Разкрития: 6000 години преди Христа край с. Богдан е кипял живот
Археологическите разкопки, които се осъществяват за четвърта поредна година, се финансират изцяло от Министерството на културата
Праисторическото селище край карловското село Богдан в Стремската долина, открито преди няколко години от археолога Мартин Христов, е било обитавано близо едно хилядолетие. През ранната бронзова епоха в него е кипял живот и активна стопанска дейност. В продължение на няколко столетия древните хора са оставали на това място, като периодично по различни причини постройките и съоръженията са били унищожавани или изоставяни, на тяхно е място са изграждали нови и животът е започвал отначало. През този сезон археологът от Националния исторически музей Мартин Христов разкри останките от пето поред селище, изграждано на едно и също място. То е най-ранното селище, което е съществувало на това място през третото хилядолетие преди Христа. А наличието на отделни единични фрагменти дават основание да се смята, че тук е съществувало едно от най-ранните селища, което се определя към късния неолит - шест хиляди години преди Христа.
Археологическите разкопки, които се осъществяват за четвърта поредна година от Мартин Христов от НИМ, се финансират изцяло от Министерството на културата. Те ще дадат нови сведения за живота в Стремската долина преди осем хилядолетия и ще изяснят връзките между отделните обекти от късния неолит и ранната бронзова епоха, един от които е в местността Саровка край Дъбне, където Мартин Христов откри Дъбенското златно съкровище от третото хилядолетие преди Христа.
Праисторическите хора са избрали за свое селище една надзаливна тераса на река Стряма. Реката е минавала съвсем близо и във времето се е изместила на юг. Нейното движение в тази посока продължава и досега, и то е чисто гравитачно. Мястото е осигурявало поглед към цялата долина на юг и към южните склонове на Стара планина, като в същото време е пазено от меките хълмове на Средна гора. Наблизо са плодородните полета край Стряма, които древните хора са засявали със жито, а от другата страна е планината, която е давала богат улов – елени, мечки, сърни, които били в менюто на обитателите на селището. Множеството намерени кости от елени и сърни, обгорели кости от лапи на мечка доказват, че това е била част от храната на обитателите на селището.
През последните седмици Мартин Христов разкри още едно ниво, на което е имало изградено селище. То е пето поред на откриването му и най-ранното по реда на изграждането и обитаването му.
До момента сме установили пет сигурни различни нива, т.е. пет селища, изграждани през столетията, едно върху друго, обяснява Мартин Христов. Едно от предположенията е, че в един и същи период обитателите на това селище са обикаляли местността, местели са се от едно място на друго и са се връщали отново тук няколко пъти. Това е доказана практика в живота на праисторическите хора.
Основното съоръжение, на което попаднахме са останки от под, посочва Мартин Христов. Дали той е част от жилищна сграда или стопанска постройка ще стане ясно при по-нататъшните разкопки. Това ще ни даде представа и за живота в селището. Някои находки още отсега дават основание да смятам, че става въпрос за стопанска постройка.
Разкритата площ е много голяма – близо 200 кв. м, тя е била покрита и най-вероятно това е бил голям навес. Разкритите останки от пода са с голяма дължина, а тяхното продължение все още е под неразкрития слой. Голяма част от пода е измазана с глина и изпечена, което го прави здрав и устойчив върху него да се изградят съоръжения. Открити бяха останки от няколко такива съоръжения – хранилища за зърно или друг вид храна, подиуми за смилане на зърното, останки от хромели, посочва археологът. Предстои да разширим разкопките в югозападна посока, обяснява Мартин Христов. В другата част на терена очаквам да разкрием останки от самите жилища, коментира той.
Предметните находки от този сезон са голямо количество керамичен материал, прешлени за вретено, костени оръдия, каменни оръдия – брадва, теслички, длета, инвентар. Това разкрива, че древните са изпридали прежда от овча вълна и са правили тъкани, обработвали са дървесина, за да си направят други оръдия на труда, сеели за зърно, ловували са, за да си осигурят прехраната.
