Плажното масло – враг или приятел?

През 1920 г. Коко Шанел пътувала до Френската Ривиера и по време на воаяжа кожата ѝ изгоряла от слънцето. Когато при завръщането ѝ нейните фенове видяли слънчевия ѝ загар, видът на нейната кожа им се понравил достатъчно, за да почнат да я имитират. Слънчевият тен бързо станал модерен. 100 години по-късно модата е повсеместна и приятният слънчев загар е най-сериозното доказателство за ползотворно прекарана лятна отпуска.

Не е никак разумно обаче “творенето на ползи” и изгарянето на кожата да се поставят в едно изречение. Тенът на практика е увреждане на кожата.

Ефектът на слънчевите лъчи върху организма и по-конкретно върху кожата е резултат от ултравиолетовата радиация (UV лъчи, UVA и UVB лъчи). Тя е част от спектъра на слънчевите излъчвания, които преминават през атмосферата и попадат върху земната повърхност. Слънчевият загар и изгаряне са защитен отговор на организма срещу действието на UV радиацията. В резултат на прекомерно излагане на слънце в клетките на кожата се развиват дегенеративни процеси, които ускоряват стареенето ѝ — задебеляване, образуване на пигментни петна, загуба на еластичност и др.

Защитният механизъм на организма срещу вредното въздействие на UV лъчите е образуването и натрупването в кожата на специфично пигментно вещество — меланин. Той предпазва кожата от увреждане, причинено от лъчите на слънцето. При по-дълго излагане на слънце кожата компенсира, като произвежда повече меланин. Резултатът е видим — сдобиваме се с така желания тен. За да бъде произведен меланин, са необходими около три дни, така че ако ви предстои по-сериозно излагане на слънце, преди да сте се сдобили с тен, то гарантирано ще изгорите.

Когато ултравиолетовата светлина от слънцето увреди ДНК в кожата ни, тя реагира адекватно и започва да произвежда повече меланин в опит да неутрализира щетите. Повече произведен меланин абсорбира повече ултравиолетова светлина и предпазва кожата от по-нататъшно увреждане. Никой не се сдобива с тен, ако кожните клетки не открият мутации в ДНК. Поради тази причина не съществува безопасно почерняване. Ако уврежданията на ДНК са твърде големи, може да се появи рак на кожата. За да се предотврати това, клетките от повърхностния слой на кожата се самоубиват чрез процес, познат на биолозите като апоптоза. Ако клетките не умрат, увредената ДНК се самовъзпроизвежда заедно с мутациите в нея, а това е пагубно за организма.

За да се предпазим от слънчево изгаряне, а същевременно и да се наслаждаваме по-продължително време на слънцето, широко се използват слънцезащитни средства — на пазара се срещат хиляди техни разновидности. Това повдига резонните въпроси какво съдържат фотофилтрите и има ли опасност за кожата при дълготрайната им употреба.

Поглед върху етикетите на подобни продукти дава отговор на първия въпрос. Съмнително е обаче дали ще сте в състояние да прочетете изброените с невъобразимо дребен шрифт съставки. И остава въпросът какво представляват посочените химикали.

Меланомът убива два пъти повече мъже, отколкото жени. Причината е, че силният пол използва по-рядко слънцезащитни средства

Използваните в козметиката съставки за UVA и UVB защита се делят на физични и химични филтри. В ЕС са позволени за такава употреба около 30 химични вещества.

Физичните (познати и като неорганични) филтри пазят и от двата вида лъчи. Това са цинков оксид и титанов диоксид. Действат като огледало — лъчите се отразяват от тях и не навлизат в кожата. И двете вещества оставят бял филм върху кожата.

Цинковият оксид (изписва се и като CI 77947) е с легална употреба като слънцезащитен филтър в ЕС едва от миналата година. Веществото има противовъзпалително действие, но изсушава кожата и при мазна кожа се достига неприятен ефект — кожата се изсушава и се увеличава производството на себум.

Титановият диоксид (CI 77891) е друг широкоспектърен слънцезащитен филтър с подобно на цинковия оксид действие. При излагане на ултравиолетова светлина съединението проявява токсични ефекти, а някои експерти дори го определят като най-опасната съставка в козметиката. Повечето слънцезащитни средства съдържат титанов диоксид, а освен това той е обичайна съставка и  на редица други продукти — дневни кремове, пасти за зъби и дори храни. От няколко години титановият диоксид може да се използва под формата на наночастици (обявяват се задължително на етикета!) — свръх фини частици, които по размери се доближават до ДНК, а това може да има непредвидими последици за организма. Употребата на наноформата на титановия диоксид при здрава кожа се определя като безопасна, но следва да се внимава при нанасяне върху кожни участъци с рани. Добре да се избягва употребата на такива препарати при деца.

Тежката артилерия на слънцезащитните средства, разбира се, е химическа. Тези филтри не отразяват ултравиолетовата светлина, а я поглъщат. Не оставят бял филм върху кожата. Под действие на лъчите тези вещества се разпадат, а при този процес се получават някои не толкова безопасни продукти. 

Авобензон, срещан с химичното му наименование бутилметоксидибензоилметан и редица търговски наименования (Parsol 1789, Escalol 517 и др.), е с широк спектър на действие — по-голям и от този на физичните филтри. За съжаление не е фотостабилен и се налага да се стабилизира с други вещества.

Оксибензон (бензофенон-3 и цяла поредица други наименования) пази и от UVA, и от UVB лъчението. Налични са данни, че това химично съединение може да предизвиква рак под влияние на слънчевата светлина, понеже уврежда ДНК. Затова не бива да се употребяват продукти с него от хора с история на ракови заболявания в семейството. Оксибензон се открива и в лакове за нокти и други козметични средства, в които изпълнява функцията на фотостабилизатор — предпазва продуктите от промяна на цвета при дълготрайно излагане на слънце.

