Ракът наднича от боята за коса

Един ден — било 1904 година — младият Йожен Шулер, възпитаник на престижния колеж по инженерна химия Ecole Nationale Supérieure de Chimie в Париж се прибрал вкъщи и заварил любимата си жена обляна в сълзи. Тя се опитала да освежи косата си в по-светли нюанси, но нещата излезли от контрол — вместо красивите светлоруси букли косите й били целите на петна. Тогава любящият съпруг обещал да измисли „вълшебна“ боя, която да накара целия свят да се възхищава на красотата й. И като истински мъж спазил обещанието си.

По онова време жените боядисвали косите си основно с екстракти от растения, но желаният нюанс никога не се получавал. Шулер възнамерявал да изобрети с помощта на химията синтетична боя, която да е удобна за ползване, да щади косите и най-вече — да е с различни цветове. След около три години експерименти целта била постигната, а тубичките с боя, носещи нищо незначещото име „Ауреол“, се превърнали в истински хит. В годината, когато избухва Втората световна война, фирмата сменя името си и днес то е познато на всички модерни жени (в последните години и все повече  мъже) — „Л’Ореал“.

Цветът на косата е важен визуален сигнал и често е едно от първите неща, които хората забелязват в другите. С напредването на възрастта меланоцитите — клетките, които произвеждат пигмента меланин, определящ цвета на косата, се делят все по-бавно. Така се получават обезцветените или бели кичури. Поради много външни и вътрешни фактори в наши дни косите на жените и мъжете започват да побеляват на много по-млада възраст. 

Меланинът е общо понятие за групата пигментни вещества, които придават кафяв, тъмен или черен цвят при растения, животни и хора. Този пигмент придава характерния за кожата, косата и ирисите на очите цвят. С течение на годините косата посивява и накрая побелява, защото от определена възраст фоликулите в косъма спират да произвеждат меланин.

Меланинът се синтезира с помощта на аминокиселините триптофан и тирозин. Тирозин в по-големи количества се съдържа в продуктите от животински произход – месо, риба, различни видове черен дроб, а също така авокадото и боба. В неполирания ориз и фурмите се съдържа триптофан. Във фъстъците и бананите се съдържат и двете аминокиселини.

Липсата на меланин е причина за състоянието албинизъм, при което пигмент не се произвежда, или заболяването витилиго, при което пигмент липсва само в определени участъци по кожата, окосмяването и ириса.

„Боядисаната коса допринася за доброто самочувствие и имидж на дамите.“ Тази мантра, повторена неколкократно по телевизията, е в състояние да накара всяка жена да забрави моментално за всички неприятни неща, които от години се говорят за боите за коса. Но не бива да се оставяме на паметта ни да си дава такива кратки почивки, защото фактите изобщо не подлежат на коментар — боите за коса съдържат едни от най-токсичните химикали, които поставяме върху тялото си. 

Изследване на Университета в Ню Йорк посочва, че при хора, използващи веднъж месечно боя, съдържаща оксиданти (познава се по това, че се състои от два компонента, които едва след смесването им боядисват косата), се повишава рискът от развитие на рак на пикочния мехур. Редовното боядисване в продължение на 15 години увеличава този риск три пъти, а при заетите с тази дейност фризьори — пет пъти.

За да може боята да проникне дълбоко в косата и да остане там максимално дълго време, е необходимо нейната формула да бъде изградена от агресивни химични съставки, които да свършат успешно тази задача. Но перманентното третиране на косата с подобни химикали рано или късно води до трайното й увреждане.

Синтетичните оцветители в боите за коса увреждат ДНК, а това често провокира онкологични заболявания

Боите за коса са многокомпонентни продукти, най-важната съставка на които са оцветителите, а общопризнат злосторник номер 1 измежду голямото им семейство е химичното вещество с наименование пара-фенилендиамин. Този химикал е толкова опасен, че вече е забранен за употреба в повечето нормални държави (Франция, Германия, Швеция, САЩ), а у нас – ако въобще някой си прави труда да го контролира — се следи единствено количеството на проблемния химикал да не превишава 6% (както повелява Регламентът за козметика на ЕС).

За да прилъжат клиентите си, производителите изписват споменатата отрова на етикетите с всички възможни наименования, които химиците са дали на въпросния токсичен химикал: PPDA, р-фенилендиамин, 4-фенилендиамин, 1,4-фенилендиамин, катранова боя, диаминобензен, аминоанилин, фенилендиамин база и т.н. Пигментът се съдържа в поне 80% от масовите и по-реномираните марки бои, особено оцветяващите в тъмни нюанси — черно, кафяво, червено. Любопитно е, че сам по себе си PPDA е безцветен, но когато е изложен на действието на кислорода, се оцветява. Ролята на този химикал е да подсили цвета и удължи живота му върху косата. 

