"Маркиз дьо Сад" се завръща във Военния театър, но без Явор Бахаров

Спектакълът "Маркиз дьо Сад" се завръща на сцената на Театър "Българска армия" с обновен състав след дълго прекъсване, съобщиха от трупата. Едно от новите попълнения е най-младият член на трупата на Армията - актьорът Ясен Атанасов. Той влиза в образа на свещеника фанатик - абат Дьо Кулмие, който в първия състав на постановката се играеше от талантливия, но скандален актьор Явор Бахаров. Това означава, че след пиянските изцепки на Бахаров директорът на армейската трупа Мирослав Пашов е решил да прекрати договора на актьора, за да не се петни името и на Военния театър.

Първите срещи на "Маркиз дьо Сад" с публиката след едногодишното прекъсване са на 9 и 10 декември.

През 2019 г. режисьорът Иван Урумов постави за пръв път в България пиесата на Дъг Райд, която бързо се превърна в събитие за театралната публика. Влизайки като стихия в ролята на един от най-шокиращите и провокативни образи, какъвто е Маркиз дьо Сад, Георги Кадурин успя да превърне скандалния герой в главно действащо лице на една по-скоро впечатляваща и поучителна приказка, проследяваща битката между любовта и страстта, както и между бруталността на цензурата и непредвидимите последствия от изразяването на свободната мисъл.

Сценографията и костюмите, създадени от Нина Пашова, бяха оценени с номинация за наградите "Икар" през 2020 г., а музиката е на Дони.

Явор Бахаров вече не е част от трупата на Театър "Българска армия"

В блестящия актьорски състав са и Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Антоанета Добрева – Нети и Луизабел Николова.

От време на време в човешката история се появяват личности, които провокират общоприетите норми в обществото, изпробват границите на морала в отношенията на хората и преобръщат всички представи за това какво означава да бъдеш човешко същество. Един от най-дискутираните и най-скандалните сред тях определено е Маркиз Дьо Сад. През годините мнозина са се опитвали да търсят различни психологически квалификации, с които да го обрисуват, но някак безплътни и кухи остават опитите да бъде обяснен маркиз Дьо Сад. Едно определение обаче присъства във всички исторически, или художествени произведения, посветени на него – скандален.

Пиесата „Маркиз дьо Сад” също би могла да бъде наречена от някои „скандална”, но тя е по-скоро една впечатляваща, шокираща и поучителна приказка, проследяваща битката между любовта и страстта, както и между бруталността на цензурата и непредвидимите последствия от изразяването на свободната мисъл. Пиесата разказва за последните години на маркиз Дьо Сад (Георги Кадурин) в лудницата “Шерантон”, където отделен от света, пише перверзните си съчинения. Съюзници са му възможно най-нелогичните съмишленици – една девствена перачка и един свещеник – Абат Дьо Кулмие (Ясен Атанасов).

Нети е в ролята на опечалената съпруга на маркиз Дьо Сад – Рене Пелажи 

Перачката Мадлен (Луизабел Николова) не само тайно изнася ръкописите на маркиза, но тя е и е най-ревностният му читател. Скандалната слава на романите стига до самия Наполеон и той изпраща зловещия д-р Роайе-Колар (Георги Къркеланов). Когато официалната власт в лицето на доктора решава да накаже автора на скандални бестселъри, манастирът се оказва тесен за обитателите си. Лишен от перата и мастилото, маркиз Дьо Сад прекрачва в реалността и мрачните и кървави фантазии, които преди са се изливали върху листа, сега бледнеят пред случилото се.

Умира, след като му изтръгват езика, а тържествуващият Роайе-Колар прави печатарски цех в лудницата, за да издава неговите произведения. В общата картина на страст, наивност и бруталност, по изключителен начин се вплитат и персонажите на опечалената съпруга на маркиз Дьо Сад – Рене Пелажи (Антоанета Добрева – Нети), архитект Мосю Пруи (Тигран Торосян) и Мадам Ройе-Колар (Луизабел Николова).

Скандалността, насилието, перверзията на маркиз Дьо Сад са били записани в историята още преди двеста години, в предверието на Френската революция. Интересното е, че и днес неговата личност и разбиранията му все още всяват смут и продължават да шокират – както историци, психолози, изкуствоведи..., така и обикновените зрители и читатели.

Спектакълът не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст.