Поетът Добромир Банев пред Lupa.bg: Моите стихове се чувстват у дома си край морето

Морето и поезията сякаш вървят ръка за ръка, а доказателство за това са стихотворенията на един от най-обичаните и популярни поети у нас Добромир Банев. Самият той споделя, че морската синева е негово вдъхновение и че тя го провокира да излее душата си в рими и да пише за най-хубавото чувство на този свят - любовта. Отскоро стиховете на Добромир Банев красят пейките на крайбрежната алея на българския град на любовта - Ахтопол. Жителите и гостите на живописния град, сгушен между Странджа планина и морето, вече може да се наслаждават на тематична алея, посветена изцяло на творчеството на Добромир Банев. Инициативата за това е на Община Царево и на кмета Марин Киров. 

Навръх Голяма Богородица поетът символично се сля със своите стихове край Ахтопол, като отиде да се разходи по своята алея и да поседи на поетичните пейки. Същата вечер Добромир Банев се срещна с читатели в Царево и представи най-новата си стихосбирка "Всички дни ще се казат неделя."

"Забързани в ежедневието, в големи мечти за развитие, в малките беди, този проект ни дава възможност да спрем за миг, да се замислим, да почувстваме. Ахтопол - градът на любовта, по естествен път се оказа най-подходящото място за тази алея. Разбира се и кметът на Ахтопол настоя да бъде там. Пейките са изработени тук в Царево, от местни хора и това също е важно за мен", сподели кметът Марин Киров. "Благодаря ти, Добромир, за доброто и спокойствието, което ни донесе. Благодаря, че днес имаме възможността да се докоснем до теб и творчеството ти", каза кметът по време на поетичната вечер в морския град.

Добромир Банев бе любезен да отговори на няколко въпроса на Lupa.bg и да сподели за емоциите си от гостуванията в Ахтопол и Царево.

Снимки: Стоян Чайков

- Добри, какво е чувството да седиш на пейка, върху която са изписани твои стихове?

- Чувството е повече от невероятно. Аз съм щастлив човек и го казвам с най-голямото откровение на света. Много пъти сме си говорили и с приятели, и с други хора, че българите сме чешити и обикновено у нас те оценяват, когато те няма на белия свят. Аз имам щастието и късмета да бъда оценен приживе и няма по-голяма радост от това. Аз съм най-щастливият поет на света. И изключително щастлив се чувствам в момента. 

- От Община Царево, която поде тази инициатива, споделиха, че са избрали твои стихове да красят пейките на крайбрежната алея на Ахтопол, защото ти си сред най-романтичните творци и си заслужава твои стихове да се четат на едно от най-романтичните морски кътчета у нас. Какво си помисли, когато ти се обадиха и те помолиха да предложиш свои стихове за тези пейки?

- За мен беше много емоционален момент. Обадиха ми се от Община Царево. Разбрах, че предложението е лично на кмета г-н Марин Киров, който се оказа, че харесва много моите стихотворения. Неговата съпруга също. Предложиха ми да направят този проект и аз веднага се съгласих, защото за мен това е форма на признание. А какво по-хубаво за един автор от това.

Моите стихотворения се чувстват у дома си край морето, защото аз пиша много за морето. Синьото море изключително много ме вдъхновява. Неслучайно една от моите книги се казва "Любов до синьо". Името на книгата е инспирирано от цвета на морето и на небето.

Впоследствие разбрах, че когато са обсъждали проекта, кметът на Ахтопол Станислав Димитров е настоял пейките с моите стихотворения да бъдат разположени именно на крайбрежната алея на Ахтопол. Девизът на Ахтопол е "Град на любовта." Невероятно е усещането да се разхождам по тази крайбрежна алея високо над морето и тя да бъде с пейки само с мои стихове.

Кметът на Царево Марин Киров подари на Добромир Банев прочутия в Странджа манов мед

- Ти самият пишеш, че "Морето е лицето на безкрая." Усети ли безкрая, когато от една от твоите пейки погледна морската шир?

- Точно това усетих и го споделих и на голямата сцена в Летния бар в Царево, където представихме, както проекта, така и моята най-нова книга "Всички дни ще се казват неделя".

