Проф. Михаил Неделчев пред Lupa.bg: Мая Манолова и Слави заразяват ДБ

Михаил Неделчев е литератор, преподавател и политик. Интересите и постиженията му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Един от основателите на СДС. Създател и председател на Радикалдемократическата партия. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. Потърсихме проф. Неделчев, за да даде своя философски поглед за събитията 32 години след емблематичната за промяната дата 10-и ноември. 

- Проф. Неделчев, загуби ли силата си датата 10-и ноември, като символ на начало на промяната и демокрацията в България?

- Датата 10-и ноември в моето съзнание никога не е била символ на демокрация. Истинският символ на демокрацията носи денят 9-и ноември, който е АБВ-то на Берлинската стена. Ние трябва да се мислим като европейци и да разсъждаваме за нашата историческа участ и съдба в контекста на всички тези процеси, които бяха общоевропейски, обществени. Т.е. българският комунистически дворцов преврат си е вътрешна работа на комунистите. Инак, 10-и ноември беше една щастлива дата, че след толкова дълги години, режимът на Тодор Живков беше приключен, макар че не означава сама по себе си нещо изключително.

Голямата дата е 9-и ноември и ние трябва да мислим всичко, което ни се случва, в парадигмите на един процес, който течеше през 1988-1989 година.

- Но и днес продължават да говорят за сценаристи на тези процеси.

- Няма сценаристи. Това, че някой си въобразява, че има такива… Не, няма. Това е общоевропейски неудържим протест на рухване на комунистическата система. Някои може да се изживяват като сценаристи, но неудържимо беше рухването на комунистическата система.

Все пак, мисля, че има единно мнение за тази дата. Това е вътрешно дворцов преврат и има значение за цялото българско общество. Но аз предпочитам да мисля всички тези процеси в един общоевропейски план в България след останалите европейски държави.

Полша си има своите дати, Унгария си има своите дати и т.н., но по-важно е да мислим в контекста на общоевропейските процеси.

- Вие сте сред основателите на СДС. Кои бяха грешките от зората на демокрацията и каква бе основната роля на тази партия?

- СДС да припомним, не беше партия. Беше коалиция от 15 организации. Между тях бяха и партии, и клубове, и правозащитни организации и т.н., и синдикални организации, дори имаше организация на хора, защитници на религиозни права. СДС не бива да бъде мислена като партия. Съюзът стана партия впоследствие и това е всъщност голямата грешка - трансформирането, превръшането на този голям съюз, който не бе изпълнил докрай своята задача, в така наречената синя партия.

Това е огромна грешка, която за съжаление впоследствие доведе до възможността при превръщането на СДС в синя партия, да се отвори голямо пространство за други партии, други организации. Т.е. настана един вакуум. А СДС беше замислен с оглед да ликвидира комунистическата система, но беше замислен и като прообраз на бъдещата политическа система.

Т.е. от 15 организации на СДС, ако процесите бяха по-нормални и не бяха екстремни, ако не се беше вървяло към създаването на синя партия, трябваше от тях да се родят истинските демократични организации, които да изтласкат бившите комунисти най-вдясно и да ги маргинализират, както се случи в Полша, Унгария.

- При нас комунистите се задържаха твърде дълго на фронта.       

- Точно това е. СДС трябваше, и то в цялостния си вид, да просъществува поне до 2000-а година, като съюз от множество партии и организации.

- Тази формула на голяма коалиция, съюз, с много разнородни организации не би ли се оказала успешна формула и днес? Но съвременните политици сякаш бягат от подобен вариант…

- Това са отминали процеси, те вече не могат да се възстановят. Но тогава просто не бяха използвани докрай потенциите, възможностите на СДС.

- Не е ли обезкуражаващо това задържане над водата на ДС? Видя се, че в листите за кандидат-депутати на партиите пак са се настанили агенти.

