Митрополит Антоний пред Lupa.bg: Бог ни изпрати пандемията, за да се обединим

2020-та бе тежка година за човечеството, година на изпитания, с каквито през ХХI век светът не се бе сблъсквал. Божие наказание ли е пандемията, която връхлетя човечеството и с която се борим вече година? Какъв урок за съвременния човек ни дава това нещастие и какво представлява за човека социалната изолация? Само на празници ли се обръщаме към вярата? Какъв е истинският смисъл на Рождество Христово? Позволихме ли мисълта за подаръците и трапезата да вземе връх над духовността? С тези въпроси Lupa.bg се обърна към най-младия и уважаван владика в Българската православна църква - Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Негово Високопреосвещенство даде специално интервю за Lupa.bg от Берлин. Той сподели каква е неговата надежда за утрешния ден и отправи архипастирски благослов към християните.

- Ваше Високопреосвещенство, за пръв път от много години християните по света посрещат Рождество Христово истински смирени и притихнали заради бедствието, което връхлетя човечеството преди година. От Ваша гледна точка с какво тази Коледа ще бъде по-различна от предишните?

- Като вярващи християни знаем, че Бог, който обича всички човеци, не допуска по-голям кръст, който ни изпраща от това, което можем да носим. Бог ни изпраща изпитания, които имат за цел да ни утвърдят и укрепят още повече във вярата. Наистина отминаващата година бе белязана с голямо изпитание не само за християните, но и за цялото човечество с тази пандемия, която и до момента рационалните умове на медицината не могат все още да уточнят като протичане на заболяването и като точна методика на лекуване. Виждаме много преболедували хора, други пък губят своя живот.

Но Бог допуска изпитания, които можем да понесем. Естествено тази година, за разлика от други години, като че ли хората наистина посрещат празника на раждането на нашия Спасител Господ Иисус Христос със страх в сърцата, но и с голяма вяра, надежда и упование.

Защото този страх е продиктуван от заобикалящия ни светски свят, а пък вярата и упованията ни са основани върху посрещането на Избавителя на света, този, който хилядолетното човечество се е подготвило да посрещне, а ние всяка година се подготвяме с покаяние и с пост през изминалите повече от 40 дни на пост да Го посрещнем, за да можем наистина да влезем в неизменна радост.

Голяма награда за всички християни по света е раждането на Спасителя. Надяваме се тази година и Рождество Христово, и родилият се Спасител, освен да благослови цялото човечество и да ни избави от тази пандемия, от този вирус и да можем да продължим нашия житейски път с повече вяра, с повече упование и най-вече по-спокойни и уверени в нашето ежедневие.

- В своите рожденственски послания Вие винаги сте отбелязвали, че празникът на Рождество Христово е божествен триумф над злото. Казахте, че медицината не може рационално да обясни за момента някои болести. Може ли молитвата да лекува човека?

- Молитвата е основното средство и оръжие на всеки един християнин. Ако се върнем в човешката история и разгърнем не само богословски, но и исторически книги, ще видим, че по време на големи изпитания и пандемии българският народ, а и цялото човечество, вярващият народ е бил призоваван да усили поста и молитвата, защото покаянието и молитвата са основното оръжие за борбата с всяко едно зло.

В Свещеното писание има много примери как не само Христос, но и неговите последователи са изцерявали мнозина чрез молитвата. И в новата история виждаме, че много хора, които отиват в манастирите пред мощите на светиите, пред чудотворните икони, които са намолени заради вярата на хората, получават изцеление на своите болежки.

Затова и Българската православна църква е призовала хората да усилят своите молитви, а свещенослужителите ни редовно посещават болничните заведения, където при желание на някой болен от неизлечима болест отслужват тайнството маслосвет, знаем, че елеосвещението е едно от седемте тайнства, което е благодатен дар на Светия Дух и помазвайки с този осветен елей вярващия човек в много случаи той получава изцеление. Медицината го засвидетелства като нещо феноменално и нещо, което не е понятно за тях, но човекът е бил болен в този момент, но след това вече няма и следа от тази болежка. Така че „вярвайте и ще бъде“, е казал Христос и затова трябва да се молим и за всичко да благодарим на Бога.

- У нас храмовете и на Великден, и сега на Коледа остават отворени. Какъв знак е това?

- Слава Богу за всичко като вярващи християни можем само да възкликнем, защото всеблагият Божий промисъл направи така, че и по време на първата вълна на пандемията, по време на Великденските празници храмовете останаха отворени и сега ще бъдат отворени. Естествено свободната воля на всеки един християнин повелява дали той да избере да дойде в храма да съпреживее радостта от празника или да остане в своя дом. Естествено църквата казва, че тези, които се чувстват неразположени, тези, които са болящи, болни, тези хора, които са в рисковите групи, определени от медицинските лица, те задължително трябва да останат в домовете си. Затова БПЦ чрез онлайн страницата си предава на живо Светата литургия и богослуженията, така че хората, които са в домовете си да бъдат съпричастни, макар и от разстояние, с тази радост.