Публикувани са научни проучвания (засега върху животни), че оксибензонът прониква в тялото през кожата и действа подобно на хормон с естрогенно и антиандрогенно действие. Този антимъжествен препарат освен това води до отделяне на свободни радикали — основната причина за стареене на кожата. Оксибензонът и диоксибензонът са два от най-мощните генератори на свободни радикали, познати на човека. Освен това веществото и е на върха на класацията за най-алергенни химикали сред фотозащитните средства — приписват му се 1/4 от алергиите от тях. Американската академия по педиатрия препоръчва слънцезащитни средства с оксибензон да се избягват при деца и младежи.

Оксибензонът — често използвана съставка в слънцезащитните продукти, е токсичен и за коралите. Между 6000 и 14 000 тона слънцезащитен лосион се озовават всяка година в районите на кораловите рифове и ги унищожават

Приблизително половината от тестваните химични средства за слънцезащита увреждат сперматозоидите. Част от тях имитират действието на естрогените. Такъв е хомосалат — производно на салициловата киселина.

Падимат О, изписван още като OD-PABA, Octyldimethyl PABA, EHDP, Ethylhexyl dimethyl PABA, Escalol 507 също е набеден в тежки грехове. Подобно на оксибензона уврежда ДНК и може да е свързан с появата на ракови заболявания. 

Октокрилен е друг масов широкоспектърен препарат, но и за него има данни, че е фотоканцероген. Ефективността на препарата не е особено голяма, затова винаги се комбинира с други слънцезащитни филтри. Производителите на козметика го предпочитат, защото е фотостабилен. Няма напълно достоверна информация за безопасността на октокрилена. Счита се, че под действие на слънцето веществото образува свободни радикали, а излишък от тези реактивни форми на кислорода нарушава клетъчния метаболизъм и предизвикна мутации. Октокриленът се включва в състава на практически всички продукти, означени като Sun Care, дори и в детските формули, декоративната козметика, продукти за коса като гелове и шампоани и др. Отбелязани са усложнения при съвместна употреба на продукти с октокрилен и кетопрофен (активната съставна на лекарствени препарати като фастум гел и т.н). 

Освен филтри слънцезащитните средства съдържат редица други помощни вещества. Ретинил палмитатът е производно на витамин А, за което има данни, че може да увеличи риска от рак на кожата в областите, изложени на слънце. Това вещество няма никакво отношение към защитата на кожата от слънцето, затова смело избирайте продукти, в чийто състав не фигурира.

Какво е SPF

Най-отличителната характеристика на средствата за слънцезащита е показателят SPF — Sun Protection Factor. SPF се отнася до способността на един слънцезащитен крем да блокира ултравиолетовите лъчи B (UVB), които причиняват слънчевите изгаряния, но не и UVA лъчите, които основно причиняват дълбоките кожни увреждания. (И двата вида лъчи увеличават риска от рак на кожата). Крем с фактор 15 блокира около 94% от UBV лъчите, а този с фактор 30 блокира 97% от тях. Нито един продукт не осигурява 100% защита. SPF факторът отразява колко по-дълъг е периодът от време, за което човек би изгорял на слънце, ако не си е сложил слънцезащитен крем, спрямо времето, за което би се случило изгарянето при използване на такъв крем.

Можете да се изкушите да използвате продукт с по-висок фактор, но от това особена полза няма. Това е причината в рамките на ЕС да не се допуска изписването на слънцезащитен фактор, по-висок от 50+.

Защо да не използваме наистина висок фактор? Слънцезащитните средства с наистина висок фактор, например SPF75 или SPF100, не предлагат значително по-силна защита от средствата с фактор 30 и се счита, че всъщност подвеждат хората да си мислят, че са по-защитени, отколкото в действителност. По тази причина FDA (Администрацията за храните и лекарствата на САЩ) не допуска да се отбелязва на слънцезащитни средства нищо повече от SPF30+ (през 2016 г. агенцията отказа да повиши границата до 50). Средства с такъв етикет се считат за нарушение. 

За най-добра защита експертите препоръчват употребата на слънцезащитни средства с фактор минимум 15, нанасянето им в подходящо количество (2 мг/кв. см кожа или около 30 грама за цялостно покритие на тялото) и ново нанасяне на всеки 2 часа. Първото нанасяне на слънцезащитния продукт трябва да се направи 30 минути преди излагането на слънце.

МАЛКО МАТЕМАТИКА: Повечето хора използват по-малко от нужното количество слънцезащитни средства, като използват от ¼ до ½ от необходимото количество. Като нанесете половината от нужното количество, вие си осигурявате фактор, равен на корен квадратен от числото на фактора, т.е. ако нанесете само половината от необходимото количество слънцезащитен крем с фактор 30, ще получите ефективен фактор едва 5,5!

Меланомите са най-тежката форма на кожен рак

Повечето меланоми са черни или кафяви, но могат и да са с цвета на кожата, розови, червени, лилави, сини или бели. Това е най-тежката форма на кожен рак, която причинява по-голямата част от всички фатални случаи на рак на кожата (около 130 000 случая годишно за света). За щастие се проявява по-рядко, но е и доста по-опасна. Меланомата е форма на рак, която се разпространява много бързо (от няколко седмици до няколко месеца) към другите органи на тялото. Въпреки това около 90% от случаите се лекуват успешно. Шансовете за възстановяване са по-големи, ако се диагностицира навреме.

Прекомерното излагане на слънце носи поражения, дори и човек да не усеща нищо в началото. Освен видимото състаряване на кожата, слънчевите лъчи са основната причина за появата на кожен рак. Меланомът е най-агресивният и опасен тип рак на кожата и е въобще най-честият тумор в света