Режисьорът Андрей Паунов пред Lupa.bg за филма си "Януари": Хората винаги са били вълци, но понякога се очовечават

Кучето ми гледа филма три пъти в кино и винаги лае на правилните места

Актуално интервю
12:11 - 21 Януари 2023
5576
Режисьорът Андрей Паунов пред Lupa.bg за филма си "Януари": Хората винаги са били вълци, но понякога се очовечават

Дебютният игрален филм на режисьора Андрей Паунов - "Януари", вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков, на 20 януари тръгна към своята голяма среща със зрителите и вече може да бъде гледан в кината в България.

Някъде в суровия Балкан, в една запусната станция от 70-те години, която тъне в разруха, но която помни отминалите си славни дни, петима мъже, една гарга и едно куче са откъснати от света от снежна буря. Пазачът, старецът, свещеникът и близнаците - шофьори на затънал снегорин, хванати в мразовитата Радичкова зима, в безвремието между живота и смъртта, опитват да разгадаят една мистерия, която бавно ги поглъща.

Най-близкият град се намира от другата страна на гората. Човек трябва да прекоси гората, за да стигне до града, но това е лудост през зимата: пътят е снежен, може да се изгубиш и да замръзнеш, вълците са гладни и воят им се чува през цялата нощ. "Който е влязъл в гората не е излязъл, това знам", казва героят на Йосиф Сърчаджиев - Стареца.

Самуел Финци, Захари Бахаров и Йосиф Сърчаджиев в кадър от "Януари"

Въпреки снежната буря рано сутринта Петър Моторов явно е впрегнал великолепната си шейна и се е отправил към града. Никой не го е видял да тръгва, но падащият сняг все още не е заличил напълно дълбоките следи от шейната. Но когато шейната се връща, Петър Моторов не е в нея. Всъщност няма никого: има само шуба, пушка, замръзнал труп на голям вълк и огромна мистерия. Къде е Петър Моторов и какво му се е случило? Има само един начин да се разбере...

"Това е един филм, който се движи като уестърн, има двигател на мистерия и послевкус на филм на ужасите“, споделя за "Януари" режисьорът Андрей Паунов. В тази история по майстора на словото и на магическия реализъм Йордан Радичков се усеща и  криминалната мистерия ала Агата Кристи и драмата на абсурдизма "В очакване на Годо" на Самюъл Бекет.

Екипът снима "Януари" през февруари 2019 г. в хижа Каваклийка в Средна гора. Снимка: Боряна Пандова

В това мистично-магично абсурдистко-сюрреалистично черно-бяло кино пътешествие се впускат великолепните актьори Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Борислав Чучков, Леонид Йовчев и Малин Кръстев. Оператор е Вашку Виана - един от най-известните представители на новото португалско кино, музиката е на Иво Паунов. Сценарият е на британеца Алекс Барет и на Андрей М. Паунов. Продуцент от българска страна е Ваня Райнова от “Портокал” съвместно с колеги от Португалия.

"Януари" вече получи няколко престижни награди от кинофестивали - Награда за най-добра режисура от София Филм Фест, Награда за най-добра режисура от фестивала „Златна липа“, Награда на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“ за дизайн на продукцията, Специална награда на журито и награда на гилдия „Критика” на СБФД от кинофестивала „Златна роза“ във Варна.

Режисьорът Андрей Паунов е роден през 1974 г. Завършва кино-и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2000 г. Дебютният му пълнометражен филм "Георги и пеперудите", представен на повече от 50 фестивала в цял свят, е носител на наградата "Сребърен Вълк" от IDFA 2004 и на още 12 международни награди. Паунов е известен и с документалните си филми “Проблемът с комарите и други истории”, “Момчето, което беше цар” за Симеон II и  “Да ходиш по вода”, посветен на Христо Явашев-Кристо.

Самият Андрей Паунов сподели пред Lupa.bg как се е родила идеята за филма "Януари", от кога мечтае да заснеме този филм и какво пътешествие е за него като режисьор първият му игрален филм.

Андрей Паунов по време на снимките на "Януари"

- Андрей, Радичков казва: „Човек мечтай, мечтай, пък то вземе, че се сбъдне”. И при теб ли се случиха така нещата с филма „Януари” – мечта, мечта, накрая го засне и вече е на голям екран?

- Не точно, защото само с мечтание филми не може да се случат, нужно е и доста дерзаене. В крайна сметка, ако много дълго време искаш нещо и не се отказваш от него, рано или късно то се случва.

- Колко дълго продължи твоето пътешествие през „Януари”?

