С будители като Янка Такева, Тео и Емил Джасим по-добре да си лягаме
В не толкова далечното минало, когато бях студент, начална и предучилищна педагогика записваха да учат само най-отчаяните тройкаджийки от езиковата гимназия във Враца или Плевен и тук-таме някой изпаднал тулуп от мъжки пол в нелеп опит да отърве казармата. Днес тази специалност е третата най-желана от българските абитуриенти, като мери ръст с това да се учиш на преписване от Петър Илиев в правния факултет на СУ или да зубриш психология с Кали. И после ми разправят, че учителската професия нямала престиж.
Престиж може да няма, ама има далавера – стартовата заплата за 24-годишна пикла, довчера смъквала сутиена си под звуците на Емрах Стораро по купоните в общежитието, е 1300 лева, ако е в София – поне 1600. За сравнение медицинска сестра с 30 години опит получава половината да сменя подлогите на мангъроиди и чорбановчета в интензивното. Без бонуса, който я дочака жива, я не.
Вдигаме парите на даскалите, а децата ни стават все по-задръстени, неграмотни, арогантни, дебели. Защо ли? Защото корелацията между нивото на заплащането и на учителския труд е правопропорционална само в макаренковското съзнание на баба ви Янка Такова. Обяснявам с малко икономическа теория, съвсем елементарно, че и Кирил Петков да ме разбере и да има едно на ум, ако стане премиер.
Пазарът на учителския труд не е флуиден - демек конкуренцията на образователния продукт е само ценова. Вдигането на надницата не води автоматично до по-висока производителност. Колкото и да взимат бачкаторите в спиртоварната на „Блек рам“, няма да започнат да произвеждат „Кардю“ или „Окаяма“. Ники Михайлов ако получи заплата като на Тибо Куртоа, пак ще му отнема минута и половина да се наведе през огромния си търбух да си върже бутонките. Слабо подготвеният и ниско мотивиран учител винаги ще пуска на пазара на труда некадърници, независимо дали получава 680, 1200, или 10 хиляди лева на месец.
В Деня на народните будители българското образование спи коматозен сън и май така е по-добре. С флагмани като дементния Теодосий Теодосиев с неговите конспиративни дебилизми за естествения подбор сред децата и теорията, че коронавирусът се кара тежко от онези, които нямат положителна нагласа към битието. Или на другата крайност – ултралиберални хлапета като Емил Джасим с техните постмодерни психобръщолевици за нормите на цивилизационното общуване.
Добрият учител е като добрият рефер на футболен мач – ще го познаеш по това, че е незабележим. Той съзнава важността на своята функция, но също така е наясно с обществената си роля на второстепенен актьор, докато главната роля е отредена на децата на България. Както на стадиона феновете си плащат, за да гледат головете на Роналдо и финтовете на Меси, а не картоните и свирката на чернодрешкото, така и даскалите никога не бива да забравят, че не са звезди, а помощни колела. Ако искат да светят, да го направят с блясъка, който са запалили у възпитаниците си. А не като Янка Такева и подобните й мрънкалници да обикалят като цветарки от сутрешен блок на сутрешен блок да ни будят. Егати будителите!