PPDA е мощен алерген. При контакт с кожата е в състояние да предизвика тежки алергични реакции върху лицето, скалпа, врата и ръцете. Ако имаха избор, имунната ви система, нервната система, бъбреците, белите дробове и черният ви дроб всячески биха се стремили да стоят надалече от него. Известен е случай, когато през 2011 г. англичанка изпадна в тежка кома, след като разви моментална тежка алергия при контакт с въпросния оцветител. Въпреки лекарската намеса жената умря, а след това европейските власти въведоха нови, по-стриктни правила за козметичните средства. Подозира се, че химикалът предизвиква дори рак и уврежда ДНК, което едва ли изненадва някого — все пак синтетичните оцветители са известни със злата си природа.

Британски учени наскоро излязоха с мнение, че боите за коса водят до онкологични трансформации в тялото. И най-вече — амините, които се съдържат в тях. Всички бои съдържат амини, или по-точно – вторични амини. Те образуват едни от най-мощните канцерогенни съединения.

За да се избегне наличието на PPD в боите за коса, производителите използват негов заместител – толуен-2,5-диамин сулфат – който е с не по-малко вредно влияние.

Поне 10% от мъжете използват боя за коса

В боите за коса, разбира се, се съдържат още куп опасни химикали. Боядисването с перманентни бои означава молекулите на боята (пигмента) да проникнат дълбоко в косъма, за да го оцветят. Но преди да се прояви действието на боята, други вещества трябва да подготвят косата за нейното действие. Алкалните вещества предизвикват набъбване на косъма и разпадане на проявителя (водороден пероксид) с цел отделяне на атомен кислород. Амонякът е алкалният химикал, който отваря външния слой на косъма и позволява на боята да проникне в косъма. 

• Амонякът е компонентът в боите, който отваря кутикула на косъма, за да може боята да проникне в дълбочина (всъщност той разрушава структурата на косъма). Установено е, че миризливото вещество предизвиква дразнене на очите и дихателните пътища. 
• Персулфатите са мощни окислители, които може да предизвикат астма, увреждане на белите дробове, а също и алергични реакции върху кожата. 
• Перхидролът, в разредена концентрация, познат като кислородна вода, изпълнява функцията на обезцветител. 
• Химикал, изписван обичайно като 4-АВР (4-аминобифенил), е чест страничен продукт в боите, за който се счита, че повишава риска от ракови заболявания. 
• Химичното вещество резорцинол, освен че е дразнител за кожата, действа увреждащо на хормоните. Бременните жени е по-добре да избягват досег с него. 

Цвят от природата

Натуралната боя за коса е със съставки, извлечени от растенията. Тя обикновено представлява чист екстракт и не съдържа амоняк, резорцин и фенилендиамин, които се срещат в стандартните бои за коса. Въпреки че тези бои се считат за безопасни, всеки има различен праг на това, което смята за поносимо. Преди да използвате натурална боя за коса, е препоръчително да направите тест върху кожата, за да видите реакциите на организма. Такъв тест се прави, като се нанесе малко количество от боята върху вътрешната страна на лакътя или зад ухото. Ако забележите алергична реакция, боята не трябва да се използва.

В сравнение с химическите цветовото разнообразие при натуралните бои е по-малко. Къна и орехови черупки се използват за боядисване на косата в червено и кестеняво, рицинов плод и индиго придават черен цвят, индиго и сърпица – синкави оттенъци.

Днес къната е популярен продукт за боядисване на косата най-вече заради органичния произход, наситеност на цвета и подсилващи, но безвредни съставки. Известно е обаче, че къната може да бъде опасна за хора с дефицит на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, който се среща по-често при мъжете, отколкото при жените. Бебета и деца на определени етнически групи, предимно от Близкия изток и Северна Африка, са особено уязвими (всъщност това е едно от най-честите генетични заболявания — вероятно сто милиона души по света страдат от него). Ако можете да ядете бакла, то можете да прибегнете и до тази боя. Генетичният дефект прави консумацията на иначе вкусния зеленчук първа и последна. Ензимният дефицит води до нарушено функциониране на червените кръвни клетки и развиване на хемолитична анемия. 

Понякога като допълнителен оцветител в мастилата за временни татуировки се влага (непозволено!) споменатият вече оцветител пара-фенилендиамин. Тази забранена практика може да доведе до тежки увреждания на кожата и да остави белег на мястото на татуировката. Веществото е забранено за директна употреба върху кожата.

Каре

Знаете ли, че…

Меланинът е общо понятие за групата пигментни вещества, които придават кафяв, тъмен или черен цвят при растения, животни и хора. Този пигмент придава характерния за кожата, косата и ирисите на очите цвят.

С течение на годините косата посивява и накрая побелява, защото от определена възраст фоликулите в косъма спират да произвеждат меланина.

Меланинът се синтезира с помощта на аминокиселините триптофан и тирозин. Тирозин в по-големи количества се съдържа в продуктите от животински произход – месо, риба, различни видове черен дроб, а също така авокадото и боба. В неполирания ориз и фурмите се съдържа триптофан. Във фъстъците и бананите се съдържат и двете аминокиселини.

Липсата на меланин е причина за състоянието албинизъм, при което пигмент не се произвежда, или заболяването витилиго, при което пигмент липсва само в определени участъци по кожата, окосмяването и ириса.