Руският художник дисидент Андрей Молодкин пред Lupa.bg: Демокрацията в цял свят мирише на нефт и кръв

Руският авангарден художник и дисидент Андрей Молодкин използва нетипични за изкуството материали - кръв и нефт, с които рисува портрети или създава провокативни арт инсталации с политическа насоченост. Целта на Молодкин е събуди съзнанието на хората и те да прогледнат, че демокрацията в цял свят - и на Изток, и на Запад е застрашена от корумпирани политици. В края на ноември руският концептуален артист откри в Националната галерия „Квадрат 500“ в София съвместна изложба с испанския си колега Сантяго Сиера - "Изток-Запад". Молодкин пристигна у нас от Париж, където живее от 15 години, а Сиера не можа да присъства на откриването, но се очаква двамата художници да дойдат в София през февруари 2025 г. за закриването на експозицията.

В изложбата „Изток – Запад“ двамата визуални артисти са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическото статукво днес чрез творби, които понякога носят рискове за самите автори. Чрез провокативните си творби и Молодкин, и Сиера алармират, че политически затворници има не само в авторитарните страни, но и в държави, които се смятат за демократични, а това вече само по себе си подкопава демокрацията.

Андрей Молодкин е роден през 1966 г. в град Буй в Североизточна Русия, който се намира на 440 км от столицата Москва. През 1992 г. завършва Московския худо­же­ствено-про­мишлен университет „Строганов“.

Репортер на Lupa.bg разговаря с Андрей Молодкин по време на откриването на изложбата в "Квадрат 500". 

Андрей Молодкин на откриването на изложбата "Изток-Запад" в Националната галерия "Квадрат 500" в София. Снимка: Марина Чертова

- Андрей, как се рисува с кръв?

- Концепцията ми е свързана с това, че взимам кръв от хора, чието мнение е важно в даден момент. По този начин те стават част от творбата и аз им давам трибуна да изразят своето мнение. За мен е важно в тези случаи хората доброволно да се съгласят да ми дарят кръв и така да изразят и себе си. В ателието ми в Париж, където работя, съм направил и кабинет за даряване на кръв, там има лекар и медицинска сестра. 

Инсталацията "Демокрация" е създадена с кръв от руския художник дисидент

- Освен с кръв вие рисувате, образно казано, и с нефт. Защо съчетавате човешката телесна течност с петрола?

- Смятам, че съвременният свят, дори и демокрациите, се управляват от нефта, стоманата, кръвта и капитала. Чрез творбите ми показвам, че плащаме за суровините с кръв.

 Представих Русия на Венецианското биенале през 2009 г. и тогава за пръв път съчетах нефт и кръв в своята творба. Темата на картината беше победата, като думата Victory всъщност изобразих с кръвта на руските войници, които воюваха в Чечня, и с чеченски нефт. Кураторът на руския павилион веднага махна всички текстове под творбата, в които се обясняваше, че съм използвал чеченски нефт и кръв от живи хора. Забраниха ми да давам интервюта и казаха, че не присъствам на биеналето.

„Демокрация“ - скулптура на Андрей Молодкин от нефт и светлина. Снимка: Национална галерия

- Всъщност след тази ваша дързост вие емигрирате във Франция.

- Да, нямаше вече как да остана да живея в Русия.

- Как вашите творби се възприемат на Изток и на Запад и има ли разлика в отношението към политическото ви изкуство?

- Сред обикновените хора не мисля, че има такава голяма разлика във възприятието. Но по отношение на правителствата в различните държави има. Много често моите "кървави" изложби се закриват преждевременно или пък се цензурират. Но това дори не е важно. Някои си мислят, че художникът не може да се изказва срещу политическите структури, срещу политическата система или против политиците. Но аз като творец смятам, че трябва да имам позиция.

Например аз не мога да се върна в Русия, защото съм осъден на 7 години затвор заради портрет на Путин, когото нарисувах с кръвта на украински войници. Използвах кръвта на мои приятели, които дариха кръв и след това отидоха да се бият за Украйна. Всъщност аз създадох виртуален кървав портрет на руския президент, като този портрет се проектираше на Червения площад в Деня на победата на 9 май.

Портрет на Путин, нарисуван от Андрей Молодкин с кръвта на украински войници

- Тогава през пролетта на 2022 г. - годината, в която избухна войната, казахте, че създавате тази инсталация като акт на солидарност между руския и украинския народ и като протест срещу войната.

- Да, така е. Но аз показвам демокрацията и чрез кръвта на дезертьорите от руската армия. Помолих познати руснаци, които отказаха да воюват срещу Украйна, също да ми дарят кръв. Става дума за 200-300 милилитра.

Андрей Молодкин като войник в съветската армия

- Чувствате ли се свободен, живеейки на Запад?