- Много дълго, но то не беше праволинейно. В различни моменти от живота си съм си го представял по различен начин и сега съм много щастлив, че всъщност се случи точно в този момент. В крайна сметка човек прави нещо, когато му дойде времето. Радвам се, че това време дойде.

Захари Бахаров в "Януари"

- Този филм, доколкото знам, го обмисляш близо десетина години. През какви страхове, терзания и надежди премина, докато го заснемете и в крайна сметка, докато вече готовият филм стигна до зрителите?

- Изключително трудна беше борбата с текста в самото начало. Имах желанието да изпробвам най-различни пътеки и не само да се тръгне в една посока. Изпробвах много, много различни неща, преминах през най-различни версии, почти всичко съм си позволявал и това отне доста време. Но много ми помогнаха различните подходи да видя всъщност кое е правилното за мен. И това беше едно много голямо боричкане, може би най-голямото боричкане, до момента, в който аз се почувствах, че съм си обул правилните обувки да ходя в този свят.

- Предполагам, че съвсем умишлено си поканил съсценарист да е чужденец – Алекс Барет и да види Радичковия свят по друг начин?

- Да, разбира се. Защото аз от самото начало започнах да откривам в Радичков Бекет и Пинтър и това ми беше много интересна културна връзка. Мислех, че може да се получи интересно, ако се работи в тази посока. И затова намерихме английски съсценарист на филма и с него работихме доста време – почти две години.

Санчо Финци и Леонид Йовчев в кадър от "Януари". Снимка: Светослав Стоянов

- Кога заснехте филма?

- Снимахме през февруари 2019 г.

- „Януари” снимахте през февруари.

- Да, точно така, надявайки се за сняг. Януари вече е като през лятото. Даже не мисля, че и сега можехме да го снимаме като гледам какво е времето през януари.

- Във филма като тънка червена линия минава идеята, че който се страхува не ходи в гората. Ти явно не си се страхувал да влезеш в тази зимна гора. Така ли се чувстваш като режисьор на „Януари”, който е твоят дебют в игралното кино?

- Страх ме е, разбира се. Работата не е дали имаш кураж или не, а дали си достатъчно луд. (смее се) Нали казват, че разликата между смелите и лудите е само гледната точка. Избрах Йордан Радичков за дебюта си в игралното кино, защото той е много специална територия и дава свобода на всеки автор. Намерил съм общи посоки и възможности между това, което е светът на Радичков, и това, което правя аз.

Кадър от "Януари"

- По време на силен снеговалеж ли снимахте или снегът във филма е дело на специални ефекти?

- Много се надявахме на сняг и на виелици като специално бяхме оглеждали локацията, където снимахме. Когато ходехме на огледи през зимата там имаше много сняг, но като се качихме за снимки нямаше никакъв сняг. Това е хижа Каваклийка в Средна гора, до Павел баня. Целият сняг във филма е специални ефекти и то натурални, органични специални ефекти, правени на място, с ръце. Това беше голямо предизвикателство.

Дадохме си сметка, че ако всъщност е имало този сняг, който ние си представяхме, нямаше да можем да заснемем филма. Снимките по време на сняг са много, много, много сложни. Така че може би извадихме късмет, че нямаше сняг.

Ролята на Йосиф Сърчаджиев в "Януари" е едно от най-хубавите неща, които той е правил в киното, смята режисьорът на филма

- Ти много държеше във филма да участва Йосиф Сърчаджиев. Какво си казахте в началото на това кино пътешествие, когато ти му предложи ролята?

- Ние се разбрахме Йосиф Сърчаджиев да участва във филма преди да почна да пиша сценария. От години си говорихме за това нещо и голяма част от енергията, която имах като започнах да пиша този текст и за този герой, който е много централен, беше вдъхновена от моите разговори и общуване с Йосо. Освен че е невероятен актьор, е и невероятен герой.

Самият той и неговите отношения с отвъдното и начина, по който той общува много ме инспирираха за този герой. И Йосо успя да си го облече това като ръкавица. Обожавам Йосиф в този филм. Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, които е правил в киното.

- Целият екип ли ти се довери като режисьор в първия ти игрален филм? Намери ли съмишленици сред всички актьори?

- Да, беше много сплотено, много концентрирано. Филмът беше заснет за кратко време – за 21 дни. Ние нямахме и една секунда за лутане и затова трябваше много концентрирано да снимаме. Но в същото време имаше пространство всеки да експериментира, да опита, да види и накрая много експедитивно да случим този филм.