Казах, че когато човек се изправи пред лицето на безкрая, той осъзнава собствената си свобода и може да разбере колко свободен наистина е. Защото в големия град, сред забързаното ежедневие и сред проблемите, с които непрекъснато трябва да се справяме, ние наистина забравяме, че всъщност сме свободни и че свободата е в нас и от нас зависи да я чувстваме и да се чувстваме свободни. А морето ти дава тази възможност, когато си седнал на една такава пейка и гледаш право към него.

- Синьото ти отива.

- Да, синьото ми отива, обичам синия цвят.

- Споделиха ли нещо по-специално с теб почитателите ти от Царево?

- Бих искал да споделя, че след десетките ми пътувания из страната и срещи с читатели, за пръв път имаше толкова много и толкова адекватни въпроси. Цялата вечер се превърна в един страхотен диалог с хората, защото в Царево публиката беше разнородна и бяха дошли хора от цяла България. Част от тях бяха на почивка или пък бяха в Царево по други поводи, но дойдоха. Беше много, много пленително и всички тях ги почувствах като едно семейство и наистина се чувствах свободен през цялото време.

Непрекъснато аплодираха, сякаш искаха тази среща да няма край. Настроението беше много приповдигнато и отдавна не съм се вълнувал така, но същевременно бях и много спокоен и от много време не съм се чувствал така по време на среща с публика.

Някак си усетих, че за мен моето естествено семейство са всички мои читатели и хората, които харесват моята поезия.

Майката на Дим Дуков - Вера Драгостинова-Дукова уважи премиерата на книгата на Добромир Банев в Царево

- По време на твоята среща с читатели в Царево разбрах, че са дошли и много твои приятели. Но предполагам, че срещата с майката на Дим Дуков - Вера Драгостинова-Дукова, която за теб е специален човек, е била особено емоционална. Какво си казахте с нея, ако не е тайна?

- Да, с майката на Дим Дуков сме много близки. Пожеланието, което й написах на книгата, започваше с думите: "На моята втора любима майка". Аз наистина я чувствам като моя втора майка и тя винаги ме е възприемала като син. Вера преди много години напусна София и отиде да живее в Царево. Това беше прекрасна възможност да се видим на живо. Не се бяхме виждали много дълго време. Макар че наскоро преживя здравословни проблеми, тя е в отлична кондиция. Надявам се на днешния прекрасен ден - Голяма Богородица, Вера да бъде благословена и Бог да й даде здраве. 

- Предполагам, че това е и твоето пожелание към теб самия и към всички хора.

- Разбира се. Днес отидох и запалих свещичка в църквата във Василико. Тя е много хубава и характерна за Царево. Пожелах здраве на всички, да се обичаме, да споделяме заедно красотата на живота и да не забравяме, че големият творец на тази красота е именно любовта. 

Lupa.bg публикува две от най-романтичните стихотворения на Добромир Банев. Първото е от най-новата му стихосбирка "Всички дни ще се казват неделя", а второто е публикувано в книгата му "Любов до синьо". Може да видите и видео от творческата вечер на Добромир Банев в Царево, както и момент от първата среща на поета с пейките с негови стихове в Ахтопол.

Нуждаем се от шепа доброта.
От мъничко надежда и човечност.
Еднакво сме безсилни пред смъртта.
Чрез любовта
светът познава вечност!

Не струва нищо целият живот,
щом чувството за мъст е неизбежно!
Човечността е правилният ход
към краткия покой,
наречен нежност.

Тайфуни с много нежни имена
минават покрай нас и отминават…
„Любов“ не се римува със „война“.
Войната свършва,
любовта остава!

***********

Най-простите неща така болят!
Любов до синьо. Обич до припадък.
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял,
животът – сладък.
Играем роли в евтин водевил,
където се намразваме до вечност.
Обноските ни предполагат стил,
изгубен със самата ни човечност.
Но именно в нелепата среда,
която припознаваме за своя,
крещим безумно между „не“ и „да“:
„Най-истинската истина
е моята.“
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.
Болят най-простите неща, болят!
Любов до синьо.
Живи –
до припадък.

Видео: Валентин Иванов