Проф. Дронзина: Дали пък гафът не е на Нетаняху?

Дали пък гафът не е на Нетаняху? Този въпрос си задават мнозина, които не вярват, че легендарната разузнавателна служба на Израел, създадена преди самата държава, може да претърпи такова огромно унижение от терористите на Хамас, чиито лидери в продължение на години бяха унищожавани от нея с математическа точност. И посочват аргументи, които не могат да бъдат пренебрегнати. Това написа като коментар във фейсбук известният политолог проф. Татяна Дронзина, която от години се занимава с издледване на тероризма.

Lupa.bg препечатва целия анализ на експерта:

Съмненията бяха посяти в понеделник с твърденията на служител на египетското разузнаване, че Ерусалим е пренебрегнал многократните предупреждения, че се планира „нещо голямо“ – което включва очевидно пряко известие от министъра на разузнаването на Кайро до министър-председателя на Израел. Според новинарския сайт министърът на разузнаването на Египет генерал Абас Камел лично се обади на Нетаняху само 10 дни преди масираната атака, за да го предупреди, че жителите на Газа подготвят ужасяваща операция.

Неназовани египетски служители признаха, че са шокирани от безразличието на Нетаняху към новините и цитираха отговорът на премиера към на министъра на разузнаването на Египет, че военните са „потопени“ в проблеми на Западния бряг. Доколкото Египет често изпълнява ролята на посредник между Израел и Хамас, може да се смята, че подобно твърдение е базирано на определени реални факти.

Израел отказа коментар.

Според Асошейтед прес, израелският министър-председател е бил многократно предупреждаван и от собствените си разузнавателни агенции за предстоящата атака.

Когато Business Insider в понеделник поиска коментар, както разузнавателната служба, така и израелските отбранителни сили отказаха такъв. Съществуват данни че той е бил предупреждаван от и командирите на отбраната, както и от няколко бивши ръководители на разузнавателните агенции, че планът за съдебна реформа разединява израелското общество и ерозира неговата устойчивост.

Този възглед се споделя от мнозина: Мартин Индик, който беше специален пратеник за израелско-палестинските преговори по време на администрацията на Обама, вярва, че вътрешното разделение относно правните промени е утежняващ фактор, който е допринесъл израелците да бъдат хванати неподготвени. По думите му, „Това разклати израелските защитни сили по начин, който видяхме като огромно разсейване“.

На свой ред, кабинетът на Бенямин Нетаняху не отговори незабавно, но в изявление в социалните медии нарече твърдението, че е било дадено предупреждение от Египет, абсолютно невярно: „Твърдението, че премиерът Бенямин Нетаняху е получил предварително съобщение от Египет, е абсолютно невярно“, се казва в туит от кабинета на премиера.

„Никакво предварително съобщение не е пристигнало от Египет и министър-председателят нито е говорил, нито се е срещал с ръководителя на египетското разузнаване от момента на сформирането на правителството до сега, нито пряко, нито косвено. Това е напълно фалшива новина.“ Наистина ли премиерът е пренебрегнал предоставената информация?

Но защо ще го прави? Може би защото е под натиск да обръща специално внимание на Западния бряг; може би това става за сметка на ивицата Газа, тъй като неговото правителство е съставено от поддръжници на заселниците, които поискаха защита за сигурността си пред лицето на нарастващата вълна от насилие през последните 18 месеца.

Нетаняху и неговата партия, Ликуд, са се идентифицират с консервативни и националистически идеи, които подкрепят израелското присъствие на Западния бряг и смятат, че то трябва да се запази и насърчи. Стабилността на неговото правителство зависи от подкрепата на ортодоксалните националисти и ултраортодоксалните вярващи.

Под тяхно влияние, младежите от ултраортодоксални семейства бяха освободени от военна служба а общността на харедимите беше освободена от необходимостта да работи и субсидирана за целодневно изучаване на Тора за сметка на данъкоплатците.

Харедимският юдаизъм се състои от групи в ортодоксалния юдаизъм, които се характеризират със стриктното си придържане към халаха (еврейския закон) и традициите, в противовес на съвременните ценности и практики. Твърди се, че съставляват 14% от населението на Израел. Споменавам тази общност, защото горчивият спор, който сега се води в Израел относно реформата на съдебната система на правителството, не е само относно плановете му да ограничи правомощията на съдилищата и да ги подложи на по-голям политически контрол.

Става въпрос за характера на израелското общество и дали то ще остане либерално, демократично и до голяма степен светско - или ще стане по-затворено, по-малко толерантно и пропито с религиозни ценности. Ултраортодоксалната общност на Израел се оказа в центъра на спора.

Опрян на подкрепата на ултраортодоксалните юдеи, той се постави в зависимост от хардлайнерите, които непрекъснато настояват за по-агресивни политики по отношение на палестинците, потенциално предизвиквайки по-дълбоки военни конфронтации.

По тази причина много млади израелци не виждат мястото си в тази страна, която, според тях, ще се превърне в теокрация от вида на Иран.

Ако израелският премиер спестява истината за отправените към него предупреждения, това може да се окаже лъжата на десетилетието, застрашила демократичните светски ценности на израелското общество и довела до избухването на една от най-кръвопролитните войни в историята на отношенията между Израел и Хамас.

Какъвто и да е изходът от нея, ясни са поне две неща. Първо, че огромен брой цивилни ще загинат и второ, че пълната ликвидация на Хамас не е решение, защото той ще бъде заместен от структури, в сравнение с които тази терористична организация ще ни прилича на забавачка. Новото поколение на джихада вече излиза на сцената.