Бяхме сплотена и доволна снимачна група, много помогна, че живеехме заедно в една къща. Санчо готвеше вечеря за всички. Беше малко семейна работа и това много помогна всички да са концентрирани. Благодарен съм на всички актьори - на Йосиф Сърчаджиев, Самуел Финци, Захари Бахаров, Борислав Чучков, Леонид Йовчев, Малин Кръстев. Изключителни са. Всъщност нямаше кастинг, аз просто говорих с хората, които виждах за тези роли.

Замръзналите вълци са невероятни скулптори, направени по поръчка за филма, разкри Андрей Паунов

- Във филма обаче главна роля имат и животните – гарга, куче, замръзнали вълци и омари. Да те попитам един политкоректен въпрос – има ли пострадали животни по време на снимките на „Януари”?

- Разбира се, че няма. Замръзналите вълци са невероятни скулптори, направени по поръчка за филма. Те са направени от плексиглас и са облечени със специални кожи. В този филм нито едно животно не е пострадало, дори отглеждахме животни.

Кучето във филма се роди, когато започнахме да строим декора и то се превърна в кучето на продукцията и ние си го гледахме. И когато започнахме да снимаме филма то беше перфектният актьор. То ни слушаше, беше свикнало с нас и обитаваше пространствата, в които снимахме.

- Враната истинска ли е?

- Враната е абсолютно истинска, тя си е професионална актриса. Снимала се е в много филми. Тя работи най-много от всички нас.

И гаргата има своята съществена роля във филма на Андрей Паунов

- Защо заложи на черно-бялата стилистика?

- От самото начало беше ясно, че това ще е филм в стил „Очакване на Годо”, че историята ще е абстрактна и че ще се опитваме да извадим детайла на ежедневието и ще дадем един малко по-абстрактен прочит. Черно-бялото просто си е залегнало в типа текст. Това е текст, който се развива в бяла пустиня, което също беше от решаващо значение и доказа, че това е черно-бяла история.

И кучето е главен герой във филма

- Санчо Финци сподели, че филмът е черно-бял, защото сънищата на кучетата са черно-бели.

- Да, примерно. Затова казвам, че този филм съм го правил за кучета, защото кучетата виждат черно-бяло и гледат с отворено сърце. И главата им не е пълна с глупости. Те са най-добрата публика. Моето куче – френски булдог, е гледало „Януари” няколко пъти и то в кино. Водил съм го на кино и там го е гледало на стол три пъти. И винаги лае на правилните места.

- Може би все пак одобрява филма и по този начин ръкопляска.

- Да, така си изразява своето мнение. (усмихва се)

Паунов по време на снимките на дебютния си филм в игралното кино. Снимка: Светослав Стоянов

- Твое ли беше решението на финала на филма да звучи песента на Емил Димитров „Джулия”?

- Тази песен е заложена още в сценария. Тя не е просто музикално решение, песента на Емил Димитров е драматургично решение във филма. Той е много повече от един певец.

Актьорите Малин Кръстев, Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, режисьорът Андрей Паунов, актьорът и продуцент Борислав Чучков, продуцентът на "Януари" Ваня Райнова, проф. Георги Лозанов и драматургът и съпруга на Сърчаджиев Райна Томова на премиерата на филма в София на 17 януари

- При българите като че ли вярата в мистичното, в караконджули и змейове, в магии е по-силна от вярата в Бога.

- По принцип филмите трябва да се гледат само с отворени очи. Защото всеки един филм в крайна сметка не е пиеса, която ти разказва някаква история, а е покана за пътешествие – визуално, сензуално. То те завежда в някакъв друг свят.

Филмите, които харесвам и обичам са филми, които извеждат някакъв невероятен свят, в който искаме да се удавим. Затова те трябва да се гледат с отворени очи, за да може хората да имат възможност за лично преживяване, когато са на кино.

Едва тогава човек може да разбере, че през целия филм си е задавал въпроси за себе си, а не за самия сюжет. Че е бил на едно пътешествие. Мистичното идва от това, че зрителят намира отговорите, когато най-малко очаква. И това му действа или като шамар, или като проникновение. Затова казвам, че това не е просто черно-бял филм.

- От кината в България накъде продължава пътешествието на „Януари”?

- В Лондон филмът ще има премиера на 24 януари в Barbican Centre. Ще има прожекции и в Манчестър, ще се завърти и в някои артхаус кина във Великобритания. Ще бъде достъпен за гледане и в кино платформи в Англия. Имаме и специални прожекция в Берлин и във Виена. И паралелно филмът от 20 януари тръгна и по кината в България.

- На премиерните прожекции подарявате вълчи маски на зрителите. Увълчиха ли се хората?

- Аз смятам, че хората винаги са били вълци, но понякога се очовечават. Има шанс от време навреме да се очовечим.