Нестинари танцуваха с икони в сърцето на Странджа, въпреки църквата (СНИМКИ)
Хиляди присъстваха на древния ритуал в село Българи, който представлява неписан договор между земята, вярата и човека

Нестинарите от странджанското село Българи танцуваха във вторник вечерта върху жаравата с иконите на "Св. св. Константин и Елена", въпреки протеста на Българската православна църква. Празникът по стар стил продължава два дни - на 3 и 4 юни, като на 3 юни е денят на Свети Константин, а на 4 юни - на Света Елена, и премина без напрежение, но и без представители на църквата. Традицията беше спазена, но сутринта на 3 юни в храма в село Българи нямаше литургия и нестинарските икони бяха извадени не от църквата "Св. Св. Константин и Елена", а от конака - нестинарския храм.
По традиция в нощта на 3 юни по стар стил се отбелязва празникът на Св. Константин и Eлена, когато от незапомнени времена в странджанското село Българи се провежда уникалният за страната ни ритуал от миналото – нестинарството. Въпреки недоволството на духовната власт, късно снощи в село Българи нестинари, водени от иконата на светиите влязоха с боси крака в жаравата.
Въпреки острата реакция на църквата през миналата седмица, и тази година се проведоха нестинарски игри в Странджанско. Забраната на духовната власт не попречи на мнозина да продължат традицията.
Снимки: Агнес Методиева
Ритуалът в село Българи е включен в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, като единственото място съхранило обреда в автентичния му вид.
На 21 май, когато църквата почита по нов стил светите равноапостоли Константин и Елена – императора, който въвежда християнството като официална религия във Византия, и неговата майка, Сливенската епархия забрани нестинарски игри да започват от православен храм и да се предоставят икони на нестинарите.
Според Сливенската епархия и митрополит Арсений в "ходенето по жарава" няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша "самобитна традиция".
"В църквата има далеч по-големи чудеса, но те са за духовна полза - било за здравето на хората, било за укрепване на тяхната вяра, за утвърждаване в доброто. Нестинарството, действително е езически обичай, не е вследствие на вярата. Носенето на икони по времето, когато се изпълнява този нестинарски танц, е опит да се придаде някаква мнима църковност и мнимо участие едва ли не на светците в това явление. Това не е църковно явление", коментира пък Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Патриархът напомни, че иконата е свещен предмет и свят образ и попита на свой ред с какво допринася нестинарството за това някой да е станал по-духовно извисен. Църквата и вярата няма нищо общо с магията и някакви такива магически свойства и възможности, посочи българският патриарх.
Той каза още, че не е видял нито един нестинар в неделния ден на проповед или по време на празник в храма. По думите му те не ходят на изповед, няма я и молитвата, какво общо има с духовния живот тогава този нестинарски танц, коментира патриарх Даниил. По думите му такива хора ласкаят гордостта си, защото само по себе си ходенето по жерава не е обикновено нещо, не е много лесно и е свързано с някакви свръхестествени възможности. Свръхестествени явления има да, но техния произход не е най-добър и няма полза нито за хората, които го правят, нито за онези, които чрез тях стават съпричастни, посочи патриархът.
Същевременно Българското археологическо дружество "Иван Венедиков" изпрати позиция до патриарх Даниил по повод публичния му призив за прекратяване на нестинарството. Позицията на археолозите започва с призива "Г-н Патриарх, не посягайте на нестинарството!". В нея се изразява несъгласие с опита за забрана на древен обичай, който е в сърцевината на българската идентичност.
"Призивът за забрана на нестинарството е не само неоснователен, но и опасен. Това е първата крачка към системно обезличаване на нацията чрез заличаване на нейната обредност и историческа памет. Днес – нестинарите, утре – кукерите, лазаруването, Сирни заговезни, Петльов ден и десетки други празници, които изграждат културната и духовната тъкан на българския народ", посочват от дружеството.
За първи път снощи иконите на "Св. св. Константин и Елена" бяха изкарани не от църквата, а от нестинарския конак. Участниците в ритуала не пожелаха да кажат кога иконите са напуснали храма и дали промяната е заради забраната от църквата. Десетки наблюдаваха мистичния танц върху жарава.
Така сърцето на Странджа планина отново заби в ритъма на тъпана и нестинарския зов. Снощи село Българи – емблематичното средище на един от най-мистичните ритуали на Балканите – бе озарено от жарава и музика. Над 5 000 души се събраха в центъра на селото, за да почетат празника на св. Константин и Елена и да станат свидетели на древното нестинарство.
Впечатляваща фолклорна програма с участието на едни от най-обичаните изпълнители на странджанска музика подготви сцената за върховния момент на вечерта – танца върху огъня. Точно девет нестинари – мъже и жени – влязоха боси в огнището, изпълнявайки ритуала, предаван само между избрани членове на затворената нестинарска общност.
Тази година впечатление направи силното чуждестранно присъствие. Групи от Полша, Дания и Турция пристигнаха специално за събитието, привлечени от славата на нестинарството като уникален духовен и културен феномен, отбелязва "Флагман".
„Общината Царево, на първо място, аз като кмет изключително се радвам, че днес е изключително вълнуващ ден. Виждам тук много чужденци, което е голямата изненада. Има огромни организирани групи от Полша, от Дания, от Република Турция, които са дошли специално“, сподели кметът на Царево Марин Киров пред Флагман.бг.
Той подчерта, че нестинарството е регистрирано още през 2009 г. като нематериално културно наследство, но обредът се пази ревностно от самите нестинари. „Ние като община не организираме нестинарските игри. Това е затворена общност, която не допуска вмешателство. Нашата роля е да представим празника на село Българи с фокус върху автентичния странджански фолклор“, категоричен бе Киров.
Програмата включи и изненадващо участие на ансамбъл „Странджа“, които със своите изпълнения вдигнаха публиката на крака. Въпреки съвременния интерес и комерсиализацията на културния туризъм, нестинарите останаха верни на своето призвание – да пазят духа на предците си.
Нестинарите са съществували преди нас и ще съществуват и след нас. Те не предават знанието си на всеки. Днешният ден е само част от целия им обреден календар, който остава скрит за мнозина“, завърши кметът.
Това не са „фолклорни игри“. Това е ритуал – неписан договор между земята, вярата и човека.