- Навярно знаете, че аз съм служил в съветската армия. Моята служба се състоеше в това да транспортирам междуконтинентални ракети от мястото, където се произвеждаха, до мястото, където трябваше да бъдат разположени. Ние прекарвахме по цяло денонощие в товарни влакове. Охранявахме ракетите, проверявахме дали всичко е в изправност по време на дългото пътуване. Още преди разпадането на Съветския съюз ние пренасяхме тези ракети от украинските градове Мариупол и Харков до Казахстан и Сибир.

Речта на Путин от преди няколко дни, в която той каза, че Русия може да използва и ядрени оръжия, ако се налага, ме поля с леден душ и аз разбрах, че в момента най-важното е войната в Украйна да бъде прекратена и да се прекрати ескалацията на напрежението. Знам, че художникът не може да промени света, но може да промени мирогледа на хората и да формира у тях критично мислене. Трябва да престанем да вярваме на политиците, защото всички те са корумпирани.

Речта на Путин беше за нас като студен душ - осъзнах, че ние се намираме на две крачки от ядрена война и че това буквално може да се случи в съвсем близко бъдеще. И политиците, които твърдят, че няма нищо страшно и казват, че ще ескалират ситуацията - за мен това е чудовищно. Просто не трябва да вярваме на нито един политик.

Руският артист нарисува портрет на опозиционера Алексей Навални в деня на неговата смърт в руска затворническа колония - 16 февруари 2024 г. Снимка: Марина Чертова

- Създадохте портрети на двама от най-известните политически затворници в Русия и във Великобритания - Алексей Навални и Джулиан Асандж. Нарисувахте ги със синя химикалка. Защо именно с химикалка?

- Синята химикалка ми остана като спомен от армията. В Русия човек получава обикновена синя химикалка или ако лежи в затвора, или ако служи в армията. Това са все места, които свързвам с репресии. Затова по-късно за мен стана важно да използвам синята химикалка, когато рисувам портрети на политически затворници. В армията ни даваха сини химикалки, за да пишем писма на родителите си.

Аз използвах химикалките, за да рисувам върху пощенските пликове. Тогава в мен се породи желанието да стана художник. Когато в армията откриха моите рисунки, ме наказаха да лежа в карцера няколко седмици. Така и не разбрах защо. Но тогава за пръв път се сблъсках с репресивната машина.

Андрей Молодкин дойде в София по покана на директора на Националната галерия Ярослава Бубнова

- Познавахте ли Алексей Навални?

- Да, запознахме се много отдавна, когато живеех в Русия. Тогава той започваше своята борба срещу корупцията. Но аз живея във Франция от 15 години и реално през това време не сме общували. Следях обаче неговата дейност. Навални имаше воля да промени нещо в Русия и да разобличава корупционния режим.

Портрет на Джулиан Асандж, нарисуван от Молодкин, докато австралийският журналист и създател на "Уикиликс" е в британски затвор

- За съжаление Навални не можа да изпише върху нарисувания му от вас портрет датата на своето освобождаване от руската затворническа колония в Сибир, известна като "Полярният вълк", както това направи Джулиан Асандж след като напусна затвора в Лондон.

- Да, това е страшно. Много, много съжалявам, че Алексей Навални загина в руски затвор.

- Мнозина се питат дали саможертвата му си струваше. Вие как мислите?

- За съжаление Алексей Навални вярваше много силно в смисъла на своята саможертва и трагичната му смърт бе очакван финал. Смъртта му обаче се превърна в символ на минималната промяна в Русия и Навални продължава да олицетворява тази промяна с образа си. Направих портрета му в деня, в който той си отиде.

При Джулиан Асандж нещата, за щастие, се развиха благоприятно и той бе освободен. Аз се борих за неговата свобода, защото бях впечатлен от новия тип журналистика, която той създаде - да имаме достъп до информация, без тази информация да бъде филтрирана. За мен беше недопустимо, че Асандж е задържан във Великобритания само заради разобличаващите си публикации.

Реших да направя негов портрет, като оставих една празна част. Надявах се той да бъде освободен скоро и да дойде в ателието ми и сам да завърши портрета си, като напише датата, на която е освободен. Така и стана – Асандж лично вписа датата - 24 юни 2024. Той беше безкрайно щастлив, че е свободен и много се вълнуваше, когато пишеше датата на освобождаването си.

Асандж лично дорисува портрета си като вписва датата на своето освобождение от затвора - 24 юни 2024 г. Снимка: Марина Чертова

- Докато Асандж лежеше в британски затвор обаче вие направихте и друга арт провокация - взехте за заложници произведения на изкуството, включително творби на Рембранд, Пикасо, Уорхол на стойност 45 милиона долара и заплашихте да ги унищожите, ако Асандж умре в затвора, визуализирайки това в творбата „Превключвател на мъртвеца“. Защо го направихте?

- Защото, ако хора умират в затвора заради свободата на словото, то има ли изобщо смисъл от изкуството. Асандж беше арестуван, защото си вършеше работата и разобличаваше корупцията. На него му беше отнета свободата на словото. Виждате ли - дори и на Запад демокрацията и критичното мислене са застрашени. Съществуването на политически затворници е критичен индикатор за здравето на демократичните институции в цял свят и отношението им към правата на човека.