Пластмасите тровят и от опаковките на храните
Прекомерната им употреба не само задушава планетата, но съсипва и здравето
Опаковката продава. Колкото по-лъскава е, толкова по-вероятно е да поставим даден хранителен продукт в пазарската количка. Този похват, добре познат на производителите на храни, принуждава графичните дизайнери да измислят все по-атрактивни опаковки.
Опаковките обаче нямат само предназначението да продадат някой продукт. Те се грижат и да го съхранят и запазят безопасен за консумация поне за обявения срок на годност. Този въпрос е толкова съществен, че на европейско ниво е решен с няколко регламента. Така според регламент №1935/2004 всички материали или предмети, предназначени за контакт с храни, трябва да бъдат достатъчно инертни, за да не се допусне пренасянето на вещества в храната в количества, които са достатъчно големи и застрашават здравето на хората, нито пък може да предизвикат недопустима промяна в състава на храните или влошаване на органолептичните й качества.
Огромен брой опаковки за храни се произвеждат от пластмаси. Широкото им разпространение се дължи на приемливата цена, лесната употреба и приличен външен вид. Съществен техен недостатък е, че причиняват екологични проблеми поради факта, че са бионеразградими и в повечето случаи не се изхвърлят на определените места – годишно 8 милиона тона пластмаса се озовават в океаните, а сред най-големите замърсители е държавата, която неотдавна се отказа от Парижкото споразумение за климатичните промени. Следващи по употреба са хартиените и картонените опаковки, стъклото и металите също влизат в тази роля. Всички тези материали подлежат на рециклиране, което не може да се каже за пластмасовите им събратя.
Десетките разновидности масово използвани пластмаси са навсякъде около нас – в бутилката от минерална вода, чашите за кафе, в опаковки на сандвичи, сирене, колбаси, зеленчуци и каквото още се сетите. Готови храни от ресторанти и заведения за хранене също се поставят в пластмасови опаковки.
Всички са наясно какво е пластмаса. Но материалите и предметите от пластмаси включват и многослойни материали и продукти от пластмаси, съединени помежду си с лепила или с други средства. Тези изделия могат да са „сглобени“ от 15 различни слоя, за направата на които се използват значителен брой химикали, за които дори съществува специален списък. Освен това в пластмасите се влагат допълнителни помощни средства (добавки), за да им се придадат определени физически характеристики или пък да се улеснят химичните процеси при производството им – пълнители, оцветители и т.н. Тези добавки остават в състава на пластмасите.
От каква пластмаса е произведена съответната опаковка можем да се ориентираме по кодовете, които присъстват на етикети. На пластмасовите изделия трябва да присъства някоя от цифрите от 1 до 7:
1 – Полиетилен терефталат (PET или PETE) се използва за опаковане на сокове, вода и газирани напитки, бисквити.
2 – Полиетилен висока плътност (HDPE) се прилага при опаковане на кофички за кисело мляко, шампоани, различни течни препарати, пликчета за пазаруване, торбички за фризер, бутилки за прясно мляко, кутии за сладолед, капачките на минералната вода.
3 – Поливинилхлорид (PVC) най-често се използва за опаковане на месо, при бутилки за мазнини, както и за опаковки на козметични продукти, блистери, дограма и т.н.
4 – Полиетилен ниска плътност (LDPE) намира приложение при производството на фолио, пликове за сандвичи, пазарски чанти (вкл. торбички за еднократна употреба), меки бутилки, опаковки на шампоани и миещи препарати и др.
5 – Полипропилен (PP) – служи за направата на пластмасови бутилки за вода и кофички за кисело мляко.
6 – Полистирен (PS) най-често се използва при чаши за кафе за еднократна употреба, кутии за сандвичи и храна за вкъщи, сламки, чаши, домакински съдове, опаковки на солети и бисквити, кофички за кисело мляко, играчки и т.н. Най-масовата употреба на този полимер е като експандиран полистирен (с търговско наименование стиропор), който представлява смес от 5% полистирол и 95% въздух. Използва се за топлоизолация на сгради. Полистиренът се произвежда от набедения за канцероген мономер стирен. Заради ниските нива на опасното вещество в готовите продуктите се счита, че те са безопасни. Повечето полистиренови продукти не се рециклират и ограничаването на употребата им е приоритет на екологичните организации.
7 – Други пластмаси, които са въведени в употреба по-скоро. Такива са поликарбонатите (PC).
Според компаниите, които произвеждат и продават пластмаси, те не са опасни. Безвредна пластмаса обаче няма. Всички видове пластмаси изпускат вредни емисии в храната, с която имат досег, въпреки че се отличават със сравнително голяма инертност. Още по-лесно това се случва при нагряване или при излагане на пряка слънчева светлина, както и при увреждане на материала. Затова е желателно да се избягват горещи храни и напитки в пластмасови контейнери или чаши.
В бутилките вода от полиетилентерефталат учени са открили повече от 24 хиляди вещества
Немски учени са установили наличието в различни количества на повече от 24 500 различни химични съединения само в опакованата с популярната пластмаса РЕТ минерална вода. Въпреки че количествата им често са на ръба на откриваемия минимум, наличието на някои отровни вещества не е за пренебрегване. Това е особено валидно за фталатите и за бисфенол А. Първите засягат развитието на мозъка на бебетата, провокират астма при децата, а и се считат за канцерогени. Бисфенол А е синтетичен естроген, който се намесва в ендокринната система на хората. Имам стотици доказателства за вредното му действие. Това е причината употребата му напоследък да е предмет на драстични ограничения. Необяснимо опасният химикал се заменя с негов аналог — бисфенол S, който по вредно действие не се различава съществено.
Пластмасите, които е добре да избягваме, са тези с номера 3 (PVC), 6 (PS) и особено 7 (PC). Полиетиленът и полипропиленът се считат за най-безопасни.
Крайното депо на милиони тонове пластмасови отпадъци са океаните, което все по-често е смъртоносно за птиците и водните обитатели. Затова миналата седмица Европейският парламент прие мерки за ограничаване на търговията с пластмасови изделия за еднократна употреба