Разгневява ме цялата подредба в света, не само на държавно ниво, както и това, че ценностите са много изкривени в момента. На пиедестал и на преден план излизат неможещи и незнаещи, но нахални хора, тарикати, липсват всякакви правила – от движението на пътя до най-високо ниво в държавата. Да не говорим и за войните по света. Човек вижда, че нищо не може да направи и осъзнава, че всичко се прави за пари. Ако нормалните ценности бяха на почит, нищо от това нямаше да се случва. Знам, че звучи много утопично.

В песента има момент, в който се казва: „Хей, аз съм тук, сега“ и това е моментът, в който човек трябва да се заяви. Кога, ако не сега, няма за кога да се отлага, дори с целия този натрупан гняв. Поради някаква причина ти си тук в този момент и трябва да направиш това, което е твоята мисия или твоя път.

-  Предполагам, че това е някакъв символ и за самата група SILUET, тъй като вече 25 години сте на сцената.

- Михаела: Да, много се надяваме да е така. Имаме още идеи за песни, имаме идеи за музика. Надявам се, че машината на SILUET ще заработи с по-пълни сили от последните години.

- Мария: Ние по време на пандемията бяхме в една наша си вътрешна ревизия и се беше натрупало едно напрежение и групата си даде почивка. След тази почивка всеки беше хванал някакво друго трасе и това беше единственият начин да работим заедно, защото бяхме сложили точка на групата като бойна единица, която да осмисля цялото ни битие. Вече всички сме семейни и имаме малко по-други акценти. И това е новата версия на нашата група. Група, която се събира за концерти и група, която ще започва да прави събития. Миша винаги е много оптимистично настроена, но няма как да изнасяме често концерти както преди. Сега трябва да гледаме напред и към начина, по който може да се случи нашата работа.

- Промени ли се стилът на групата през годините?

- Михаела: Във времето творческият процес поолегна, всеки знае силните страни на другия, знае на какво да му се довери, знае кой с какво може да помогне.

Доверието е водещо в дългия процес, защото всеки от нас петимата допринася със свои идеи и поради тази причина смятам, че предишните ни песни са супер. С течение на времето в работата ни се случи едно напасване. Мисля, че все още не работим достатъчно бързо, колкото би ми се искало, за времето, което имаме.

Музикално са две основни линии, които излизат от Мария и Богдан, и от Марияна. Едната е по-лирична, а другата е по рок, по-твърда, в които всички се припознаваме и успяваме да ги изкараме през нас. И двете неща са ни на сърце.

- Мария: Повечето от смисления ми живот е бил в тази група. И това е една от най-важните мисли в главата ми преди да се появят децата. Продължаваме да не се ограничаваме стилово и смятам, че сме станали по-добри всеки в своята област като музикант и като изпълнител. Имаме подготвени песни за нов албум.

Времето показва, че не искаме да бързаме и не искаме да го пуснем просто, за да го има. Ще се опитаме да намерим златната среда и да се заявим: Тук сме, ето ни! "Когато гориш" е първата песен, тя е малко горяща, малко гневна, малко е шамаросваща и някой може да си каже: „Какво стана, тези ги няма от колко време и какво е това парче, с което се завръщат?“ 

Не мисля, че времето е очукало групата. Може би всеки един от нас се чувства по друг начин, но не сме позволили да се посегне на групата. И може би затова се получи тази здравословна дистанция от няколко години, през които почти не свирихме заедно. Преди това ние денонощно бяхме заедно в продължение на повече от десет години. Имахме интересен път и в Бургас, и в чужбина, и в София. Много разчитахме един на друг, опирахме се един на друг и винаги сме чувствали групата като една бойна единица и всеки един е част от тази бойна единица и винаги сме били заедно. Случи се обаче това, което трябваше да се случи, за да можем да запазим групата далеч от факторите, които могат да я обезобразят.

-  Със SILUET сте свирили в Норвегия, Холандия, Англия и в други европейски страни. Има ли разлика в отношението на публиката към рок музиката и към рок групите?

- Михаела: Има огромна разлика в отношението на публиката. Свирили сме и в балкански държави като Турция и Македония. Норвегия е по рок ориентирана страна.

