Реформа! Дундуркаме вуз с 343-ма студенти

През тази година Министерството на образованието и науката ще предложи промени в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, съобщи официално ведомството на акад. Николай Денков. Предстои предложенията да бъдат обсъдени в Съвета на ректорите днес.

Реформата ще започне с повишаване на изискванията към преподавателите и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството, обявяват от МОН. По отношение на въпроса, който най-силно интересува академичната общност - преструктурирането на системата, министерството отбелязва редица проблеми с международната видимост на българските университети и силно фрагментираната мрежа от университети, която не позволява повече висши училища да се включат пълноценно в европейското образователно и научно пространство, пише „Сега“.

У нас сега има редица много малки държавни висши училища. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкият вуз обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места.

През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти, отбелязват от МОН. За силна фрагментация се говори и в анализ на Световната банка за висшето образование в България, изготвен през юни 2021 г.

За преодоляване на посочените проблеми МОН предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство. Идеята е „шапката“ да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност.

Чрез новата структура участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, да организират обща кандидатстудентска кампания.

Няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко малко висше училище има своята уникална експертиза. Отделните висши училища ще могат да кандидатстват за проекти самостоятелно и да се сдружават за съвместно обучение с други университети.

Възможно е обединение например между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата, посочват от МОН.

Големи университети също биха могли да се сдружат, за да позиционират по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше образование, да привличат повече чуждестранни студенти, преподаватели и инвеститори, да участват в по-големи международни образователни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в международните рейтинги.

Едновременно с фрагментацията на висшите училища Националната карта на висшето образование в Република България, приета през 2021 г., показва сериозни териториални диспропорции на висшето образование. В Северозападния регион няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. Там работят няколко независими филиала на различни университети, но въпреки това липсват редица базови професионални направления.

Това не само спъва икономическото развитие на региона, но е една от основните причини за напускането на много млади хора в търсене на по-добро образование и по-добро качество на живот в други региони на страната - главно в София, и в чужбина.

В момента има филиали на висши училища във Видин (ТУ-Русе), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, ТУ-Русе). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри.

За да се сформира структурата и да се привлекат достатъчно квалифицирани преподаватели, ще се разработи тригодишна програма с целево финансиране. За постигане на целта е необходимо също координирано от държавата тясно сътрудничество между висшите училища, открили съществуващите филиали.