- Агентите са една неизбежност. Винаги в партиите ще има ДС-агенти, защото в България е имало страшно много агенти, офицери, доносници и прочее на ДС. Но в много по-голямо количество са били в една Източна Германия, отколкото в България. Но там, разбира се, беше извършена, една макар и не радикална, все пак декомунизация, все пак там имаше лустрация спрямо агентите на ЩАЗИ.

- Да се прехвърлим в сегашно време. Допустимо ли е, като част от модерната политика, дясната партия ДБ по някакъв начин влезе в съюз с БСП, в името на това най-после да има кабинет. Ако приемем, че левицата е реформирана.

- Още е рано да се говори за такова нещо. Просто защото прокомунистическите тенденции в БСП продължават да съществуват. Нямам нищо против, ако БСП беше станала една нормална социалдемократическа партия. Както знаем, в много развити демокрации, дори обединена Германия не се е обединила докрай и източните провинции очевидно са доста различни от това, което е Западна Германия. Но там голяма коалиция не е мръсна дума. Т.е. съюзяването на Християнсоциалния съюз Християндемократите със социалдемократите е нещо нормално и те дълги години управляват заедно. Но в България това не е така. Защото пак ще кажа - прокомунистическите тенденции в БСП не са изчезнали. Т.е. все още БСП не се е нормализирала като партия.

- БСП обаче положи неистови усилия да се добере до другия бряг, за да не ги броят в кюпа като партия на статуквото.

- Ако имате предвид под бряг т.нар. вълна на протестните партии, а тя е доста съмнителна, защото включва в себе си организации, които нямат нищо общо с демократичната общност. Като например организацията на Мая Манолова и тази на Слави Трифонов. Това не са формации, които принадлежат към демократичната общност. Много съжалявам, че приятелите ми от ДБ понякога търсят синхрон с техните действия. Това, за съжаление ги заразява с други идеологии. Но разбира се, нито Мая Манолова, нито Слави Трифонов имат каквито и да е идеологии.

-А най-новата формация „Продължаваме промяната” къде я поставяте?

- Тепърва ще ги видим. Ние знаем там трима-четирима, даже двама основни играчи. Да видим какъв състав ще наберат, какъв ще им е Централният комитет, или Изпълнителният  съвет, или както го нарекат. Тепърва ще видим какво ще представляват. Но сега заявките са за една, общо взето дясно-центристка, либерална насока, което трябва да бъде приветствано.

- Не мислите ли, че ако се следва чистата идеология и никой не направи компромис и след тези избори, отново ще се озовем без правителство и така може да безкрай да се върви на избори.

- Очевидно е, че следващото правителство, за да бъде съставено, трябва да се направят компромиси. То трябва да бъде правителство не по любовно бракосъчетание, а правителство на компромиса в името на някаква ясна и доста добре формулирана управленска програма, която трябва да бъде прагматична.

- Как виждате бъдещата управленска коалиция хипотетично?

- Нека не гадаем. Да видим резултатите от изборите и тогава можем да говорим.

- Кандидат-президентът Лозан Панов днес смути доста десни избиратели, като нападна ДБ с тежки критики, обвини ги в бъдещо предателство заради евентуалния съюз с БСП.

- Лозан Панов е самостоятелно мислещ политик и висш магистрат, аз лично му симпатизирам.

- Но се говори, че част от симпатизантите на ДБ може да гласуват за Румен Радев.

- Това е идиотщина, проява на политическа идиотия. Да принадлежиш на ДБ и да отидеш да гласуваш за Радев, издигнат и подкрепен от БСП, като той самият е от комунистическо семейство, това е проява на идиотия. Просто защото излязъл един път и извикал „Мутри вън!” и издигнал юмрука. Не се прави така. Естествено, че ДБ трябва изцяло да подкрепи Лозан Панов. Инак, симпатизирам и на проф. Анастас Герджиков и нямам нищо против един от двамата да стане президент.