При желание свещениците може да ги посетят в домовете, за да ги причестят със светите дарове. Мисля, че църквата в нашето съвремие може чрез социалните мрежи да бъде полезна и да достигне до тези хора, които нямат възможност да дойдат в църквата.

Храмовите врати остават отворени за онези, които ще дойдат при спазването на всички противоепидемични мерки, постановени от българските здравни власти. Божието Богу, кесаревото – кесарю, така че ние извършваме Божието Богу в светия олтар в храма, а пък хората нека да спазват и онези правила, които са направени, за да бъдат предпазени самите те.

- Като духовник как си обяснявате пандемията? Знак за какво е този вирус?

- Като че ли в последните години хората забравиха за Бога, забравиха, че той е началото и краят, че той е първоизточникът на нашия живот. За вярващия християнин житейският път е основан на това постоянно да се моли -  ставайки от сън да благодари, че Бог го е запазил през нощта, Бог да благослови делата му през деня, прибирайки се в дома си да освети неговата трапеза, когато сяда, за да се нахрани и отново преди да си легне да помоли Бог да го запази през нощта и да благослови следващия му ден. Повечето хора като че ли започнаха да имат живота за даденост, забравяйки Бога, лутайки се в пътя на материализма, станаха големи егоисти, станаха жестокосърдни, т.е ожесточиха се и ние това го виждаме в отношенията между ближните всеки един ден.

Мисля, че тази пандемия е едно изпитание, което ще ни научи да бъдем по-добри, да бъдем състрадателни, да бъдем милосърдни, да видим, че материалните блага, независимо от това колко сме натрупали не ни ползват, защото в крайна сметка, когато човек е изправен пред вируса и лежи на болничния одър, той няма нужда от купищата пари, а има нужда от една човешка ръка, от едно добро сърце, има нужда да му подадат чаша вода, едно парче хляб или пък да стоят до него и да го окуражават със своите молитви.

Така че тази пандемия ще ни научи на много уроци, стига ние да си вземем поука и да можем да разберем, че в крайна сметка това не е наказание, защото Бог изпитва нашите сърца и да можем да преодолеем тази пандемия и да бъдем по-единни. Защото напоследък виждаме, че за голямо съжаление българският народ е разделен поради различни причини – дали са политически, дали са социални, дали са класови. Но много рядко можем да се обединим.

И може би заради това Бог ни изпрати тази пандемия, за да се обединим.

Виждаме, че много хора помагат, протягат ръка, вършат добрини и спасяват човешки животи. Тук трябва да благодарим на лекарите, на полицаите, на всички онези, които по време на пандемията съблюдаваха и за реда, и лекуваха нашите близки и приятели. Не може да се отрече тяхната заслуга и затова църквата се моли за самите тях.

- Според Вас кой е най-големият подарък, който Бог би желал в този момент да му приподнесем?

- Бог преди всичко желае да изнесем даровете от съкровищницата на сърцата си – т.е. това са добродетелите. Това са добрите плодове на нашия живот. Добрините, които ние сме сторили на нашите ближни, молитвите, които ние сме отправили към Бога и за нашите ближни. Това е най-големият подарък за раждащия се Младенец, защото знаем, че където е съкровището там ще бъде сърцето ни, т.е., ако трупаме духовни блага, нашето сърце ще бъде там, ако трупаме само материални блага нашето сърце ще бъде на места, които са преходни. Материалните неща са тленни и в много случаи ни водят до погубване на нашата душа.

Така че нека извадим от съкровищницата на нашите сърца нашите добри дела на състрадание, на смирение, на милосърдие и да бъдем по-добри, осланяйки се на най-голямата добродетел, която Христос ни е завещал – любовта към Бога, към човека и към самите нас.

- Вирусът промени живота на всички ни без значение на етнос, религия, социално положение и пол. Вашият живот как се промени, Владико Антоний?

- Не се е променил коренно, защото нашата задача е да бъдем архипастири и да водим стадото на поверените ни души по пътя на спасението. Може би в чисто организационен план във връзка с всички тези рестрикции, които бяха наложени за пътуване между държавите. Единственото, за което съжалявам е, че тази година заради пандемията, не можах да посетя всички църковни общности, както правя всяка една година. Не можах да се срещна с българите по места, но пък благодарение на социалните мрежи поддържаме контакт със свещенослужителите, излъчваме богослуженията онлайн на страниците на съответните църковни общини. Така че единственото, което се е променило е с рестрикциите около пътуванията.

Надявам се през следващата година, когато се нормализират нещата, отново с бодри сили, да започнем да обикаляме интензивно нашата епархия. В друг аспект имах повече време да обърна внимание върху духовна литература, която да прочета, защото Светите отци на църквата са ни завещали такова голямо богатство и съкровище, такава духовна литература, където да почерпим от опитността на духовните старци и светии, та да можем да изпълняваме още по-ревностно нашето архипастирско задължение.

- Говорихме за знаците, които дава Бог. В Европа се забеляза пик на заболеваемостта по време на Страстната седмица преди Възкресение Христово и сега втори пик в дните на дългия пост преди Рождество. Откривате ли символика в подобно нещо?