Хората са непредубедени, те искат да се забавляват, независимо дали познават някой артист или не, дали са го чували или не. Хората са възпитани на уважение и са отворени да чуят всичко, което им се поднесе и да аплодират с уважение, независимо дали това е тяхната музика.

В Турция също имахме голям късмет да свирим преди доста години. Там има такава еклектика от музика, звуци, от стил, срещат се Ориентът и Западът и тази отвореност на хората и космополитност като че ли тук още я нямаме. Нямаме тази култура на публика и на слушане, колкото ми се иска. Всеки един човек, който има навик да ходи на концерти и на фестивали в чужбина вижда първо отношението на публиката към артиста, толерантността един към друг, няма грубости. Хората си помагат за най-малките неща.

Освен това в Англия и в Норвегия не ги е страх да отидат на концерт и в дъжд, и в сняг, и по време на бури. Слагат гумените ботуши и дъждобраните и всичко е наред. Тук сме малко фини в това отношение.

- Михаела, цигулката се асоциира повече с класическата музика. Ти как чувстваш съчетанието на цигулката с рок музиката? Ти свириш на цигулка в SILUET и в REWIND!, но гостуваш и на концертите на други рок групи като P.I.F. и Lek City Case.

- Михаела: Имам огромното щастие да гостувам на P.I.F. и на Lek City Case. Радвам се, че съм имала този шанс и се надявам и за напред да участвам в други техни проекти. Аз съм твърд рок фен от малка покрай баща ми, въпреки че съм с класическо образование. Било ми е трудно да го приема и съм се чудела как музиката, която искам и харесвам да свиря, може да звучи с цигулка. Така се случиха нещата и ме поканиха от SILUET. Преди това те имаха цигулар и той беше част от техния звук и от тяхната група.

Има примери как цигулката може много добре да се впише в различни стилове. Тя има много възможности като инструмент, съответно като звук също може да има много възможности, така че да допълни и да обогати рок звученето и да го направи по-интересно. Има и други по-класически инструменти, които се използват в рок музиката, защото правят нещата различни. В момента доста рок групи използват и цигулка, и чело и всякакви други инструменти.

- Цигулката придава някаква нежност на рокаджийското звучене.

- Михаела: На мен лично ми допада и се надявам да става все по-добре. То е едно безкрайно търсене и това е хубавото в тази работа, че идеите и вдъхновението никога не свършват. 

- Мария, защо избра да свириш на китара?

- Мария: Бях се насочила към китарата, но бързо-бързо в рамките на година-две се проявих в друга посока, защото конкуренцията в класическата китара беше жестока. Аз започнах късно да свиря на китара, едва в десети клас. Всички мои връстници бяха вече много напред и когато ходех по конкурси аз не с чувствах уверена. И накрая както всичко в този живот се намества накакси, се появиха момчетата от група "Карцер", които казаха, че търсят басист. А пък, ако е басистка за тях щяло да е още по-добре. Казах им: "Ама аз бас не съм помирисвала". Те обаче ме успокоиха, че след като свиря на китара много бързо ще се науча да свиря на бас. И от школата по китара се прехвърлих в школата по бас китара. Казах си, че бас китарата седи чудесно, по-лесно ще ми се отдаде. И това беше стъпката. С "Карцер" видях колко екстремно хубаво е на сцена. След това се появи и група SILUET и продължих с тях. 

- Какво е Бургас в SILUET и SILUET в Бургас?

- Михаела: Като че ли има някакво равенство. Въпреки че вече толкова години всички живеем в София. Марияна има късмета да се връща за повече време в Бургас. Бургазлии са особени шовинисти. Морето е в нас. Имам чувството, че морето е част от музиката ни, част от вибрацията между хората. Неслучайно колаборацията, която правим в „Когато гориш“ е с един бургазлия като Ванката. Бургас е част от нас и музиката е част от морето и от Бургас.

- Мария: Публиката в Бургас е много сърцата, специално за нас. Винаги съм си мислила, че нашите фенове са от най-качествената представителна извадка на обществото. Само хубави хора са и го казвам без ирония.

-  И сега отново сте в очакване на вятъра, използвам заглавието на песен на Мария.

- Мария: Да, отново сме в очакване на вятъра, отново сме на старта, готови сме да влезем по нов начин на рок сцената. Все още имаме много приятели, все още имаме и много почитатели и те са готови да ни помогнат да се върнем и да се заявим.