Съдът на ЕС: България пресече схемата "френска безработица"

Пресичането на  схемата "френската безработица" е напълно законно. Това реши Съдът на Европейския съюз днес. Така той прие, че българската правна уредба, прилагана от НОИ, е напълно съвместима с правото на Европейския съюз.

"Съдът потвърди, че при определяне размера на обезщетението за безработица България, като държава по пребиваване, може да прилага национален ред за изчисляване, при който не се взема предвид единствено възнаграждението от последната работа в друга държава членка, а могат да бъдат отчетени и други доходи и осигурителни периоди, съгласно националното законодателство", съобщиха от института.

"НОИ ще продължи да прилага законодателството при защита на правата на осигурените лица и при спазване на принципите на равнопоставеност, законосъобразност и финансова устойчивост на общественото осигуряване".

От 13 август 2024 г. влязоха новите правила в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според тях при стаж от друга държава в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария завърналият се българин може да се регистрира като безработен и да получава обезщетение, изчислено върху доходите му от последните 24 месеца.

Преди обезщетението се изчисляваше само върху последната заплата, дори и да е била получавана едва няколко дни. Преди поправката в КСО хиляди българи отиваха на сезонна работа в ЕС с много кратко осигуряване върху трудов договор за по 2000-3000 евро. Връщайки се у нас, се регистрираха на трудовата борса и получаваха максимални обезщетения, стигащи до 100 лв. на ден, или над 2000 лв. месечно. Тази краткосрочна заетост бе основно във Франция или Испания, откъдето се появи и терминът "френски безработни".

Високите обезщетения върналите се у нас безработни получаваха месеци наред, което, от една страна, източваше, макар и законно, фондовете, а от друга, бе несправедливо спрямо българите, работили в последните 24 месеца в страната ни и осигурявали се на много по-ниски заплати, отколкото в ЕС.

Такива организирани бригади за краткосрочна работа в чужбина имаше най-много в областите Благоевград и Смолян.

След като промяната в закона влезе в сила и НОИ отряза високите обезщетения, административните съдилища буквално бяха залети от дела срещу териториалните дирекции на НОИ. Още през миналата година бе заведено дело и в съда на ЕС. 

Промените обаче дадоха светкавични резултати и безработните намаляха с близо 3000. Най-голямо намаление на обезщетенията за т.нар. „френска безработица" има в област Благоевград – с близо 1/3. Следват Търговище и Сливен – съответно с 25,6% и 22,3%. Преди измененията в КСО всяка година държавата плащаше по около 136 млн. лв. за този вид подкрепа.