- Това са от една страна изпитания, а от друга страна можем да погледнем като на едно благоприятно време да можем да се изолираме от външния свят, от всичко онова, което ни разсейва от молитвата ни към Бога и от мисълта ни към Бога, защото именно Страстната седмица е тази седмица, в която ние трябва да страдаме заедно с Христос и да съпреживяваме неговите последни дни, да усилим своята молитва и да четем духовна литература. Ето сега броени часове ни делят от Рождество Христово, когато ще посрещнем родилия се Спасител и това е много благоприятно време от тази гледна точка да можем да останем със себе си, със своите близки, със семейството си и да можем да подредим нашия духовен дом - душата, за да бъде в изряден вид, за да посрещнем Спасителя. Така че за вярващия християнин изолацията не е лошо нещо.

Изолацията е глътка свеж въздух, чрез която можем да се отърсим от суетата на ежедневието, от шума на заобикалящия ни свят и да ограничим безполезните контакти, с които в ежедневието си искаме или не искаме се срещаме. Мисля, че човек трябва да преоцени своите приоритети от гледна точка на пандемията и да види кое е наистина полезно, да скъпим, както казва Свещеното писание, нашето време, защото дните са лукави – т.е. не скъпим ли времето ще видим как то ще ни се изплъзне измежду пръстите като пясък и обръщайки се назад ще видим, че сме изминали своя житейски път и сме го пропилели или пък не сме го пропилели – това вече зависи от нас, за да можем един ден, когато се изправим пред нашия Създател и Творец да му дадем наистина един добър отговор за нашите дела и да получим спасение.

- Дядо Антоний, Вие в момента сте в Берлин, където е седалището на Западно- и Средноевопейската епархия. Каква е обстановката в Германия?

- В Берлин няма пълен локдаун. Затворени са всички ресторанти и магазини, като работят само хранителните магазини, тези от първа необходимост и аптеките. Имам възможност да общувам с нашите сънародници и в Лайпциг, и  Берлин – българите идват в храма без притеснение. Естествено носят маски, стоят на разстояние, но това не им пречи да дойдат в храма, който е отворен, за да удовлетворят своите духовни потребности и да изпросят благословение за домовете си и за самите себе си.

- В Берлин ли ще служите на Коледа?

- Да, на Рождество Христово ще оглавя Светата литургия в катедралния храм „Свети цар Борис Михаил Покръстител“, където заедно с храмовото духовенство и с вярващите българи, които ще дойдат, ще посрещнем Рождество Христово и да си пожелаем една мирна, здрава и щастлива и много по-добра и без пандемия 2021 година.

- Благословете моля, Владико, нас и читателите на Lupa.bg.

- Родилият се младенец да ни благослови и просвети със светлината на неговото Рождество, та да озари умовете, душите и сърцата ни, за да бъдем по-добри и нека да посрещнем Новата 2021 година с повече вяра, с повече надежда, с повече любов, та Бог да ни даде една мирна, спокойна и благословена година на всички нас!

- Амин! Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство! Светли празници!

- И аз благодаря! Бъдете здрави! На всички вас Бог да наспори с великите си щедрости, любов, благодат и милост! Амин!

ВИЗИТКА

Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний е роден на 17 януари, Антоновден, 1978 г. в Стара Загора в семейство на православни родители, изселници от Гюмюрджина, дн. Комотини. Основното си образование завършва в родния си град. През есента на 1993 г. постъпва като ученик в Пловдивската духовна семинария “Св. св. Кирил и Методий”.След завършването на семинарията с отличен успех през 1998 г. е приет за редовен студент в Богословския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

По време на следването си е ежедневен клиросен певец в столичния храм „Успение Богородично” в кв. “Малашевци”. През пролетта на 2002 г. постъпва като послушник в Клисурския манастир “Св. св. Кирил и Методий” край Вършец. На 5 август 2002 г. в навечерието на празника Преображение Господне на вечерното богослужение приема монашески постриг, като под мантия го води днешният Велички епископ Сионий, тогава още архимандрит и ректор на Софийската духовна семинария.

На 18 октомври 2002 г. е ръкоположен за йеродякон от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, а на 17 януари 2003 г. е ръкоположен за йеромонах. След завършването на Богословския факултет при СУ, от 1 април 2003 г. е назначен, по решение на Св. Синод на БПЦ, за ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария “Св. св. Кирил и Методий”. На 21 ноември 2006 г., по решение на Св. Синод, в храма на Пловдивската семинария е възведен в архимандритско достойнство от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит – тогава председател на Просветната комисия към Светия Синод, а днес патриарх Български.

От 1 май 2007 г. е назначен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай за протосингел на Пловдивска света митрополия. На 23. 03. 2008 г. по решение на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен за епископ с титлата Константийски и след въдворяването му в Смолян на 19.04.2008 г. (Лазаровден) е поставен да обгрижва духовно жителите на Родопите. От 15 юни 2010 г. е назначен за викарен епископ на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.

На 27 октомври 2013 г. е избран от Св. Синод на БПЦ-БП за Западно- и Средноевропейски митрополит, като става най-младият митрополит.